Автор: Гергана Тошева
Илиян Кузманов е български социален предприемач, писател и журналист. Известен е най-вече с гръмките си социални проекти и каузи, реализирани по един нетипичен модел - чист бизнес / печалба / проект / нула финансиране от държавата. Но също така е познат и с книгите си, дебютната от които бе първата българска книга влезнала в Амазон Топ 20. Творбите му, както и журналистическата му работа са с дълбоки социални послания, съчетаващи в себе си майсторски смес от капиталистически консерватизъм, западно социално християнство и неолиберализъм, граничещ с анархистичен индивидуализъм.
„Да заемам позиция и да я защитавам, дори да знам че каузата е изгубена, безценно…“ казва Илиян. „Предполагам че съм бил благословен с липсата на безразличие. Смятам че най-голямото човешко престъпление е да виждаме неправда и да оставаме безучастни свидетели. Перверзно да си затваряме очите и да се правим, че нито нещо сме видели, нито чули, нито можем да разкажем. В крайна сметка в живота е като w шаха, не винаги правим ходове, защото ще донесат определен резултат, понякога просто трябва да правим ходове!“
Едно от най-забележителните неща за Илиян Кузманов е, че ако имаш късмета да прекарваш време с него, имаш чувството, че би могъл да му бъдеш приятел. Той създава това усещане в хората, комфорт, въпреки че е провокативен. С това че е прекрасен слушател, че провокира емоции и невероятно чувство за хумор. Затова и въпросите с него се получиха повече от интересни:
1. Коя е твоята мотивационна песен, която не ти позволява да се провалиш?
Nina Simone- Sinnerman (в превод Грешник). Някак си ми е библейска. Напомня ми за една заповед и една притча. За това да не съдим, защото ще бъдем съдени. И за това който е безгрешен пръв да хвърли камъка. Както, че все пак винаги има къде да се скрием и че никога не сме сами, просто никога не трябва да губим вярата.
2. Къде си роден?
Планетата Земя. Любимият ми отговор, когато имах заведение в Лондон и работех зад бара и някой ме попиташе: „От къде си?“- да кажа „Няколко пресечки по надолу!“. Може да е анти патриотично, но все пак някой бе казал една умна мисъл, че патриотизмът е последното убежище на негодниците.
3. Ако можеше да изпратиш бележка до себе си през 2030 г., какво би написал в нея?
"Надявам се, че все още се събуждаш всяка сутрин, развълнуван от възможностите за това, в което можеш да се превърнеш. Надявам се, че никога няма да си помислиш, че си приключил с израстването си. Както и не си си помислял да спираш да откриваш всичките чудеса и непознати възможности, които живота ти открива всеки ден!"
4. Кой е най-добрият съвет, който някога си получавал? Кой е най-лошият?
Най-добрият, отговарям като писател: никога не позволявайте на истината да попречи на добрата история (с две скорошни уговорки; освен ако не сте журналист или президент на държава).
Най-лошият, отговарям като юрист: никога не съдете за книгата по корицата ѝ. Всички го правим. Всеки ден. Представянето е важно. Изключително важно, дори вътре в кутията да няма никой. Обожавам красиви кутии.
5. Това, от което светът се нуждае сега, е...
Всички ние трябва да се грижим един за друг. Тази пандемия, кризите последвали след нея ни учат колко сме свързани помежду си и колко много сме по-силни, когато работим заедно. Не когато всеки си гледа собствения интерес и никой не се бърка в работата на другия, а когато сме заедно, като едно голямо, дори и не съвършено семейство! За съжаление, вместо да разберем посланието на пандемията, ни тръгнахме по друг път. Надига се нова вълна на анти- демокрация, в която анти-социални държави в своята същност, вървят към създаването на един голям клуб на деспотите и тираните.
6. Кога за последен път изпита страхопочитание?
Пътувам много, но едно от най-стряскащите места за мен бе Азия, Индия, Индонезия, Филипините… все още си мисля за невероятните млади хора, които срещнах там, толкова решени да получат образование въпреки невероятните пречки, с които се сблъскват. Пълни с живот, оптимизъм и жажда да променят живота си!
7. За какво мисли- по време на дълги пътувания или полети?
Обожавам да спя в самолети по време на през океански полети, влизам, изтягам се и заспивам още преди да сме излетели. Събуждам се след 4/5 часа, хапвам нещо и продължавам да спя. Просто не мисля, цялото пътуване, хората, летищата ме зареждат с толкова позитивна енергия, че не остава нищо друго в главата ми освен кеф.
8. Европейски Съюз, твоята позиция?
Европейският Съюз бяга от ролята си, с която бе създаден, да бъде социален съюз. Надявам се скоро да видим Европейския Съюз не само с единна армия и наистина интегриран и работещ парламент, но и с единна социална система с минимална заплата и пенсия за всеки гражданин на ЕС. Както и с едно европейско правосъдие за всички нас гражданите. Смятам че на Европа и е ужасно нужен един Наполеон, подчертавам един, чиято крайна цел да е безусловен базов доход.
9. Всички обичаме филмовите вечери, кой е твоя любим филм на всички времена?
Усещане за Жена с Ал Пачино, въпреки че ми става тъжно в какво сме превърнали образователната система. Може би заради и това ми харесва, че критикува онази толкова омразна институция, лицемерна, базирана на посредственост, уеднаквяване и послушание наречена социалистическо училище.
10. Любим цитат от книга?
Два от една и съща книга, Майстора и Маргарита на Булгаков:
„ - Малодушието - един от най-страшните човешки пороци.
- Не, осмелявам се да ви възразя. Малодушието е най-страшният човешки порок.“
Както и този:
„Какво щеше да прави твоето добро, ако злото не съществуваше, и как би изглеждала земята, ако изчезнат сенките от нея?“
11. Коя е любимата ви художествена галерия в света и защо?
Националната портретна галерия в Лондон - огромен набор от творби в различни стилове. Портретите са толкова странни, развеселяват ме с това че ни карат да разпознаваме петна от боя върху платно като представител на един от седемте милиарда души, които се разхождат наоколо. И ми напомнят за времето когато бяха много в тема да ги слагаме по стените и без да влагаме никаква мисъл, простичко да знаем силните, на които да се кланяме.
12. Какъв е любимият ви пълнеж за сандвичи?
Вегетарианец съм и тук ще разочаровам. Фъстъчено масло със сладко от череши, между две филии хляб с мая. Обожавам и циганска баница, простичко, олио с червен пипер и сол, може и с чубрица.
13. Най-добре похарчени пари?
Похарчих няколко милиона, изкарани от мен подчертавам, без стотинка от държавата, за пътувания, книги, някакви диви социални инициативи, да спасявам и помагам на хора, които никога повече не видях. Безценно. Между другото това трябва да е критерия за политиците в България. Защото има някакво схващане, тенденция, че трябва да са богати и да знаят как да изкарват пари. Според мен е ужасно, защото някой в Щатите бе казал, че преди да им дадем държавните пари, за да ни помагат и слугуват, трябва да видим как и за какво са си харчили техните.
14. Кой е най-големият подарък, който можем да си направим?
Отказването от външните маркери за успех. Длъжностите и престижните награди идват и си отиват, но животът ни всъщност се състои от многото малки моменти. Защото сами и без нищо идваме на този свят и така си отиваме.
15. Кой е най-големият подарък, който можем да си направим един на друг?
Споделяне на историите ни - в цялата им разхвърляна, разбита слава. Когато го правим откровено и с огромна доза самоирония, ние каним другите да направят същото. Да разкажат и да се посмеят над себе си и глупавата суета.
16. Коя е основната вещ, която всички мъже трябва да притежават?
Казвам го като барман. Всички добри бармани трябва да имат писалка, светлина и време за да слушат. Защото хората около нас искат да бъдат чути, да говорят и споделят. В цялото това наоколо, не сме острови, а част от общество, пълно с малки истории.
17. Кой е любимият ти анимационен филм?
Чип и Дейл, израснах на него, това за мен беше Индиана Джоунс в рисуван вариант.
18. Как определяш понятието "сродна душа"?
Някой, който се ангажира да се развива заедно с вас, който не ви оставя на мира, когато искате да се откажете от голямата си мечта или да играете на сигурно. Просто ви бута, дърпа, рита, за да станете и продължите.
19. Котки или кучета?
Котки. Определено котки! Все пак те ни избират и ни карат да им служим, да им се радваме, да ги харесваме, да ги боготворим. А кучетата, слушат и изпълняват. Някак си ми е много фашистко, това с дисциплината, строевата подготовка и манифестациите.
20. Какво разпалва чувството ви за несправедливост?
Да виждам как на младите хора се отказват възможности заради това, което са. Твърде млади. Твърде мургави. Твърде бедни. Твърде афганистанци или от някъде там. Твърде…. Всичко това е ужасно, просто и ясно!
