Измина една година от кончината му, а днес щеше да е на 90
Измина една година от смъртта на Иван Игнатов. Известният пазарджишки писател, поет, есеист и сатирик, автор на афоризми, фейлетони, епиграми и басни, разкази и новели в продължение на повече от 45 години пише и публикува произведения, осмиващи нередностите в обществото, без политически пристрастия. Негова движеща сила бяха моралните принципи и норми на поведение.
Но кой е Иван Игнатов?
Роден на 4 септември 1933 г. в с. Смилец, Пазарджишко, той остава дълбоко свързан с Пазарджик. Тук завършва гимназия, а в Пловдив – агрономство. А след завършването и на политология се отдава на организационна и идеологическа дейност в Първомай, Садово, Септември, Пловдив. През 1975 г. се установява за постоянно в Пазарджик. Творец на всички жанрове, с лек, непринуден и жизнеутвърждаващ хумор. Още през 1994 г. в книгата „Литературна мозайка“ като мото могат да се приемат думите му: „При тоталитаризма скъпо се плащаше смехът. В демократичното общество безплатен остана само майтапът.“
Афоризмите му са като късчета истина, от която боли и смехът е през сълзи. Той
представя един позабравен жанр – баснята
Думите му звучат алегорично:
„Със животни да си прави
връзки здрави
за човека е приятно.
Усвоят ли наши нрави –
за човечеството страстно
е опасно!“
През 2008 г. в книгите му „Сатиричен автограф“ и „Сатиричен речник“ на критика са подложени културата и езика, политиката и морала, властта и семейните отношения, доблестта и подлостта, глупостта и благородството, нравствеността и криворазбраното геройство, духовната пустота.
Във Европа сме, човече!
И за българина вече
няма зона забранена.
И от нищо му не пука –
ще изнася край Виена
даже и боклука!
/“Европейци“ /
В „Сатиричен речник“ Игнатов е подбрал
думи от А до Я с насоченост по посока ирония и сарказъм:
АЛКОХОЛ – течен магнит за привличане на тъпи и остри пирони.
БАКШИШ – унижаване под формата на благоприличие.
БЕЗДЕЛНИК – тъмен субект, за когото всеки ден е светъл празник.
БИЗНЕС – игра на апаши и стражари.
ВЕСТНИК – завивка за бездомник.
ДЕПУТАТ – тиква от партийна нива, с платформа за лукова реформа.
ИМЕ – табела на магазин за стока втора употреба.
ОТКАЧЕН – човек с повредени спирачки.
ПАРТИЯ – група от хора, обединени с цел да обезсмъртят вождовете.
Не изневерява на своите философски обобщения Игнатов и в книгата си „Каменните прагове“ /2008/:
„Животът е едно очарование, съставено от безброй разочарования“ /“Майчино сърце“/.
„Морално слабите не познават великодушието и в това е тяхната сила“ /“Снежна красота“/
„Между чувствата и разума е разпъната на кръст съдбата на човека“ /“Есенна история“/
Иван Игнатов използва късата художествена проза, за да претвори величието и красотата на човешката душа.
Неговият стил е философски,
повествованието – динамично, героите са лирични, жизнени и борбени. Много ярко и убедително авторът застава на страната на онеправданите и се бори за един по-етичен свят. Както пише в книгата си „Птиците не падат на колене“/1997/: „Подвигът не е собственост на времето, той е частица от духовността и принадлежи на поколенията.“
За книгата му „Голямата вода“/2002/ Благовеста Касабова пише: „Сполука за автора са легендите, преданията, есеистично-художествените миниатюри. Той умее да разказва, да вплита в повествованието поетични природни картини, да оцветява с идилични нюанси отношенията между хората, стремежът им към красота, хармония и свобода на духа…“
В книгата „Сантименталният убиец“/2003/ има една единствена мечта: върху лицата на хората да греят сърдечни усмивки. И както е присъщо на неговия стил - всеки разказ, есе или фейлетон
завършват с откровена мисъл
или разсъждение като: “Никой не е съвършен. Но да затваряш очите на разума като отваряш устата на чувствата, е безотговорност. А тя е заразна болест в обществото. Жалко, че носителите на бацили са най-често нейните лечители.“
Книгата „Високомерие и пропаст“ /2004/ е посветена на живота на баща му, участник в Първата световна война, в съпротивителното движение и в изграждането на социалистическото общество. Главни аргументи на автора са моралът и справедливостта.
Иван Игнатов се изявява и в поезията
Откритията му и тук са философски . В създадените образи е точен, но и загадъчен, а поантите предизвикват размисли. За смисъла на живота, за любовта и ревността, за „тъжната“ есен и самотата. /“Бездомна самота“, 2007/. Стихотворенията са пропити от елегична тоналност и примирение пред хладния ход на времето. Съпътстващи образи са залезът, вечерта и тъмнината, хаосът, зимата и пропастта - неизменно представи за смъртта. Но творбите му са осветени от мотива за любовта. Тя е апотеоз на спасението:
„Любовта спасява
в този вертеп –
влюбеният, тръгнал
да върви напред.
Тя дарява бури,
страстна тишина.
В тях се раждат
с радост
нежност, красота“.
„Само за десет години – подчертава в юбилейното си изказване Георги К. Спасов през 2003 г., - Иван Игнатов успя да издаде шест книги с разнообразни по жанр и тематика текстове и да докаже на себе си и на всички останали, че художественото слово за него е призвание, на което той е отдаден със забележителна отговорност… Иван Игнатов е живо доказателство за дарбата човешка, която ни преследва и провокира през целия ни съзнателен живот. За да й откликнем, е необходимо не само смелост и вяра в самите себе си, но и морал,който нашият юбиляр безспорно притежава.“
Книги с философско звучене са и „Време за размисъл“ /2010/, “Усмивки под наем“ /2011/, „Мечтите на Метеора“ /2015/… Повече от 20 са излезлите книги на Иван Игнатов. Последната, издадена приживе, е „Тристишия“/2017/.
Иван Игнатов бе носител на редица награди
- за афоризми на Националния конкурс „Милош Зяпков“- Ракитово /2013/, съпътстваща за хумор и сатира от Националния конкурс „Райко Алексиев“-Пазарджик /2017/, за ярки постижения в областта на литературата от Община Пазарджик, грамота за принос в областта на хумора от Клуба на хумористите „Щастливеца“, с грамота и медал за цялостно творчество от ръководството на СНБП…
За съжаление, през последните 6 години от своя живот
Иван се абстрахира от действителността,
откъсна се от колеги, близки и познати, затвори се в себе си и не можа да даде всичко, което можеше. Отказа се от всякакви контакти извън семейството и сякаш потъна в мисли за нереалността на настоящето, от което е разочарован. Само 4 месеца го разделиха от навършването на почетната 90-годишна възраст, която щеше да направи на 4 септември… Един цял живот, посветен на мечтаните идеали, на перото и семейството. Наистина – смислен живот. Затова и похвални са усилията на неговите съпруга и дъщеря, които подготвиха и издадоха сборник от негови творби. Не може да бъде отмината и дългогодишната редакторска и коректорска работа през всичките негови години на творчески труд от съпругата му Георгена Игнатова.
С всичко това бе сложен венец на неговото дело и заслужена благодарност от всички негови почитатели, от Дружеството на писателите в Пазарджик и от Клуба на хумористите.
Поклон, дълбок поклон!
Екатерина ДАНЧЕВА
