“Тя ни е като майка”. Това признание е за началната учителка Пенка Трифонова от училище “Св. Св. Кирил и Методи” в Стрелча където са учили едни от първите й възпитаници. Заради нейната всеотдайност, усърдие и житейски уроци, учениците, чествали своят 70-годишен юбилей, я обявяват за “Най-добрият учител, когото познавам”.
„Тя ни завладя с усмивка, обгради ни с любов и доверие”, казват за любимата си учителка учениците от началното училище в Стрелча.
Донка Грозева ученичка: „Един много добър, емоционален човек. Тя ни е като майка.”
Пенка Трифонова, начален учител: „Дълбоко им благодаря, защото по този начин те са изразили своето уважение към мен, а това за един учител е най-добрата награда. Да, най-високата награда е любовта на децата!
Гордея се, че съм най-обикновена провинциална учителка, смисълът на моя живот са училището, работата. За мен това не е просто професия или работа - това е призвание, състояние на духа, начин на живот. Всеки начин на живот избира свой собствен начин ... Имах прекрасна мисия - да дам любовта си на децата! И аз с голямо удоволствие го преживявам, докато учих децата си на това чувство.
Едно растение обича светлината на слънцето, друго - хладна сянка; единият обича брега на поток, другият - изсъхнал планински връх; единият расте на пясъчна почва, другият на мазна, глинеста почва. Всеки има нужда от специална, само подходяща грижа за него, иначе няма да достигне съвършенство в развитието си.”
Учителката заговорва в рими: „Да учиш другите е чест, но и безкрайно тежко бреме! В просветното поле до днес аз честно хвърлях плодно семе. Какво е отдих аз не знам, но не познавам и умора! Че цял живот със страст и плам аз борех се да правя хора! И тежък беше всеки ден! Учителят дни леки няма! ...За труд човекът е призван! В труда е само той достоен! Аз дадох вече свойта дан и си отивам тих, спокоен! Откъсват ме от свиден праг годините със власт могъща и аз не ще се върна пак, тъй както младост не се връща! Със всеки ден и всеки час животът бавно догорява! Какво, че ще отмина аз – България нали остава!"
Поема дълбоко въздух, а очите и се напълват със сълзи. Родена през 1933 г. в с.Драгомир, Пловдивско, сега на 90 години, Петра /Пенка/ Кирилова Трифонова стои на терасата на ул. „Богдан Овесянин”, с насталгия и тиха радост си спомня за училището. Уроците й не са скучни, а изпълнени с житейски примери.
Няма никакво знание и Слово на света, ако няма кой да го предаде и ако няма кой да го възприеме. Няма нито възвишена мисъл, нито физичен закон, нито табела на пътя, ако няма Учител и Ученик. Всичко започва с тях. Учителите запалват искрите, разгарят огъня или го поливат с вода, когато се налага. Задават модели за подражание, дават посока на бъдещите ни професии, отварят очите ни за най-голямото познание – това, обърнато към нас самите.
Първата учителка. Моята начална учителка Пенка Трифонова беше висока жена с почти руси, буйни, къдрави коси, които се стелеха по гърба й. Имаше мек и уверен глас и когато идваше до чина, тихо и с нежно покровителство докосваше рамото ми: „Хайде, моето момче, опитай още веднъж, по-старателно.” Бях първи клас и хванах писалката с неуверена ръка. Тръгнахме с лулички, ченгелчета и чертички, стигнахме до буквите и цифрите. Скоро се научих да чета, пиша и смятам. Не се страхувам. До мен е тя – учителката. Държи ръката ми, която неуверено се движи по тетрадката... Преди известно време срещнах монголска народна мъдрост: “Светлината на лампата е от маслото, знанията на ученика – от учителя.” Другарката Трифонова беше краснописецът на училището, надписваше всички удостоверения, дипломи и документи. Тя казваше: „Научете се да пишете четливо. Буквите са различни, но когато са заедно те, пеят в най-красивия хор – българският език.”
Тя ми показа, че училището е още един мой дом, където цари загриженост, приятелство, похвала, където всички са на твоя страна. Нещо повече – късмет за цял живот е да попаднеш на начален учител, който е и добър човек, защото той дава на малката душица част от тази доброта за цял живот.
Ще минат години, аз вече съм на 70. Винаги с любов ще си спомням за учителя, който ме научи на четмо и писмо, отвори ми прозорец към света.
Със споделеното в това писмо, благодаря на моята първа учителка Пенка Трифонова, която обичам като майка „която ме научи и ми помогна – да летя! Ще разкрия и един секрет, в годините, който съм узнал. Безсмъртен като зрънцето си в тия, в които щедро си добро посял!
УЧИТЕЛКО, целувам ти ръка!
Михаил НЕДЕЛЕВ
