Надежда Ковачева от Панагюрище запали не само панагюрци, но и цялата страна с явяването си в „Гласът на България“. И четиримата треньори се обърнаха със залп от аплодисменти. Надежда продължава в отбора на Миро, а съгражданите й са във възторг. „Голямата малка Надежда подлуди треньорите и разплака Панагюрище. Останах без дъх.“ - социалните мрежи са пълни с коментари в този дух.
Надежда Ковачева е възпитаничка на музикалните педагози Нона Немигенчева и Пепа Филина в Центъра за подкрепа на личностно развитие в Панагюрище, в класа за поп и джаз "Евгений Зумпалов". Баща й е българин, а майка й мароканка. Лауреат е на куп призове от международни и национални певчески надпревари. Спечели и тазгодишното издание на Националния фестивал за патриотична песен в родното си Панагюрище. Тя бе и сред фаворитките на конкурс, организиран от „Шоуто на Слави“, когато екипът му търсеше екранна половинка за г-н Андреев.
„Вярвах, че ще я харесат. Бях с нея на кастинга на първия й формат "Звездите в нас", на който стигна до полуфиналите”, разказва пред „Знаме” Нона Немигенчева. „Като я видях как излиза, помислих, че се е провалила.
Дори не посмях да я попитам. "Абе, Наде, какво стана?"
Попитах я след известно време. Отговори ми: "Нищо, госпожо, всичко е наред". Разказа ми как един от членовете на журито възкликнал: "Тя е просто като компютър!", след като я карали да пее различни песни. Това действително е така. Обяснявам си го с факта, че тя вкъщи слуша много музика и понеже е много умна, запомня текстове и мелодии. Това й носи големи бонуси”. А песента, която изпя на кастинга на „Гласът на България“, бе перфектно подготвена. Работили сме много по нея - и аз, и г-жа Филина. Също и по артистичното изпълнение,за да трогне сърцата на тези, които те слушат. Успя да го направи много естествено, непринудено, завладяващо, без никакво напрежение.
Може би й помогна и това, че съдиите се обърнаха много бързо
Но определено беше спокойна. С многобройните й други участия и награди постепенно придоби кураж и опит. За „Гласът на България“ каза: „Госпожо, ще опитам, пък каквото стане!“. Не тръгна с амбицията непременно да успее: „Докъдето стигна, дотам“.
Пепа Филина се включва като педагог, когато Надежда е в седми клас. Тази година учи пеене при г-жа Немигенчева и солфеж при г-жа Филина –иска да се готви за Академията.
„Вълнувах се, но нямах притеснения”, признава Пепа Филина. „Надежда е
дете, което има много точна представа за това, което може,
и това, което й се случва. Тя просто беше себе си и успя да вдигне на крака треньорите, да разплаче хората, които я обичат и ценят, да се раздаде на публиката, да вдъхнови всички деца от Школа „Евгений Зумпалов“ към Центъра. Не бяха изненада за мен нито представянето и нивото на сценичния й образ, нито естествеността и реактивността й след края на песента. Но камерата и отговорността, и очакванията на близките, и страхът от провал, всичко това би могло да те представи не както очакваш. Нямаш време да го промениш. Имаш 2-3 минути, в които да споделиш емоцията с публиката. Има напрежение, но това е част от състезанието и показва характера на артиста.
Надежда наистина носи огън в себе си,
а сцената я обича. Както се видя – камерата също. А за журито - не за първи път виждам подобна реакция след нейно изпълнение. Тя придоби през годините сценичен опит и в множеството концерти, конкурси и фестивали, на които се явяваше. Печелила е Гран при награди от Панагюрище до Париж. Развълнуваха ме не толкова думите, а жестовете от страна на тези големи имена. Прегръдките, отношението към родителите й, уважението към таланта. Радвах се на това, което й се случва - да бъде на точното място, в точното време, с точните хора…”, казва г-жа Филина.
„В Париж бяхме наскоро – там й бе присъдено Гран при. Всичко много я харесаха, направо я обикнаха, за отрицателно време се сприятели с всички участници и родители. Но тя е такова дете”, допълва г-жа Немигенчева. „Бях музикален ръководител в детска градина "Брезичка", когато на едно прослужване чух Надежда за пръв път. Много я харесах. Поисках среща с баща й и му обясних, че е много музикална и искаме да я запишем в Детската музикална школа "Евгений Зумпалов" към Театър Дом Паметник. Там започна нашата работа.
Направи ми впечатление колко е умна
Майка й е от Мароко, трудно говореше и разбираше български език. Баща й презаписваше дисковете с песните, които й давах. Тя ги слушаше вкъщи и си учеше текстове. Още първата година реших да я пусна на конкурса „Орфеева дарба“, където взе бронзов медал. Разплака се, че не е златен. И така някак си нейният живот започна с песен "Детски плач". Но като че ли очите й се отвориха и тя несъзнателно избра музикалния път.
Като цяло Надежда бе будно и палаво дете, но при мен
слушаше много - с ококорени очета
Каквото и да й покажех и каквото и да изисквах от нея, изпълняваше и повтаряше. Първият си златен медал, доколкото си спомням, спечели пак на "Орфеева дарба". Успехите й не закъсняваха. Дойде ми идеята да не я задържам да пее детски песни. Не исках да забавям развитието й, затова прескачах и давах стремглаво напред с по-сложни песни - за големи. Например "Пепеляшка", „Малката певица“, „Арлекино“. Подбирах, разбира се, текстовете да са за деца, песните да са в нейния диапазон и подходящи за нейния глас... Сега не се повлиях толкова от изказванията на журито.
Просто бях вцепенена от изпълнението
Беше като звезда. Сякаш е била на тази сцена от години. Нито за миг тя не ме смути. Обичам много това дете, обичам го като свое. С всичките си деца съм така, не ги пускам да ходят сами по участия - мъкнем касетофони, тонколони, обличаме се, разпяваме се, треперя за всяко. На Надежда вероятно й помогна и това, че винаги съм я бутала да пее по всички мероприятия в града. И по селата. Поканят ли ни, не казваме: „Не мога!“, „Нямаме време!“ или нещо друго. Не подценявам мероприятие, защото знам, че това е тренировка за големите конкурси и сцени.”
Няма ли да я "урочасат" тези суперлативи на журито,
че едва ли не я виждат победител, питаме специалистите.
„Суперлативите приемам като спонтанна реакция. Надежда е разбрала през годините, че победата е с два лъча. Започваш да витаеш в небесата и звездееш или работиш, здраво стъпил на земята, за да достигнеш собствения си връх – там, където са ценностите, възпитани у нея – отдадеността към изкуството, уважението към конкурентите и добротата й”, убедена е г-жа Филина. „Обикновено егото пречи човек да се надскочи. Вярата помага да преминеш отвъд постигнатото. А там я очаква голямата картина, която ще нарисува, дай, Боже, със сърцето си! Желая й да вярва в себе си, да излее душата си с песен. С нетърпение очакваме всичко, с което занапред ще ни изненада!”
„Много хора са убедени, че Надя може да спечели „Гласът на България“. Аз разсъждавам малко по-трезво”, допълва г-жа Немигенчева. „Има много голяма конкуренция, нивото е високо.
Трябва да стане чудо. Но аз вярвам и в чудеса, и в Надежда.
Господ си знае работата. Дори самото участие ще й е полезно. Това е опит, запознанства с нови хора, общуване с други вокални педагози, при всички положения ще научи нещо ново, което ще й послужи в бъдеще. Надежда е и много артистична. Още й повтарям: „Абе, Наде, покажи го, изобрази го това, което пееш, какво ти идва отвътре.“ Знае перфектно английски и това много й помага да разбира и усеща песента. Обича и аз да й показвам кое как да се направи. Та съм и хореограф, и актьор, и вокален педагог, и всичко. Защото работим само с г-жа Филина. Но много се допълваме. Тя й е много полезна за инструменталната част. Защото аз съм завършила „Оперно пеене“, а тя - „Цигулка“ и е голям специалист. Работата върви.”
„Знаме”
