Ще върнем класическата борба на Пазарджик в най-скоро време
ПАЗАРДЖИК. Възраждане на класическата борба в областния град. Такава е амбицията на Пламен Палев, който преди часове спечели световна титла при ветераните в класическия стил във възрастовата група над 40 години. Това не е гола амбиция, а отдавна обмисляна идея заедно с приятеля му Борислав Видов – също бивш републикански шампион и медалист. В гръцкия град Лутраки Палев се наложи на финала при 88-килограмовите над азера Елзиз Мамадов с 8:3. Преди това нашият класик записа две победи с туш - над гърка Иракли Сиамидис за 1,20 мин и шведа Нилс Еурен с 2,24 мин, а на полуфиналите се справи с казахстанеца Темирлан Абишев - 5:0. Новината зарадва не само Пазарджик и Лесичово, а и в сряда вечерта Палев, който спечели световния бронз в тази група миналата година, бе посрещнат в зала „Хебър” като герой. Той почерпи и направи тренировка с децата от клуба по свободна борба, в която се включи и неговият син Алекс.
Пламен Палев е бронзов медалист от европейското за юноши през 2005-а. Многократен медалист и шампион на България в различните възрастови групи, включително и мъже. Той се бори и в немската първа лига с тима на "Конкордия" (Нойз), има два златни медала от международни турнири в Италия.
- Пламене, честито! Миналата година каза, че силите ти са били рално за бронз, а сега?
- Тогава такива бяха обстоятелствата – такава ми беше подготовката. Тази година тренирах повече време. Откакто съм се прибрал с онзи бронз, и сме почнали подготовка. С Боби (Видов, б.р.) сме постоянно тук, както и със Стефчо Петров, с Георги Андонов, с треньора на свободняците Кръстин Бояджиев. Все момчета, доказали се на тепиха. Да, подготовката ми не беше на това ниво, което исках, но вече бях натрениран достатъчно за титлата. Така мислех, така си и стана.
- Изненада ли те с нещо конкуренцията?
- Определено. Тази година беше много по-силна от миналата, много повече участници имаше - олимпийски шампиони, световни шампиони, световни медалисти. Класата с всяко изминало световно става все по-висока и по-висока – няма нищо общо със световното отпреди 24 години. Сега с ветераните се борят активни състезатели при мъжете. Но на самото състезание организацията беше добра и ефективна… на около 60 процента. Миналата година тук в Пловдив бяха перфектни условията. А тук - на едно място е хотела, на другия край на града е залата, на трети край е кантара, в четвърти край – акредитация. А градът никак не е малък. Нямаше организация за придвижване от едно място на друго. Добре, че имаше две момчета, с които някога тренирахме в „Левски”. Те се бориха в петък, а аз бях в неделя. Останаха да ни гледат и ни помагаха с придвижването – след лутане и те вече го бяха научили кое къде е.
- Как протекоха срещите?
- Знаех, че ще е тежко състезание. Знаех, че ще надвия гърка. Излязох, борихме се минута и двайсет секунди, и го надвих с туш. Оттам – няма и 10 минути почивка, викат ме за втора среща с шведа. Той беше много силен. Първата част беше 8:8, хвърлях го два пъти, на туш го държах – избяга. Мостове вдигахме, и аз избягах. Голяма въртележка стана. Но във втората част го хвърлих и го надвих с туш. И пак не се минаха и 10 минути, и ме викнаха за полуфинала с казахстанеца. Него го победих миналата година за 3-5 място. Сега се бил заканил, че ще ме бие. Казал на нашите момчета, че дошъл специално заради мен и ще ми го върне. Преди две години беше станал вицесветовен шампион, но аз вече горе-долу познавах стила му и възможностите му. В първата част му поведох - хвърлих го един път за 4:0, избутах го веднъж за 5:0, така затворих борбата и чаках да свърши времето. Нямаше смисъл от повече точки. На обяд починахме, хапнахме, починахме два часа. На финала азерът много ме беше подценил. Още с излизането тръгна направо да ме мачка. Готов да ме изхвърли от тепиха. Но за разлика от него, аз го бях разузнал подробно. Неговият стил на борба е същия като моя. Което бе много удобно за мен. Хвърлих го и него два пъти, той ме избута един път и резултатът стана 6:3. Във втората част го затиснах един път – 8:3. И пак си затворих борбата, за да спечеля финала. Азерът беше много разочарован. Сигурно повече от казахстанеца, на когото след срещата казах, че ще трябва да потренира още една година и през 2024-а пак ще се срещнем.
- Федерацията помогна ли ти?
- Не ми помогна с абсолютно нищо, но не съм изненадан, нито пък се очаквал нещо от тях. Екипировката си купихме ние, самолетни билети, престой, такси за участие… Но това няма да спре амбицията ми да направим клуб за класическа борба в Пазарджик. Искаме да я възобновим заедно с Борислав Видов, с баща му Николай Видов и с още неколцина съмишленици. Да, сега има клуб, който е само за свободния стил и момчетата са талантливи. Но Пазарджик традиционно винаги е развивал класическа борба.
Николай Видов, Пламен Палев и Борислав Видов
- През годините имаше два клуба с патрони Димитър Джамов Георги Мърков, но не се получи...
- Да, за дългогодишен период класическата борба е заличена от нашия град, но ще се завърне. Има желание от спонсори. Радвам се, че сега имаме свободна борба – треньорите са положили големи усилия и доказателство за това е пълната зала. Защото е много трудно да събереш децата в залата, а да им запазиш интереса е още по-трудно – с всички тези телефони, таблети и всякакви изкушения. Така че респект към това, което са направили колегите. Но мечтата ми е да развиваме и класическа борба и вярвам, че скоро ще я сбъдна. Ще започнем отдолу нагоре по веригата - групи с деца, подрастващи, по-големи. Отворени сме за съмишленици, без значение дали са пряко свързани с борбата. Време е да възродим традициите и да продължим това, което сме научили. В плановете ни са и съвместни лагери с Германия и с Франция. В Мюнхен е бащата на Боби – заслужилият майстор на спорта и многократен световен шампион за ветерани Николай Видов е треньор в Мюнхен, а във Франция е Артур Симонян – наш приятел и също медалист от републикански първенства… Сега пък аз отивам в Германия, във Фулда. Допреди 5 години се борих там. Сега станаха промени в клуба – отборът се раздели на две и едните момчета направиха нов, млад и силен отбор. Сега започват и съм подписал като състезател с тях. Сега до дни летя. Те искат да им направя открита тренировка като кацна, а същия ден вечерта ще ми направят тържество послучай медала. Там ще се боря в първи кръг от първенството, а ден по-късно правят турнир, който искат аз да открия. Оценявам го, защото това е голямо уважение за мен. Но и да се боря в Германия, основно ще съм в Пазарджик и усилията ми ще бъдат насочени към създаването на клуба.
Дочо ЧАНЕВ
