Певецът Васил Вълканов от Пазарджик го отглежда от 15 години
Вероятно повечето от вас познават съгражданина ни Васил Вълканов като талантлив изпълнител на народна музика от голямото семейство на „Пайнер“. Музиката обаче далеч не е единствената му страст. От повече от 20 години той е силно запален по градинарството, като далеч не се ограничава само с традиционните за нашите георграфски ширини плодове, зеленчуци, билки и подправки.
- Най-напред ме привлякоха цитрусите – сподели той пред „Знаме“. - Лимони, мандарини, авокадо,
кумкуат
(малки плодчета, нещо средно между портокал и лимон, като интересното при тях е, че се ядат с кората) - отглеждам ги в саксии, не виреят навън. Преди години садих и личии. А сега имам още пасифлора с плод маракуя, както и манго, което обаче още не е плододавало. Насадих също така една маслина навън, дано да оцелее. Ако е в саксия, няма проблем, имам и такава.
Преди петнайсетина години Васил Вълганов, заедно с тъста си, решават да си направят истинска градина в Динката. В момента дръвчетата в нея наброяват 35-40, от най-различни видове.
- Започнах да експериментирам с разнообразни плодове. Имам японска мушмула, какви ли не сортове райски ябълки, кивита, смокини, касиси, японски крушоябълки,
синя кайсия,
която е хибрид между кайсия и синя слива, бели и червени дренки, майска и американска боровинки, нарове, див лимон (за него няма проблем да е в почвата, ако температурата не пада под минус 15 градуса). Наред с по-типичните бадем, орех и мушмула, отглеждам и палми, които напоследък са атракция в много дворове. А последното нещо, което купих от голямото изложение в Пловдивския панаир, е асемида – индийски банан. Плодът наподобява мангото и е изключително вкусен.
На въпроса дали вкусовите качества на всички тези екзотични плодове, отглеждани у нас, е автентичен, производителят отговаря искрено:
- Няма как нещо, отглеждано в саксия, да има същия вкус и аромат. Климатът и почвите също оказват влияние. Нашите не са като тези в Гърция, Италия и т. н. В саксия и растежът е малко по-забавен. Няма разлика може би единствено при лимоните.
Потърсихме обаче народния певец, за да ни разкаже малко повече за хинапа (китайската фурма) – сладкият плод с повече витамин С от лимоните. Направихме го, не само защото той е малко познат у нас, но и защото
плодовете от тазгодишната му реколта са с размери 2XXL,
както самият производител ги определя с широка усмивка.
Хипанът привлякъл вниманието му преди повече от 15 години, докато двамата със съпругата си гостували на семейството на нейна колежка в Пазарджик. Видели дървото в двора на домакините, а пък те им подарили бурканче с вкусно сладко от плодовете.
- Спомням си, че лятната им маса беше точно под хинапеното дърво. Седяхме под него. Беше див хинап, чийто плодчета са по-ситни. Но бяха много вкусни, много захарни. Поинтересувах се как го отглеждат и реших да опитам и аз.
Самите издънки получих от приятели от Стара Загора. Те ми изпратиха първите три коренчета, от които едното не оцеля. В онзи край го наричат дзиндзифирка и правят от него популярната
дзиндзифирова ракия
Хинапеното дърво плододава на третата година – през септември, като цъфтежът му е през юли. В разсадниците обикновено продават двугодишни растения. Обичайно е на третата година да прехвърлят по 4-5 плодчета, след което - по-обилно. Някои го наричат „желязно дърво“ заради твърдите му плодове.
Четирите дървета хинап на Васил Вълканов вече се извисяват на 3-4 метра. Впоследствие той се сдобил и с два облагородени сорта - такива без големи шипове, които да затрудняват силно беритбата, както е при дивия.
- Първият сорт е „Ланг“. Плодовете при него са малко крушовидни, размерът им е колкото яйце. Вкусът е много приятен, наподобява този на ябълка. Вторият сорт е „Ли“. При него плодове са огромни – колкото юмрук, и са още по-захарни. Прекрасни са за прясна консумация. Чувал съм поне за 15 сорта, но тези двата са най-хвалените.
Сред най-сериозните предимства на облагородения хинап производителят отличава това, че не ги нападат вредители и не се нуждаят от пръскане.
- Най-много да се наложи да се натори, но пък може да се използва органичен тор и изобщо да не се прибягва до химия. В наши дни е богатство на масата ти да има толкова чиста храна. Иска само много вода. Хинапът определено обича водата.
И при други дървета и култури ми е направило впечатление, че японските и китайските сортове
не изискват препарати
Давам веднага пример с райската ябълка, японската крушоябълка и други.
2023 година е била добра за хинапа. Добивите са били високи, а плодовете, както вече стана дума – доста едри.
Васил Вълканов и семейството му ги консумират и пресни, и сушени.
- Ако бланширате сушен хинап със захар, вкусът му започва да наподобява този на фурмите, които купуваме от магазините. Същият ефект ще получите и ако затворите в буркани пресни плодове със захар и без вода. Варите само 5 минути. Правили сме и сладки, които са наистина вкусни. Някои правят компот. За ракията вече споменах. Хинапът е много подходящ за нея, защото захарността му е висока и има добър рандеман, завършва с усмивка народният певец.
Хинапът е плод с почти 4000-годишна история
Намира приложение в медицината, козметиката и кулинарията (в ястия, напитки и отвари). Родното му място е Източна Азия, но с времето се разпространява в световен мащаб.
Ползите му за здравето са в широка гама. Използва се като естествено средство за релаксация и по-качествен сън. Намалява стреса и тревожността. Подобрява храносмилането и облекчава стомашно-чревния дискомфорт. Съдържа диетични фибри. Известен е още със своите леки слабителни свойства и се използва като средство за облекчаване на запека
Подобрява имунната система. Пази черния дроб. Действа благотворно на еластичността на кръвоносните съдове и ги предпазва от увреждания. Има принос за
понижаване на кръвното налягане
и за регулиране на нивата на глюкозата при хора със захарен диабет. Може да понижи холестерола и да е от полза при астма.
Освен това, се смята, че неутрализира действието на вредните свободни радикали, което забавя преждевременното стареене, предотвратява появата на бръчки, кожни петна, и матова кожа и като цяло подобрява вида й. Противовъзпалителните му свойства улесняват борбата с акнето, зачервяванията или други раздразнения. Естествените захари и витамини в хинапа хидратират и придават на кожата мекота и еластичност.
Благотворен е и за косата ни. Витамин С в състава му играе роля в производството на колаген и подхравването, които са от съществено значение за поддържането на силна и здрава, сияйна и жизнена коса. В нетрадиционната медицина корените на китайската фурма често се използват за лечение на косопад и пърхот поради укрепващото действие на част от веществата в растението.
Чаят от хинап е популярен в много азиатски страни. Изсушен или нарязан, той се накисва в гореща вода, за да се получи ароматна и успокояваща билкова отвара. Сушеният хинап е много подходящ за смесване с други плодове в гранола, за добавянето в печива или в комбинация с кисело мляко. Китайската форма е съставка на разнообразни солени или сладки ясти, а китайците го ползват дори в супи или яхнии.
Мария ДЪБОВА
