ПАЗАРДЖИК. Сенсей Станисав Комсалов се върна с балканска титла от първия Балкански клубен шампионат. 31-годишният треньор в СК „Торнадо“ и помощник-треньор в националния казва, че за него това е бил важен тест. Торнадовци участваха в Румъния с 8 каратеки и със сребърни медали се поздравиха Георги Итов и Симона Сиракова, а с бронз Георги Ангелов и Алекс Стоенчев.
- Станиславе, честито! Разкажи повече за самото състезание.
- Благодаря! Това беше Балкански клубен шампионат и се организира за първи път от Шинкиокушин федерацията. Като за първа година нямаше специални квоти за участие и можеше да участват всички клубове от Балканския полуостров. Реално, развито карате под шапката на Шинкиокушин на Балканите има в България, Румъния, Гърция и Хърватия . Имаше участници във възрастови групи до 14, до 16, до 18 години, мъже от 18 нагоре, ветерани от 35 до 45 и ветерани 45+ . Аз взех участие във възрастова група „Мъже“. Като цяло във категория до 75 килограма бяхме само трима състезатели - аз и двама титуляри на румънския национален отбор. Опитни и корави момчета. Очаквах принципът да бъде „всеки срещу всеки“, но организаторите решиха направо да направят полуфинал между мен и по-младия от румънските състезатели, като класираха другия на финал директно.
- Странно решение. Как протекоха битките?
- Първата среща приключи в полза за мен след успешно реализиран нокдаун, съответно Вадзари . След кратка почивка изиграх и финала срещу по-опитния румънец. Започнах спокойно срещата и минута преди края на времето нокаутирах своя съперник – за това получих оценка Ипон и срещата приключи в моя полза. Коравият румънец от 5-6 години го следя, той се състезава редовно, играе по европейски първенства. Със сенсей Васко Пеев му изгледахме много срещи и имахме представа как да играя срещу него, каква тактика да избера. Другият нямаше клипове, освен един нокаут, и беше пълна загадка. Но не знам как и двамата ги победих с един и същи удар. Не съм и предполагал, че вторият съперник ми се „върза“.
- Ще участваш ли във вътрешния календар на мъжете с „Торнадо“?
- Все още съм решил окончателно , но най вероятно ще пропусна. Дълго време се подготвях за това състезание и се чувствам изморен . Отделно паралелно взех участие в маратона на Ротари клуб около язовир „Батак“ и там бягах 21 километра през септември. Преди две седмици пък бях в Унгария със съгражданина ми Петър Владов на турнир по Бухурт (това са средновековни рицарски битки) - там също беше доста тежко състезание и като цяло имам няколко дребни травми. А киокушин първенството в Бургас е съвсем скоро - на 3 декември. Та ще видим.
- Разкажи повече за тези рицарски боеве?
- Интересен спорт, но и тежък. Не само, защото доспехите са над 25 килограма. Екипировката, с която бяхме, е лична на Петьо , той от доста време се занимава с този нестандартен спорт. Аз бях облечен с червена монголска хатанга, а ако не ме разпознаваш на снимките, въоръжен съм с малка брадва (смее се). От около 3 години практикувам този спорт и много ми допада. (Бел. ред. Бухурт е масивна битка. Като правило се извършва на открито място между двама противници. Рицарите в пълна бойна екипировка се бият, докато всички членове на един отбор лежат на земята. Обикновено пред бухурта има историческа комисия, която проверява дали комплектът за реконструктор съответства на декларирания регион и период. Строгите съдии понякога могат да намерят недостатъци дори в дреболии - например, ако един от елементите на бронята е намотан за 13 век, а останалата част от комплекта е от 14-ти. Те също така проверяват за неисторични, синтетични елементи (като дантели). Но и контролират дали всички жизненоважни органи на боеца са защитени.)
- Как започна със спорта? Имате ли спортисти в семейството?
- Братовчедите ми са били спортисти, брат ми също . В училище „Васил Левски“ имаше подготвителни групи по карате. Аз бях в първи клас, тренирах няколко месеца после ме прехвърлиха в залата при Милан Троянов. Тренирах при него около 2 години и после започнах при Васко Пеев. И така до ден-днешен – вече над 20 години.
- Правил ли си планове да напуснеш Пазарджик или родния клуб?
- Тук съм израснал, тук ще си остана до края. Паралелно съм и помощник-треньор в националния отбор вече втора година - на линия съм, когато се организират подготвителни лагери.
- Сигурно си спомняш в детайли спечелването на европейската титла преди 13 години, когато зарадвахте Пазарджик с еврошампионката Александра Цветкова?
- О, не помня много детайлите, но и сега всичко ми изплува в главата… Четири срещи играх, първо с унгарец – много корав беше. Но унгарците са име в Европа в киокушин. Бих го. После играх срещу испанец – домакин. Помня как точно този испанец, когато излизахме на представянето с отбора на България, той се смееше и викаше пренебрежително: „ А, Булгария!“. И си казах, че тоя аз ще го науча къде се намира България, само да имам този шанс. И за късмет, точно срещу него се паднах. Изобщо не ме затрудни. Нокаутирах го с лява ръка в черния дроб. Сигурен съм, че и днес помни името „България“. После играх с един литовец – доста корав излезе. Още помня как ми обърна корема като ми ритна едно мае гери. Преодолях го и него, но на финала вече бях каталясал, както се казва. Бях насъбрал много контузии от предните срещи и отстъпих на друг литовец. За съжаление не успях да стана шампион.
- Сега за балканското как премина подготовката ти? Рискът от контузии на тренировка сигурно е бил голям?
- Започнах дозирано, за да не се натоварвам изведнъж. През лятото бях качил 84 кг – никога не съм бил толкова тежък. Трябваше да вляза във форма и това също бе един от стимулите, който ме накара да се върна на татамито. Успях с хранителен режим, с добавки за отслабване (стероиди не използвам). Двуразово тренирах. А за контузиите – аз по принцип не съм спирал тренировките, но честно казано, такова темпо не бях държал. С Петьо като ходим по такива „рицарски“ турнири правим усилена подготовка. Сутрин кондиционно сам се подготвях, но вечер сенсей Васко Пеев ми помагаше, спаринги правех с нашия еврошампион Алекс Стоенчев от клуба. В Пловдив също сме ходили за спаринги. А на летния морски лагер в Кранево имах възможност да играя качествени спаринги, защото бяха дошли каратеки от 11 държави – все силни състезатели, даже 4-5 японци имаше… Петър Кондев пък ми предостави 15 процедури на барокамерата, което имаше голям ефект за мен – за предпазване от контузии.
- Ти си участвал успешно и на свободни боеве в ММА-битки, но кога за последно не се беше качвал на татами или ринг?
- През 2019 г. последно се бих. Доста време. Затова реших да се върна – исках да си тествам някои методики, които преподавам на децата в залата, да тествам и хранителния режим. Защото правя на други хора, помагам им, но дали наистина им помагам. Трябваше да проверя върху мен дали всичко това действа или само говоря празни приказки. И съм доволен. Направих го и за децата. Да ги мотивирам, защото те са следващите.
- Това бе поредното предизвикателство за теб. Ти беше влизал като доброволец и в КОВИД-отделение в най-страшните дни на пандемията. Какво ще е следващото предизвикателство, което ще си поставиш?
- Не съм мислил. Надявам се да е нещо в спортен план и да е позитивно.
- Може би да се ожениш? И това е предизвикателство, нали?
- Хахахаха! Е, чак толкова екстремен все още не съм. Но да сме живи и здрави! Знае ли човек…
Дочо ЧАНЕВ
