Септември 2023 година в Лондон, Великобритания с участието на пазарджишкия писател и журналист Илиян Кузманов се проведе семинарът „Как да изкараш три милиона паунда и да ги похарчиш за обществото“. В нестандартното събитие взеха участие местни неправителствени организации и политици, като Илиян изнесе мастърклас по социално предприемачество.
Обвиняван си че в последната си книга „Дяволът аз го Познавам“ възхваляваш Светата Инквизиция, използвайки за първообраз Игнаций от Лойола?
Смятам че има недоразбиране, Игнаций от Лойола, който е рицар, а след това духовник е използван за първообраз на идеалиста - мечтател Дон Кихот от Сервантес, така че бих се радвал ако съм успял поне малко да пресъздам един различен прочит на Дон Кихот или на Булгаковия Майстор и Маргарита (който пресъздава традицията на Престъпление/Наказание и Великия Инквизитор на Достоевски, Ада на Данте и Фауст на Гьоте). Въпреки че доста съм бил повлиян и от Кен Фолет и неговата Устоите на Земята, от онази вечната история за отхвърлената от всички, блудницата, на която майстора зидар изгражда храм... Може би и заради това издигам дом на героят от книгата си, който е сирийски имигрант (влюбен в проститутка) на един хълм до Ню Йорк, близко до онзи надпис на Статуята на Свободата от поемата на Ема Лазарус: "Дай ми уморените си, бедните си, сгушените си маси, копнеещи да дишат свободно, жалките отпадъци на твоя кипящ бряг.".
Не разбирам, какво означава да си рицар в 21-ви век?
В днешния бързо развиващ се свят това да бъдеш рицар определено придобива ново значение. То надхвърля остарелите представи за рицарство и роли на половете, означава да въплъщаваш уважение към другите и да демонстрираш самоуважение в действията си, въпреки обстоятелствата и средата, в която си попаднал. Концепцията се е развила с течение на времето, но тя не се определя от социалния статус или външния вид, а от характера и поведението. Това е съзнателен избор да се отнасяш към другите с доброта, уважение и съпричастност, независимо от техния пол или произход, въпреки че живеем в нецивилизовано време. Въпреки че винаги сме живели в недостатъчно цивилизовани времена, говорим за личност, която не иска да прави това, което страстите и ниските му желания диктуват, а прави, което смята за правилно и порядъчно. Това е индивидуалност, която живее по неписан обществен кодекс, водена от вътрешен компас с посоки устояли хилядолетия, въпреки че живеем в нецивилизовано време.
Има ли място рицарството в свят, в които битките се печелят доста по различно от преди 200 години, например?
Древните добродетели на рицарите са толкова актуални днес, колкото са били и преди хилядолетия. Щедрост, учтивост, целомъдрие, смелост, благочестие... Технологичните промени, повишената сложност на капиталовите пазари и повсеместното разпространение на социалните медии могат да се тълкуват като начало на напълно нов етап от човешкото съществуване, въпреки това предизвикателствата, пред които са изправени хората, остават постоянни. Любовта, съревнованието за оскъдни ресурси и човешките взаимоотношения остават в центъра на човешкото съществуване. Рицарството е в основата на това което днес наричаме индивидуализъм, лична отговорност, лично достойнство, гордост, свободна инициатива, предприемачество, капитализъм, либерализъм...
Основните ценности на рицарството са толкова актуални днес, колкото са били и преди хиляда години. Насърчаването на елитите да възприемат тези ценности днес би спомогнало да нямаме нужда от огромна държавна администрация, чиновници, корупция, безхаберие и създаване на поколения бездуховни материалисти (това е комунизма и марксизма). С насърчаването на елитите да изповядват рицарските ценности няма да се налага да се разчита на принудителни механизми за социален контрол като законодателство, регулации и наказания.
Искаш да кажеш, че индивидуализма е нещо добро? Свикнахме да чуваме все повече около нас, че индивидуализмът е ужасен порок, че трябва да сме смирени и да живеем и допринасяме за общото благо.
Искам да кажа, че индивидуализмът е основата на света, в който живеем, свят построен на демокрация - представителност в управлението, либерализъм - стремеж към индивидуална свобода и щастие и строителите - рицарите от 12/13 век, които слагат началото на края на Тъмните Векове. "Вече се смрачава. Млад рицар язди през безлюдна местност и търси подслон за през нощта. През целия ден не е виждал никого, освен един рибар, който му е казал за близкия замък, където ще бъде добре дошъл." Това е откъс от поемата за Персевал, написана през XII в. от френския поет Чертиен дьо Троа. В центъра на историята е млад рицар, натоварен със самотната мисия да намери свещения граал. Сам той трябва да преодолее трудности, предизвикателства и приключения, за да докаже своята храброст и да демонстрира основните рицарски ценности - доблест, вяра, усърдие, умереност и справедливост. Тези истории са породени от развиващите се рицарски ценности през XII в., в които индивидуализмът е важна част; обществото се променя от хомогенно цяло, съсредоточено около монархията и местният феодал, към култура, в която всеки аристократ се стреми да утвърди индивидуалната си значимост чрез индивидуалните си действия и съответно отговорности за тях. Тази промяна е оказала влияние върху развитието на демокрацията, парламентаризма и либерализма и бележи края на феодалните кланове разпокъсали Европа след падането на Рим.
Между другото, предполага се, че именно тази промяна е довела и до създаването на култа за слава и желанието за известност и признание в обществото. Или казано по друг начин, суетата е нещо изключително полезно и нужно във всяко свободно общество. Единствено в общества построени на робство, експлоатация и принудителен труд скромността и примиреността се изваждат като добродетели. В основата на рицарската култура стои стремежът на рицарите да се доказват срещу своите конкуренти, да блесне със своите подвизи и да служи за вдъхновение на други като него. Прочути личности като Уилям Маршал, Ричард Лъвското сърце и легендарният крал Артур са примери за широкото признание, което може да се получи от индивидуалния героизъм. Това желание за чест и съревнование с другите е неразделна част от рицарската култура. С други думи, рицарството е в основата на днешната популярна култура и поп звезди. Защото ако говорим за Европа и Запада, ние трябва да говорим за точно този ярък индивидуализъм и рицарство, доминирали западният свят почти хилядолетие. Донесли целия прогрес, които имаме точно заради бляскави учени, откриватели, писатели, търговци, предприемачи, които са били мечтатели водени от изключително егоистични подбуди и вяра в себе си! Това което колективизма ни е донесъл, са само и единствено безлична маса, мракобесни диктатори и Мусолини, Хитлер, Сталин, Путин...
Това което рицарството ни е дало е личната инициатива и свободното предприемачество. Тамплиерите например, които са рицарски монашески орден директно подчинен на папата, в допълнение на финансовите нововъведения създават първите свободни зони в Европа, с ниски данъци и свободни от местни феодали. Изискванията за успех в свободното общество изискват от обикновените граждани да организират живота си в съответствие с определени добродетели - рационалност, независимост, трудолюбие, благоразумие, пестеливост и т.н. В свободното капиталистическо общество индивидите трябва сами да изберат как да подредят живота си и какви ценности да следват. При социализма решения в живота се вземат вместо вас. Мъдреците или шаманите в колектива са решили, племето следва, а вождовете и приближените им си правят каквото си поискат, за сметка на племето разбира се. При социализма има вградени стимули за избягване на отговорност, защото в крайна сметка принудата в различните и форми е единственият мотиватор. Няма причина да работиш повече от другите, защото наградите са общи и следователно минимални за трудолюбивия човек; всъщност стимулът е да работиш по-малко от другите, защото непосредствените загуби са общи и следователно минимални за мързеливеца. Ако трябва да бъда честен, казвам го от собствен опит, валидно е и за Канада, и за България и за Великобритания. Това са една група от хора, които правят безумно ненужни неща с обществените пари и с единствената цел да усвояват повече и повече обществени средства.
Защо рицарството е придобило негативно значение днес? Същите тези Кръстоносци не са ли избивали невинни хора?
През последните години антизападните ревизионисти са в силна позиция. С войната на Израел срещу Хамас, го виждаме с пълна сила. Хора представящи се за демократи и консерватори, нападат фабриката на консерватизма (вяра, рицарство, демокрация, либерализъм) днес и възхваляват под различни форми прагматични и лишени от каквато и да е духовност тоталитарни системи. Защо не ги ревизираме на свой ред? Ако според тях историята на човечеството е история на робство, завоевания, кръстоносци, предразсъдъци, геноцид и експлоатация, защо само западните нации поемат вината за това? Защо стана напълно приемливо да се възхвалява приносът на незападните култури, но обсъждането на техните недостатъци и престъпления се нарича реч на омразата? Нещо повече, стана приемливо да се обсъждат недостатъците и престъпленията на западната култура, но отбелязването на нейния принос също се нарича език на омразата! Защо се страхуваме да видим, че това е част от по-мащабна международна атака срещу свободата, разума, демокрацията, науката и прогреса от страна на шарлатани, поддръжници на омразата, враждебни нации и нарушители на човешките права, които се надяват да отвлекат вниманието от продължаващите си злодеяния.
Тук идва моментът на моралните дилеми и моралните съпоставки. Защо никой в нито една от тъй наречените про-западни медии, или някой от прозападните "уж" политици не направи съпоставка, как реагира Европа, когато се случи трагедията в Украйна? Европа прие милиони бежанци, същото което направи и със сирийските бежанци (въпреки че бе малко неравнопоставено). Европа им даде финансови помощи, подсигури им жилища, даде им всичко. Как постъпва арабският свят днес, как постъпват съседите на Палестина. Защо не приемат едни, само, два милиона, докато Израел се справи със терористите, а ги оставят в лагери? А в същото време обвиняват Израел, Европа и Запада по многохилядните митинги. И политиците, журналистите, хората от страх да не бъдат обвинени в политическа некоректност ги е страх да зададат елементарния въпрос - защо не се погрижите за хората, които са толкова малко, а пак продължавате да обвинявате Запада, а и вие използвате в нещастните хора на Палестина като заложници?
Съвременният свят, западният, не е ли само пари, бизнес и интереси?
Притчи разказвани от поклонници на социализма, с които се опитват да очернят всичко свързано със Запад. Парите са възможности и демонстрация на лични качества. Ние не обвиняваме ножа, с който режем хляба на семейството си всяка вечер, за престъпленията, които може или са извършени с него. Обвиняваме обществото и себе си в липсата на възпитание на ценности, на морални и етични устои. Аз например не мога да разбера, какво означава "Всеки сам си преценя" - израз за 2020 година в България? Както и не мога да разбера това, че всяка нация трябва сама за себе си да си преценя и определя правилата? Какво означава това, нямаме нужда от универсални правила, а че по-силният винаги има право. Защото, за да има бизнес и търговия, на първо място е нужен порядък, както вътрешен, така и външен. Нужно е да имаме свободна воля да започнем и да развиваме бизнес, свобода да взимаме решения и да носим последици за тях, положителни или отрицателни. Да имаме защита на договорите и споразуменията, които сключваме. Да знаем, че собствеността ни е защитена, дори била тя и интелектуална. Това е Западният Свят, свят, в които за първи път се въвежда застраховането, социалното осигуряване, пенсията и грижата за всички слаби и незащитени членове на нашето общество. Защо никой от тези противници на Запада не си спомни, че само допреди 100 години думата "пенсиониране" е била неизвестна. През 1881 г. Ото фон Бисмарк, консервативен министър-председател на Прусия, представя на Райхстага радикална идея: държавна финансова подкрепа за по-възрастните членове на обществото. С други думи, пенсиониране. Идеята е радикална, защото по онова време хората просто не се пенсионират. Ако сте били живи, сте работили - вероятно във ферма - или ако сте били по-заможни, сте управлявали ферма или по-голямо имение, където до смъртта си са работили безимотните. Като в Средновековието, бедността и бездомността не само са се смятали за порок, но са били и криминализирана. Когато позволяваме да се обвинява във всички грехове либерализма защо не си спомним, че във Великобритания началото на съвременната държавна пенсия е поставено със Закона за пенсиите за старост от 1908 г., който предвижда 5 шилинга (0,25 GBP) седмично за лица над 70-годишна възраст. Това съвпада с дейността на Кралската комисия по законите за бедните и облекчаване на бедственото положение (Royal Commission on the Poor Laws and Relief of Distress 1905-1909) и е първата стъпка в реформите на либералите в областта на социалното осигуряване към завършване на системата за социално осигуряване, като чрез Закона за националното осигуряване (National Insurance Act) от 1911 г. се въвеждат осигуровки за безработица и здравно осигуряване.
Това са резултати на консерватизма в Германия и либерализма във Великобритания. Докато в традиционните общества през същото време все още е в сила крепостното право, което изключително наподобява адресната регистрация и разпределенията по време на нашия съветски социализъм. Това е и в основата на рицарството, грижата за тези, които не могат да се погрижат за себе си, за тези изпаднали в беда и нужда. Това го има и в Исляма, това го има във всички религии, докато в атеистичния социализъм има една поговорка "Който не работи, не трябва да яде.", в последствие я прочетохме на вратата на един концлагер в Нацистка Германия... Това е клетвата, която дават рицарите във Великобритания: "Не се страхувай пред враговете си. Бъди смел и честен, за да те обича Бог. Говори винаги истината, дори ако това води до твоята смърт. Защитавай безпомощните и не върши зло - това е твоята клетва."
Какво означава морал и етика днес в света на изкуствения интелект?
Когато повечето хора мислят за етика или морал, те се сещат за правила за разграничаване на доброто от злото, като например златното правило ("Постъпвай с другите така, както искаш те да постъпват с теб"), кодекс за професионално поведение като Хипократовата клетва ("Преди всичко не вреди"), религиозно верую като Десетте Божи заповеди ("Не убивай, Не кради...") или мъдри афоризми като поговорките на Конфуций. Това е най-разпространеният начин за определяне на "етиката": норми за поведение, които разграничават приемливото от неприемливото поведение. Повечето хора научават етичните норми вкъщи, в училище, в църквата или в друга социална среда. Въпреки че повечето хора придобиват усещането си за правилно и неправилно в детството, моралното развитие протича през целия живот и човешките същества преминават през различни етапи на развитие, когато съзряват. Етичните норми са толкова широко разпространени, че човек може да се изкуши да ги смята за обикновена здрава логика. От друга страна, ако моралът не е нищо повече от здрав разум, защо тогава в нашето общество има толкова много етични спорове и проблеми? Едно правдоподобно обяснение на тези разногласия е, че всички хора признават някои общи етични норми, но ги тълкуват, прилагат и балансират по различен начин в светлината на собствените си ценности и житейски опит. Например двама души може да са съгласни, че убийството е грешно, но да не са съгласни с моралността на аборта, защото имат различни разбирания за това какво означава да си човешко същество. Повечето общества имат и правни норми, които регулират поведението, но етичните норми обикновено са по-широки и по-неформални от законите. Въпреки че повечето общества използват закони за налагане на широко приети морални норми, а етичните и правните правила използват сходни понятия, етиката и правото не са едно и също. Дадено действие може да бъде законно, но неетично, или незаконно, но етично. Можем също така да използваме етични концепции и принципи, за да критикуваме, оценяваме, предлагаме или тълкуваме закони. Като етиката е необходимият метод, процедура или перспектива при вземането на решенията и създаването на законовите рамки. Така че точно днес, ние ужасно имаме нужда от хора с морални и етични устои в нашето лишено от цивилизованост време. Не говоря за професионалните социалистически оратори, които още от времената на работническите събрания и многобройните банкети не правят нищо друго освен да говорят много и лъжат умело, говоря за хора, които правят за другите с лични средства и за които това което говорят означава много.
Ти пак говориш за социализъм, но ние не сме свикнали така. В действителност неоспоримо е изключителното ниво на материален просперитет, постигнато от капиталистическата система през последните двеста години, е исторически факт. Но много малко хора са склонни да защитават капитализма като морално извисен, това което ти правиш. Даже си позволяваш да започнеш втората си книга с цитат на основният враг на социализма Кейнс. В наши дни е модерно сред ляво и дясно, университетските преподаватели, журналистите и интелектуалци да се подиграват на системата на свободното предприемачество. Те ни казват, че капитализмът е низък, безсърдечен, експлоататорски, нехуманен, отчуждаващ и в крайна сметка заробващ. Бизнесмените са окарикатурени у нас, още от времето на Алеко. Не си ли чувал, че най-пародийният образ в България е на търговеца Бай Ганьо?
Знаеш ли кое ме удивлява най-много, раздвоението, което виждаме днес в Европейското ляво. Въпреки че в Европа и САЩ лявото защитава правата на сексуалните малцинства, то няма проблем относно погазването на правата на ЛГБТ общността където и да е другаде. Същото и с капитализма, лейбъристите във Великобритания са пълни в редиците си с деца на богаташи от цял свят, като липсва каквато и да е морална дилема откъде имат пари, докато западни технологични или финансови компании са разпъвани на кръст. Относно Бай Ганьо в действителност той е карикатура на българският предприемач. Но ако трябва да бъдем още по-точни зад него прозира така типичният за края на 19-ти век антисемитизъм, който се асоциира с финанси и търговия. Само ще цитирам Алеко и неговия "До Чикаго и Назад": "В тези железници се срещаш освен това с безподобно отвратителни жидовски фигури, които, щом те подушат, че си българин, считат за непременна обязност да ти изкажат своето съчувствие към нашата политика, да похвалят гения на нашия народ и неговите водители, да пуснат някои псувни по адреса на нашите врагове и да ти поласкаят националното самолюбие чрез едно сравнение със сърбите... И да чуваш ти един Ицик, ама не онзи, румънския Ицик, който е казал: „Нам време съ мъ свадеск ку гуверну русеск“ - онзи е добродушен, ами Ицик Цвиблман или Мойше Келенкопф да ти изказва братско съчувствие!... Да го цапнеш по разлигавената доброжелателска мутра!... Е, приятно ли е да четете такива прелести?...".
Не смятам че е по-различно от настроения битуващи в нашето общество спрямо Запада и днес.
Но позволи ми да бъда Адвокат на Дявола. В крайна сметка в капитализма, даже и дяволът има право на защита, докато колективизма води до народен съд и национализация. В историята са съществували две основни форми на социална организация: колективизъм и индивидуализъм. През ХХ век колективизмът е приел много форми: социализъм, фашизъм, нацизъм, държавно осигуряване и комунизъм са неговите по-значими разновидности. Единствената социална система, съизмерима с индивидуализма, е laissez-faire капитализмът. Мантрата на интелектуалците звучи по следния начин: На теория социализмът е морално по-висша социална система, въпреки че в реалния свят той е претърпял ужасяващ провал. Капитализмът, напротив, е морално фалирала система, въпреки изключителния просперитет, който е създал. С други думи, според привържениците на колективизма - капитализмът в най-добрия случай може да бъде защитаван само на прагматична основа. Ние го търпим, защото работи. Но ние трябва да сме обединени, дори и да виждаме и знаем, че имаме социалистически велможи, забогатели на гърба на нас всичките, посредством нашата наивност да им вярваме и нашето покорство да им търпим лъжите, демагогията и кражбите.
Моралът на социализма може да се обобщи с две думи - завист и саможертва. Завистта е желанието не само да притежаваш чуждото богатство, но и желанието да видиш как чуждото богатство се понижава до нивото на твоето. Учението на социализма за саможертвата е добре обобщено от двама от най-големите му защитници - Херман Гьоринг и Бенито Мусолини. Най-висшият принцип на нацизма (националсоциализма), казва Гьоринг, е: "Общото благо е по-важно от личното". Фашизмът, казва Мусолини, е "живот, в който индивидът, чрез жертване на своите частни интереси... реализира онова напълно духовно съществуване, в което се състои неговата стойност като човек".
Въпреки психотичната омраза на интелектуалците към капитализма, той е единствената морална и справедлива социална система. Капитализмът е единствената морална система, защото изисква от човешките същества да се отнасят помежду си като търговци - т.е. като свободни морални агенти, които търгуват и продават стоки и услуги въз основа на взаимно съгласие. Капитализмът е единствената справедлива система, защото единственият критерий, който определя стойността на разменяната вещ, е свободната, доброволна и всеобща преценка на потребителя. Принудата и измамата са анатема за системата на свободния пазар.
Тя е и морална, и справедлива, защото степента, в която човек се издига или пада в обществото, се определя от степента, в която той използва своя разум. Капитализмът е единствената социална система, която възнаграждава заслугите, способностите и постиженията, независимо от произхода или положението в живота. Да по този начин капитализма игнорира клановата земляческа система. Капитализмът унищожава семейството, роднинските и приятелските връзки като критерии за благополучие. Да, в капитализма има победители и победени. Печелившите са тези, които са честни, трудолюбиви, внимателни, предпазливи, пестеливи, отговорни, дисциплинирани и ефективни. Говоря за капитализъм, а не за държавните образувания с капиталистически елементи като Китай, Русия и дори България, пропити с корупция и зависимости. Да капитализмът не говори за такава хармония като в Русия на Путин, а за свобода. Капитализмът е единствената социална система, която възнаграждава добродетелите и наказва пороците посредством лична мотивация, а не колективна принуда. И в крайна сметка, пак ще повторя, капитализма, в чиято основа са свободните рицари е системата която ни е дала застраховането, социалната безопасност и пенсионното осигуряване. Това е система в противовес на колективизма, според която трябва да се грижим за слабите, за тези които имат нужда, без да ни интересува дали те са от колектива ни, без въобще да ни интересува техният произход, вяра или цвят на кожата.
