Костадин Зяпков представи новата си книга “Анархисти в Чепинско и Пазарджишко“

ПАЗАРДЖИК. Костадин Зяпков представи книгата си „Анархисти в Чепинско и Пазарджишко“, а зала „Никола Манев“ в сградата на ДКТ „Константин Величков“ бе тясна да побере аудиторията. Костадин Пампов припомни книгите, чийто автор или съставител е Зяпков, и дългогодишната му работа по темата. Самият автор отдавна се изкушава да пише за анархистите. Такива са били и неговите родители. Той сподели кога за пръв път е оповестил този факт - след 1989 г., в предговора на книгата на брат си Милош Зяпков „Не искам да съм просто жив“.

„Известният пазарджишки журналист Константин Генчев ми сподели, че и баща му е имал такива идеи и се познава с

д-р Константин Кантарев – авторът на „Пролетта на един град“, който също е анархист

Казах му за познанството ми с д-р Кантарев още от студентските години в Пловдив, че той е бил в концлагер „Богданов дол“ заедно с баща ми… По-късно посетихме с бай Коце Генчев болния д-р Кантарев, от когото взех интервю. Надявах се бай Коце, че ще напише за анархистите в Пазарджишко. Той имаше богата информация. Но явно вече беше доста остарял. Даде ми лист с имената на анархисти от Пазарджик с уговорка, че ще ми даде още един списък, но не успя. Почина скоро след това през 2012 г.

През 2020 г., няколко месеца преди да почине, на среща ме покани проф. Тодор Балкански

Сподели, че пише книга за хайдутството в Пазарджишкото краище. Разбрал, че съм помогнал за издаване на книгите „Пуста кюския“ на историка Лъчезар Кръстев, посветена на бележития анархист Васил Икономов, и на спомените на анархиста Борислав Менков „Без бог, без господар“. Помоли ме да напиша за анархистите бунтари от Пазарджишко. Отговорих му, че това е работа за кореняк пазарджиклия (пазарджичанин, както той казваше). Но накрая, убеден, че не съм подходящият човек, който трябва да напише за анархистите от Пазарджишко, реших да направя опит, пък дано някой някога го направи по-пълно и по-достоверно“, обяснява Костадин Зяпков.

В началото на 2021 г. Зяпков завършва статиите „Анархизмът в Чепинско“ и „Анархизмът в Ракитово, Дорково и рода ни“. Отпечатват ги във вестник „Свободна мисъл“ и велинградския „Темпо“. Десет години по-късно пише „Анархизмът в Пазарджишко“, публикувана във вестник „Знаме“. Статията е поискана и от регионалния архив. Междувременно попада на нова информация и нови имена – това е четвъртата част „Допълнение“ в книгата.

Той подчертава, че

целта му не е била да обяснява що е то анархизъм,

а да опише имената на привърженици на безвластническите идеи от региона и някои данни за тях.

Той се е натъкнал на интересни факти, докато е изследвал темата. Така например известните анархисти Васил Икономов и Георги Шейтанов са извършвали обири на банки, но парите са давани в помощ на семействата на избитите през войната и през септемврийските събития, за освобождаването на Гео Милев, за списание „Пламък“… Според някои сведения, убийството на Михаил Такев в Пещера през януари 1920 г. е дело на анархист, избран чрез жребий. Любопитна подробност е, че в тегленето на жребия е участвал и Косат (Коце) Марков,

бъдещият патриарх Кирил, тогава анархист терорист,

но съдбата е избрала друг да стреля по Такев… Пазарджишки анархисти са имали план да пленят царя и Стамболийски и да искат срещу освобождаването им амнистия за всички политически затворници. И още любопитни истории има в книгата.

„Анархистите са били антифашисти – и партизани, и командири на отряди, и много нелегални. След 9 септември 1944-а обаче се превръщат във врагове на новия режим. И на 16 декември 1948 г. (неслучайно съм избрал тази дата за представянето на книгата), са арестувани около хиляда анархисти в България и са пратени в концлагери“, казва авторът.

Над половин век Зяпков събира сведения за анархисти

През 1965 г., като студент се запознава с Петър Манджуков и преписва на ръка машинописния оригинал на неговите спомени „Предвестници на бурята“ и това спасява ръкописа за бъдещото му издаване през 2013 г.

Костадин Зяпков е роден през 1941г. в Ракитово, завършва гимназия във Велинград и „Математика“ в ПУ „Паисий Хилендарски“. Един от основателите на Изчислителния център в Пазарджик през 1971 г. Учителствал в Ракитово, Пазарджик и Мароко, директор на „Банк сервиз“-Пловдив до пенсионирането си.

(Зн)