За всички естествено чуващи хора присъствието на звук в нашия свят - от градския трафик и човешка глъчка с нейните крясъци, говор, детски смях, шепот, през шумни новогодишни празненства, до песента на пойните птици в гората – е една всеобхватна форма на съществуване.
За хората със слухови увреждания обаче нещата стоят по друг начин.
Има различни степени и типове глухота. Определенията “глух” и “нечуващ” не са едно и също. Съществува цял спектър от състояния, свързани със слуховите увреждания. Тишината, в която хората със слухов дефицит живеят, има различни измерения и варира от пълното отсъствие на звук и абсолютна глухота до намален слух при тежко чуващи и ранно или късно оглушали.
“Глухите не вярват в тишината” - казва глухият поет Иля Камински.
Какво всъщност е тишината за хората със слухови увреждания?
Само отсъствие на звук и сетивни стимули или отсъствие на комуникация? Нека “влезем в обувките” им, да разберем как общуват те и какви са предизвикателствата пред тях.
Глухите и най-вече потомствено глухите хора общуват с езика на знаците. Така нареченият жестов език. За много от тях той е майчин, и първият език, който научават. Той не е универсален, защото отразява историята, културата и ценностите на всяка отделна страна. Затова и
повечето държави имат свой собствен жестов език
(Американски жестов език ASL; Ирландски жестов език ISL; Български жестов език BSL и т.н.). Това е естествен език, при който общуването се извършва чрез езика на тялото, жестове и микро и макро изражения на лицето. Така се изразяват думи, чувства, мисли, идеи и картини по един красив и нагледен начин. Но не всички хора със слухови увреждания боравят с жестомимика – някои от тях разчитат на четене по устните или носят слухови апарати, или кохлеарни импланти. Това поставя езикови, социални и образователни бариери.
Усеща се разделение на “ние, глухите” и “те, чуващите”,
а “тежко чуващите понякога не знаем къде принадлежим повече” – споделя с тъга момиче със слухов апарат и ползвател на жестовия език.
Глухите хора са особен тип малцинство с обособена култура и усещане за общност. Предпочитат да живеят заедно със семействата си и близо до приятели и роднини. “Така си помагаме повече” – споделят много от тях. “И не се караме със съседите си, разбираме се с тях, защото ако ни трябва спешна помощ посред нощ, само чуващите могат да звъннат на 112.”
“Като бях млада живеехме на село с мъжа ми, тогава нямаше бебефони и
моята съседка беше тази, която идваше да ми каже, ако дъщеря ми плаче,
тъй като аз си вършех работа по градината” – разказва дама, загубила слуха си като дете след прекаран менингит.
Има разнообразие от съдби на хора, изгубили слуха си. Някои се раждат в семейство с чуващи родители, но след неправилно лечение с ототоксични или друг тип антибиотици в ранна или късна възраст частично или напълно оглушават. Други са потомствено глухи. При трети това е следствие на автоимунни заболявания и дегенеративни болести, а понякога при преждевременно раждане.
“Късмет” - шегуват се някои от тях.
Разговарях с хора с различен слухов дефицит тази седмица. Ето и техни лични мисли и чувства по наболели теми.
1. Какви трудности имаш в ежедневието си?
- В живота ми като тежко чуваща най-големият проблем е бил липсата на комуникация с чуващи хора – при доктор, социални услуги, в банката… В училище децата ми се подиграваха и ме питаха „Какво ти е това на ухото?”. Срещам подигравки от типа: “На какъв език говориш?” и сега, като голяма жена. В университета имах затруднения с разбирането на лекциите поради липса на жестов преводач. В работата също изпитвам затруднения. Сега съм майка на две чуващи момиченца, които също не разбирам понякога.“
- Дори в семейството ми има дискриминация. Когато всички чуващи роднини се смеят и аз питам: “Какво?”, те отвръщат с “Няма значение”.
- Откакто оглушах, трудно се разбирам с хората, а така обичам да общувам. Опитвам се да чета по устата, но е трудно.
- Със слухов апарат съм и се вижда зад ухото ми. Когато помоля да повторят нещо, започват да ми викат. Аз нямам нужда от това. Може просто казаното да се повтори отново спокойно с по-ясна артикулация.
- Децата ми са глухи и те не могат да гледат спокойно детски филми по телевизиите, а сега - коледните филми, защото няма субтитри.
2. Трудно ли е за глухите или тежко чуващите хора да намерят добре платена работа?
- Някои частни работодатели и фирми като видят, че имам ТЕЛК, не искат да се занимават с мен, защото е по-трудно за обучение в работата. Често сменям работни места, защото не искам да търпя подигравки. Аз работя много, искам да ме уважават.
- Трудно е. Ние можем да вършим всичко без работа, свързана с телефонни обаждания. Но всеки предпочита да наеме чуващ.
3. Кое ти дава кураж и сила?
- Животът ме учи да съм самоуверена и никога да не се отчайвам. Вярвам, че всичко е възможно.
- Това, че не чувам, не значи, че не мога да постигам успехи. Уча в университет и работя едновременно.
- Аз просто съм глух, но съм и прекрасен човек. Мотивира ме това да покажа на всички, че и аз мога заедно с тях, наравно.
4. Какви са твоите надежди за 2024-та ?
- Надявам се да има повече хора, желаещи да учат за жестови преводачи. Това е моята надежда за по-добро бъдеще на новото поколение, особено за глухите деца и образованието им.
- Някои глухи предпочитат да живеят в чужбина, защото там всичко е по-уредено и не усещат дискриминация. Надявам се скоро и тук да е така.
- Искаме да има повече жестов превод – не само по централните новини. Дано се случи.
5. Като тежко чуващ човек, понякога иска ли ти се да свалиш слуховия апарат?
- Аз винаги го правя и ми е супер гот да се нося в тишината. Уморявам се от всичкия шум и звуци.
- Ползвам импланта си само когато слушам опера.
6. Не чуваш, но спазваш правилата на звука и шума, как така?
- От малка ми обясняваха как да не вдигам шум: да не тропам, да затварям леко вратите, да не сумтя и дъвча звучно и други. Трудно е, защото не осъзнаваш, че си шумен и пречиш, но се свиква с правилата.
7. Наближават Коледните и Новогодишни празници – какво е твоето усещане за музиката, новогодишната заря ?
- Глух съм, но обичам да ходя на партита. Усещам музиката чрез вибрациите, наблюдавам и хората около мен, техния език на тялото и това ми създава допълнително настроение.
- Обичам всякаква заря и фойерверки. Всъщност е хубаво, че съм глуха, защото знам, че са доста шумни. Аз интерпретирам само красивото, без шума.
- Много глухи и тежко чуващи играят български хора, танцуват и латино танци също. Музиката не е само звук – а чувство за ритъм и такт.
Музиката също достига до глухите хора, само че под различна форма
Много от световноизвестните изпълнители като Риана, Карди Б, Еминем, както и доста рок и метъл групи, работят с жестов интерпретатор на концертите си. Получава се визуална звукова симфония от лицеви експресии, жестове и език на тялото на интерпретатора. По повод на музиката глухите хора често казват “усещам вибрациите отдолу, от пода към тялото си”.
Докато усещанията на чуващите зависят от процеса на получаване на информация от петте сетива, за хората със слухов дефицит възприятието и интерпретацията на заобикалящия свят компенсира липсващото. Родени в селенията на тишината или загубили слуха си и впоследствие приели това, глухите хора си остават хора - преживяващи трудности, но борбени. С надежди, мечти и прост човешки смях. Искат да бъдат разбрани и приети.
В месеца на коледните партита и пазарджишкият Клуб на глухите не остана по-назад
Напук на студа и снега, членовете на териториална организация на глухите в Пазарджик огласиха със смях и весели наздравици офиса на ул. “Есперанто” 1. Събитието се проведе по отколешната българска повеля за започване на веселби – от обяд. По традиция председателят на клуба Тони Илиева приветства дошлите. Този път обаче имаше и гост-изненада – моя милост, в качеството ми на жестов активист. Бях поканена като посредник при жестовия превод и по-лесното общуване между глухи, тежко чуващи, оглушали членове на клуба, и чуващи.
Черешката на тортата бе очакваната празнична томбола. Наградите се раздадоха не от кого да е, а от представител на глухата общност, предрешен като Дядо Коледа.
Белобрадият старец не влезе с гръмкото “Хо-Хо-Хо”, а с тих, но радостен жест,
който изразява едновременно поздрав и вълнение. Защото понякога всичко, което има смисъл, може да се побере само в тишината и да се изрази чрез жестове.
“Това е едно от много ни празненства”– споделя Тони Илиева. “Освен ежеседмичните срещи в клуба, които се провеждат всеки вторник и петък от 16 часа, тук отбелязваме и много рождени дни и юбилеи. През февруари спечелихме I-во място на Кулинарен конкурс” - споделя с нескрито вълнение г-жа Илиева.
Пазарджишкият клуб е основан през 80-те години
и в него могат да членуват всички хора с УНГ-заболявания при слухова загуба над 35 децибела. В него са добре дошли и чуващи хора, които имат желание да помагат откъм комуникация и организация на мероприятия.
А на въпроса как смятат да прекарат предстоящите Коледни и Новогодишни празници, с вълнение в жестомимиката една от дамите каза:
“С което от децата ми може да дойде. Едната ми дъщеря чува, другата е тежко чуваща, аз съм глуха, но това не ни пречи да споделяме и общуваме истински. И на празнуването не ни пречи. Важно е да сме заедно.”
По време на празничната заря по случай настъпването на новата година, огледайте се в тълпата. Ако видите вперил поглед нагоре, незапушил ушите си с ръце човек, ще разберете, че в този момент той или тя интерпретират красотата.
Мария ЗАЙКОВА
