Бе прецедент с първи президент и показа нестандартната почва за култура в Пазарджик
На 8 ноември 1973 година в Пазарджик бе учредено едно уникално гражданско-творческо сдружение. Една от първите лястовици на гражданското общество в страната и в Източна Европа, а както после се разбра – и въобще в света. То тръгна с името Клуб на хумористите, известно и като Клуб на хумориста. За негов ръководител тогава за пръв път бе избран президент. Не председател, а президент. Сега клубове с президенти има под път и над път, но тогава това бе истински прецедент този клуб с президент. И то демократично избран. По него време имаше само клубове на орденоносеца, на челника, на дружбата и прочие.
Затова и отгласът от появата на този безпрецедентен клуб мина бързо и границата на България. Клубът се оказа не само първият в страната, по характера и спецификата на дейността си, но и въобще в световната практика. Той бе една авангардна школа по демокрация по онова време – със своите многобройни срещи с гражданството, с публикациите на творците в сдружението, където сатириците смело бичуваха пороците в обществото. Колкото и невероятно да ви се струва днес, публикациите на пазарджишките хумористи в чужбина бяха един своеобразен пробив, разчупвайки даже столичния центризъм.
Пазарджишкият Клуб на хумориста бе обществен и творчески феномен, затова и неслучайно примера му последваха и други градове в страната през 70-те и 80-те години.
Бе първата десетдневка на 1973-а, а в Пазарджик тъкмо бе отбелязана с тържествена манифестация на Червения площад поредната годишнина от Великата социалистическа октомврийска революция. Но на другия ден, 8 ноември, се случи нещо наистина небивало. Както това бе отразено в обичаната страница „Бодлив пазар“ на вестник „Септемврийско знаме“:
„Откри се… Клуб на хумориста!“
Четиридесет човека презряха опасността да бъдат счетени за несериозни и на уреченото време изпълниха уречената зала в Международния дом на културата в окръжния град – бъдещата територия на смеха, остроумието и здравата, бодлива, здравословна сатира.
Надписът на вратата предупреждаваше: „Влизането става само с усмивка!“… След това в залата настъпи диалектически голямо оживление, когато стана въпрос да се избере ръководство на клуба. Впоследствие обаче, след като се разбра, че ръководството ще работи без заплащане, на обществени начала, интересът спадна рязко… Затова без каквато и да е трудност завеждащият „Хумор и сатира“ във вестник „Септемврийско знаме“ (моя милост, б.а.) успя да се избере за президент на клуба…“
Така имахме първият избран демократично президент в Източна Европа. Същия ден получихме поздравления и приветствия, включително от вестник „Стършел“ и поздравителна телеграма от съветското московско издание „Крокодил“ с приветствен автограф! На голяма страница, колкото на нашия вестник, елегантно костюмиран крокодил с разкошен букет в ръце изричаше поетично приветствие-благословия в три строфи.
„После в з залата влезе другар със сериозно изражение на лицето, поздрави кратко и седна. Инициаторите на вечерта стреснато се спогледаха и когато вече всички бяха на мнение, че влезлият е или културен инспектор, или от ХЕИ, или от този род, то последният сам се разкри: артистът, комик, от гостуващия в града цирк „Глобус“ Фери Янакиев“, пише още в „Септемврийско знаме“. В материала нямаше нито дума за ръководната роля на партията, той не бе съгласуван със съответните отдели „Пропаганда и агитация“ на градско, окръжно и републиканско ниво, а президентът на Клуба на хумористите бе безпартиен. Неслучайно емблемата на Клуба на хумориста – леко отворена безопасна игла с инициалите „К. Х.“, е дело на художника Димитър Копривщенов, а през годините имаше своите варианти.
Но по онова време носители на плурализма (дума, която щеше да дойде от „перестройката“ в СССР) се явяваха артистите и писателите сатирици, фейлетонистите, карикатуристите… Неслучайно най-големите любимци на България бяха артистите от Сатиричния театър, а „Стършел“ бе най-търсения вестник. Тогава хубави жени по реповете криеха под рафтовете като заварени любовници и „Стършел“, и вестниците с хумористична страница.
Месец преди да учредим Клуба на хумориста бях изпратен в творческа командировка в Ставропол. Успях да посетя и редакцията на „Крокодил“ в Москва. Там запознах една от легендите на съветската сатира – Александър Вихрев с идеята ни, с Пазарджик и неговите творци Райко Алексиев, Георги Машев, Сашо Настев, Асен Калоянов, Васил Сотиров… Подарих му сувенир – селянин на магаре, който кръстих Хитър Петър. Оказа се после, че Хитър Петър дълги години е бил извънреден и пълномощен посланик на българския хумор в Москва.
Така се започна с общите усилия на много хора. Учредяването на нашия клуб бе пример за добрата почва, която пазарджишката общественост даваше тогава за появата на нестандартни начинания. Да си спомним за гостоприемството на Пазарджик на големия творец в музиката проф. Иван Спасов, дошъл от съседния Пловдив. Или емблематичното възраждане на легендарния оркестър „Бели, зелени, червени“ от Пловдив в Пазарджик. Или как в Пазарджик избуя талантът на големите театрални творци Крикор Азарян, Леон Даниел, Милен Пенев, Катя Паскалева, Тодор Колев…
Денчо ВЛАДИМИРОВ
Клубът съществува, дори подготви сборник
В Пазарджишко открай време има хора всякакви.Много от тях са носят най различни определения , които окончават в множествено число на „ИСТИ“.Сред тях са и местните хуморИСТИ, обединени преди 50 години в клуб по интереси към тогавашния Профсъюзен до на културата. Дом отдавна няма, профсъюзи също, а културата е на изчезване. Клубът на хумористите го обаче го има - 50 години без разцепления и отстъпления от морално художествените позиции на Алеко Константинов и Райко Алексиев. Действащият президент на клуба Йорданка Марина, със съдействието на РБ „Н. Фурнаджиев“, издири и стъкми юбилеен сборник от творби на всички членове на клуба - фейлетонисти, епиграмисти и карикатуристи. Редактиран, коригиран , оформен полиграфично, той чака в печатницата. Чака пари. Ако бъде продължена традицията, Общината Пазарджик да спонсорира издания на местни автори, сборникът ще излезе и ще стигне до читателя.
По Коледа стават чудеса.
Михаил СЛАБОУМНИ - местен хуморист основател на К .Х.
Забележка: Слабоумен не е това, което си мислите. Авторът просто е много слаб и малко умен.
