--900.jpg)
На 2 януари 1826 година е роден непокорният бунтар Дели Дело - паднал като първа жертва на българите от непобедена Стрелча - в онова време, когато само една крачка разделя робството от свободата. Вярвам в песните на Добри Чинтулов, на огнените думи на Христо Ботев, в словата на Левски с ръка на сърцето, прекръствайки се в името на Бог и съм достоен наследник на непокорния бунтар Недельо Сапунджиев - Дели Дело.
Дели Дело е един от най близките съратници на Апостола
на българската свобода Васил Левски, за което е получил подарък револвер. Животът му, макар и не дълъг, изпъстрен с ярки събития, познал горчивините на загубите и сладостта на победите, минава под много знамена. Но на всяко от тях вятърът на времето гали с грубата си, неподкупна длан по един разярен Български лев и дипли гордите, страховити думи „Смърт или Свобода”. Подир най-стръмния си завой този живот ще заобиколи лева с още три ясни, категорични, съкровени думи „Чиста и свята република”. Думи, на които той не ще измени и в огън, и в кал. Думи, произнесени от човека, на който вярва до сетния си дъх.
Роден е в село Стрелча, за годините си знае твърде много: отначало учи в местното килийно училище, а по късно се отдава на търговия, която с голям труд му носи особена сполука, но пък отваря по-широко очите му за турските своеволия и народните страдания, тъй като го принуждава да пътува из околността. Буен, непокорен по природа,
той не оставя нито едно турско издевателство ненаказано - на всеки удар отговаря с удар
и бързо си спечелва славата на закрилник. Ответната реакция е закономерна: властта го преследва, затваря, предупреждава, измъчва. Вместо да го сломят обаче, тези преследвания го ожесточават, изпълват го с решимост и твърдост, убеждават го в безсилието на потисника.
Нещо трябва да се е случило през далечната 1869 година в живота на Дели Дело. Сега може само да се гадае какво е то: по всяка вероятност, по-силен изблик на прословутото му непокорство и да заделя време да чете всякакви книги.
Сърцето му е подготвено за срещата с високите идеи на кипящата от жажда за действие в борбата - и ги споделя напълно, без резерви. Възможно е в годините, прекарани в търговия до големите градове Татар Пазарджик, Пловдив, Одрин и Стамбул , да е имал възможността да слуша и огненото слово на бъдещия Апостол - преки свидетелства за това обаче отсъстват или са слаби. Добре се познава и подържа връзка с руският вицеконсул в Пловдив Найден Геров.
И го спечелва на своя страна за цял живот очакван с нетърпение ритуал: покръстването в най-святата религия.
Знаете ли, че
къщата на Дели Дельо, в която е основан Стрелчанския таен революционен комитет от Васил Левски,
три пъти се е разминавала с опожаряване. За това пиша и в книгата си "Стрелчанската Българиада". На първия кат на Делидльовата къща е голямата соба, приела на 28 октомври 1871 г. деветима мъже, дошли, за да се срещнат с Апостола, да целунат кръст и револвер като клетва към святото дело за национална свобода. Там стои гредата с опорите, които от два века държат втория кат и не са мръднали. А стената отсреща е оригиналната. Интересна е историята на тази къща. Три пъти се е спасявала от пълно опожаряване - първия път, когато ордите башибозук и армията на турския генерал Хафъз паша завземат Стрелча, след като избухва Априлското въстание. Опожаряват всички български къщи, но тук било настанено командването и така тя оцеляла. Любопитно е, че и през Втората световна война тук е настанена жандармерийска част, която води люти битки с партизанския отряд Георги Бенковски. Изгарят къщите на партизаните от Стрелча, но тогава се намесва кооперацията на града. Тя е една от седемте с най-голям авторитет и капитал в България по онова време. Ръководството на кооперацията съобщава на началника, че в хамбара на къщата е складът на цялото зърно на Стрелча, а това са тонове жито. Така тя пак е спасена.
В онова време на тирания, грабежи и варварство народът български с вяра оцелява пет века. Пет века робска борба за насъщния с вечния страх, че всеки ден е може би им е последен. Пет века насилие да се размие кръвта в чужди вени. Пет века без църква, но с вяра и духовност. Пет века до славната епопея на Април 1876-та. Тогава едни обикновени човеци, с титанично достойнство и чутовна вяра, дръзнаха да се вдигнат на бунт. Те бяха убедени, че за това трябва да се мре. Безпрекословно повярваха на своя духовен водач Левски и оставиха кървави следи по улици и църкви, за да чуе света, че има един жилав народ тук на Балканите, който не чака своята свобода да му бъде поднесена даром.
Затова тук в нашия средногорски край, в нашия говор, в нашата родова памет нямаме синоним на турското робство
И тук днес в нашата опожарявана и непобедена Стрелча - жертвена са пребивавали турска, татарска махала с джамия и под кръста на църквата „Св. Св. Архангел Михаил” подмяната на всякакви исторически факти, всички понятия като „съвместно съществуване”, „владичество” или „присъствие”, са поругаване на паметта на дедите ни и обида за нас потомците. Аз със гордост се наричам българин и вярвам на огнените думи „Свобода или смърт” извезано на знамето на въстаниците, вярвам в прокламацията на оборищенските делегати. На това съм учил и възпитаниците от Специализирания ученически батальон "Васил Левски" години наред.
Днес имаме свобода, имаме и мир, но ни липсва единение. Няма я онази възрожденска спойка, онзи непоколебим български дух за да се наречем достоен народ. Днес ние трябва да имаме във всичко вяра - в нас и в бъдещето. С ясната цел и вярата в новия ден на шепата съзаклятници, събрани от Дели Дело, благословени от Левски като техни наследници, ние трябва да постигнем единна и силна България!
О.р. подп. Михаил НЕДЕЛЕВ
Потомък на Дели Дело и създател на Специализирания ученически батальон "Васил Левски"
