Пазарджишката школа се прояви и на „София оупън“ – ще кандидатстваме за „Гинес“
Съгражданинът ни Илия Атанасов е добре познато име в тенис средите не само у нас. Разговаряме с него между поредните победи на Григор Димитров в Брисбън. Освен треньор в ТК „Изида“ (Добрич), той разработи курорта „Албена“ като световна тенис дестинация. Водил е националните ни отбори за 12-, 14-, 16- и 18-годишни, бил е председател на треньорския съвет на БФТ (2005-2008), оглавява сектор „Развитие“ във федерацията ( 2009-2011), а след завръщането си през 2022 г. от Германия, където създава собствена академия, отново заема поста. Той е координатор и на разработваната нова стратегия за развитие на тениса у нас.
- Г-н Атанасов, бате Личка, за много години! Каква беше за теб изминалата 2023 година?
-За много години! Първо искам да пожелая на екипа и читателите на „Знаме“ една много успешна година с мир, здраве и благоденствие! Аз съм голям фен на вестник „Знаме“. Намираш ме в Добрич. Започва десетата година откак менажирам тенис дейността в Албена с моя екип от „Драйзен тенис академия“.Сега ще станат и 22 години откак съм на север и съм част от екипа на ТК „Изида“, където работим екип от четирима треньори със сина ми Михаил и с мои възпитаници. Същевременно имам договор с БФТ. 2023 година ще бъде за мен запомняща се, най-вече в професионален план. Отборът ни се класира в първа група на Купа „Дейвис“, където победи Нова Зеландия като гости там, аз бях на място заедно със семейството на дъщеря ми, която живее там. Успяхме, благодарение на нея и мъжът й Цецо, да подготвим цялата българска общност да се включи в това състезание и да го превърне в събитие. Децата ми бяха организирали всичко необходимо – Дани работи в частен бизнес, Цветан е директор на футболна школа и нашите състезатели имаха на разположение всичко. Целият отбор не почувства никаква разлика, все едно си бяха у дома. Другото паметно събитие е организацията на ATP турнира „София оупън“. Няма аналог организирането на такъв тип състезание за толкова кратко време. Затова ще кандидатстваме и за вписване в „Гинес“! Турнирът беше в Израел, но ние го приехме през октомври – имахме само 17 дни! Много голяма заслуга бе на пазарджишката част от екипа – колегите ни нарекоха „Експрес груп Пазарджик“ мен и колегите Николай Стойчев и Камен Георгиев. Всеки един от нас бе на мястото си и даде всичко от себе си и всички го оцениха.
С големия Орлин Станойчев - директор на АТР SOFIA OPEN
- Григор Димитров започна устремно в Бризбейн. Ти го следиш отдавна. Може ли да очакваме още една силна година на Гришо?
- Григор го познавам от дете, имал съм преки наблюдения върху неговото израстване. Той изпрати една невероятна 2023-а. Обикновено в края на състезателната година и в началото на другата се намира в страхотна форма и сега не прави изключение. Самото му класиране на финала в Париж, след това финала му на демонстративния турнир на Световната тенис лига… Сам казва, че няма определени цели, за да няма напрежение. А пък преките ми наблюдения – когато го гледах 2018-а на живо на „Аустралиан оупън“, той наистина може да се превърне в един от скритите фаворити на тазгодишното издание. Григор има много голяма поддръжка и много фенове сред българската диаспора в Австралия.
Бях изумен от нашите фенове – имаше хора в народни носии. Една жена си беше направила сама носия в цветовете на трибагреника, с шевиците, с всичко! Григор е явление. Единственото нещо, което му трябва, и приканвам всички да го правим, е да му се радваме, да му благодарим и да се молим да е здрав! Безупречен професионалист в прекрасна физическа форма и кондиция. Стартира като номер 14 в световната ранглиста, сега е под номер 2, виждаме как побеждава сега в Брисбън и на двойки, и на сингъл - Анди Мъри, и германеца Алтмайер.
- Кога ще имаме новия Григор?
- Ние не само го търсим новия Григор, но БФТ се опитва да прави всичко, за да развива младите ни състезатели. Миналата година беше безпрецедентна за тениса. В момента имаме 7 състезатели в Топ 70 на световната ранглиста за юноши и девойки ATP. Това не се е случвало никога. Ива Иванова, Елизара Янева, Росица Денчева, Йоана Константинова, са в Топ 45, Александър Василев е 48, Иван Иванов е 50, Анас Маздрашки – 70. Запомнете това име – Иван Иванов. Той е на 15, от Варна, сега се готви в академията на Надал и е под прякото ръководство на Тони Надал и екипа му. Не знам новия Григор Димитров, но новата Цветана Пиронкова може би ще излезе. Момичетата са европейски шампионки отборно до 18 години. Две поредни години – отборът с капитан Михаил Атанасов, с Денислава Глушкова, Дария Великова и Михаела Цонева през 2022 г. стана европейски шампион в Гренвил, Франция. През 2023-а Янева, Денчева и Иванова повториха този резултат с капитан Вилиян Бакалов. Това също е абсолютен прецедент. С капитан Христоско Атанасов пък Янева и Денчева станаха еврошампионки на двойки… Нашите млади състезатели участват в различни програми на БФТ и министерството – още през 2008-а започнахме с програма „Развитие“, през която минаха и Григор, и Димитър Кузманов… Но големият проблем настъпва точно сега. Тези момичета и момчета вече са на прага, когато трябва някой да се погрижи за тях – трябва да имат добри мениджъри, индивидуални договори със спонсори, да стъпят на професионалното ниво като рекламен продукт. Конкуренцията е убийствена, но пък имаме потенциал и чудесни резултати.
- Отскоро си и координатор на работната група за анализ и разработване на стратегия за развитие на българския тенис…
- Малцина знаят защо аз бях определен. Но през 2004-а аз изготвих първата съвременна програма на БФТ - стратегически план за къс период от време (до 2006 г.). На 18 януари в Дряново е годишното отчетно събрание и там ще обявим подробностите. Тази стратегия 2024-2028 ще е разработена в съответствие с Националната стратегия за развитие на спорта 2023-2034, както и Закона за младежта и спорта. Тя ще очертае целите и рамките на дейностите на БФТ, включително и високоразрядния тенис. С нея ще обедини усилията и енергията на младото поколение – на вълната млади треньори, които подготвят тези играчи, за които говорим. Тя ще даде визията и мисията на федерацията.
- Пазарджишката треньорска школа в тениса е пословична. В какви отношения сте пазарджиклии?
- Пазарджик трябва да се гордее, че е дал и дава едни от най-добрите български треньори по тенис. Тази пазарджишка треньорска школа поддържа прекрасни отношения помежду си. Да си спомним доайените, които поставиха началото малко след далечната 1980-а – Никола Иванчев и Борислав Стефанов. После Васко Томов, аз, Силвия Стефанова, Атанас Гайдов, Николай, Камен… Сега изключително успешни треньори са братя Михаил и Йордан Къневи в „Левски“, както и Иван Маринков, Христоско Атанасов, Михаил Атанасов, Елена Узунова, Илиян Янков, Тодор Бандев, Георги Крънчев. Янков е в академията на Андре Агаси в Германия, а Крънчев има огромно тенис училище пак там. Една наша състезателка се превръща в успешна треньорка – Силвия Пелова, по мъж Грозданова – сега е сред водещите лектори в Центъра за професионално обучение на БФТ. Ние винаги се търсим и подкрепяме. А пазарджишката школа е известна с трудолюбието на треньорите, с много сериозното професионално отношение. Това са отговорни професионалисти, които и за 2, и за 200 лева, преподават по един и същи начин. Не са „книжовници“, случайно стъпили на корта. И младите ще се утвърдят като най-добрите, помни ми думата.
- Разкажи как ти се запозна с тениса?
- Тенисът в Пазарджик дойде от другите спортове. Бате Кольо Иванчев, завършил в Москва, се е учил да играе тенис и бадминтон. Бате Боре Стефанов дойде със самочувствието на републикански селски шампион по тенис на маса. И аз играех тенис на маса – школуван играч от поколението 1959-60 г., когато наш треньор бе бате Митко Радев в Мирянци. С един мой братовчед, Георги Георгиев, буквално спяхме при масата на стадиона. За няколко години стигнахме нивото на играчи като Йордан Павлов-Джани, Преслав Гечев-Гечката, Владо Иванов-Дългия, Веска Папазова, Светла Кофова, Минка Караджова. Те играеха ниво „А“ група юноши, аз бях в подножието. След това ме покани Ненко Кесов - бате Кольо водеше секцията по бадминтон, но се премести нощен пазач в Спортното училище и се захвана с тенис, и станах нередовен треньор по бадминтон в дружество „Хебър“. Много исках да съм спортен педагог – бях добър в няколко вида спорт, но разбирах методиката на преподаване и за бързо ме назначиха треньор на националния отбор до 14 години. Но напуснах, когато бате Боре Стефанов ме покани – пък и с него сме първи братовчеди. На бате Боре пазарджишкият тенис дължи много. Той изпотяваше по няколко фланелки на тренировка и ни беше пример заедно с бате Кольо. Иначе от тенис не разбирам толкова много, колкото от развитието на високоразряден спортист-тенисист. Знам как да направя един състезател и след това да го направя турнирен играч. Завърших спортната академия през 1991-а, започнах в Пазарджик да се уча на Острова съвсем аматьорски, но бързо усъвършенствах техниката. Бях много добър волейболист – мой треньор беше бате Стоян Георгиев, играехме юноши „А“ група – но бате Сава Костурков, Бог да го прости, искаше да ме прави баскетболист, и не можа да се разбере с бате Стоян. И на футбол да ме видиш как играя, ще кажеш, че съм футболист. На мен сърцето ми е спортно. Не съм бил гладен за шампионски успехи - моята голяма мечта беше моите възпитаници да станат шампиони и я постигнах. А сега някои са отлични треньори.
- Ти превърна „Албена“ в марка за тенис…
- Преди 10 години, идвайки в „Албена“, изготвих един проект, който я превърна в бранд, в тенис дестинация, където се случват кампове, международни турнири, място за подготовка на отбори от цяла Европа, които са гости при нас от ранна пролет до късна есен. Каня всеки от читателите на „Знаме“ да заповяда. Да ми се обади - ще бъде посрещнат като у дома си!
Дочо ЧАНЕВ
