Не плюйте по здравните работници, несправедливо е!
От доста време чувам по медиите, чета в печата какви ли не доводи и оценки за медицинските заведения и работещите в тях хора. От един–два примера се правят много остри отрицания, заклинания и обобщения за цялата здравна система.
Несправедливо е! Ще посоча само няколко примера, които съм преживял, пък нека читателите на „Знаме“ сами да си направят изводите.
През април 2023 г. бях покосен от токсичен хепатит, причинен от препарат за борба с домашните вредители. Синът ми Методий, връщайки се от работа, ме намира, легнал по гръб на леглото в безпомощно състояние. Веднага, с помощта на д-р Чеканов от „Бърза помощ“, ме отвеждат във Второ вътрешно отделение на МБАЛ – Пазарджик. Тук дежурният екип на д-р Г. Станчев веднага се заемат за моето лечение и възстановяване. Свестих се, когато един от лекуващите лекари, напипвай пулса на ръката, ме попита:
- Къде се намираш сега?
- У дома! – отвърнах аз.
Прегледът приключи. Каза ми „лека нощ“ и си замина. Една от санитарките, приятна и усмихната жена, ме полуизправи, седнал в леглото. Засуетих се. Търсех място да се хвана някъде.
- Хвани се за мен! – рече тя. Повтори го няколко пъти.
Като се колебаех, боязливо протегнах ръка и леко, нежно я прехванах през кръста.
С приветлива усмивка, тя каза:
- Дръж се здраво! Стискай! Сега ти е паднало!
Окуражих се. Усетих прилив на сили, енергия, поток светлина в очите. Съвзех се. Казах си: „Уместната и умна шега, казана на място, е силен, необходим атрибут в борбата за възстановяване на болните хора!“
И така, манипулациите продължиха двадесет дни. Здраво стъпих на краката си и продължавах да се радвам на живота си.
В последните горещи дни на м. юли, 2023 г. получих неприятни смущения в областта на сърцето. След 4–5 крачки следваше ускорен сърдечен ритъм, учестено дишане, стигащо до задушаване. Направиха ми обстойни прегледи д-р Георгиева и д-р Владимир Атанасов - уши, нос, гърло.
Попитах доктора:
- Ще ме бъде ли или съм тръгнал по пътя към небитието? – сочейки с поглед тавана.
- Ще те бъде! Още е твърде рано да тръгваш по тоя път! Дяволът и Свети Архангел ще почакат! Нека си намерят друга работа! – с блага усмивка добави той.
И двамата категорично заявиха, че трябва да бъда настанен за лечение в болница „Хигия“ , при д-р Иван Кузев. Ръководеният от него екип предприе светкавични действия. Специалистите се разшетаха навсякъде като пчелички. Още след първите манипулации усетих приятно облекчение. Всичко приключи с пълно възстановяване на шестия ден.
Тук видях как лекуващият лекар с няколко съратници и помощници, извеждат много бързо, компетентно и ефективно пациент, мой съсед по легло от критично, прединсултно състояние.
Благодарение на д-р Вл. Атанасов и д-р Генчева, мой личен лекар, попаднах в златните ръце на д-р Боюклиев в болница „Здраве“ – Пазарджик, който изключително професионално отстрани възпалена бенка на гърба ми.
Отново с помощта на д-р Атанасов успях да преодолея за 45 дни много тежка форма на грипно-ковидна криза през ноември-декември 2023 г. Моят повик за помощ бе чут. Получих я своевременно!
Благодаря на тези мили хора, които тихо, кротко, умно и компетентно се борят на тихия здравен фронт и ежедневно даряват живот на хората! Щастие е, че ги има и че аз бях техен пациент!
Атанас ИКОНОМОВ
Бел. ред.: Атанас Икономов е пенсионер. Бил е директор и зам.-директор на училища, включително зам.-директор и директор на българското средно училище „Хр. Ботев“ в Будапеща. Служил като инспектор, началник на отдел „Народна просвета“ в Окръжен народен съвет – Пазарджик. Работил е като директор на Държавен архив – Пазарджик и като въоръжена охрана в Дом за стари хора – Пазарджик. Защитил е Втори и Първи клас квалификация. Носител е на орден „Кирил и Методий“ – първа степен и Орден на труда – сребърен, много медали и грамоти. Публикувал е над 100 статии в централния и местен печат. В съавторство с Надка Величкова-Митрева е написал книгата „Водното дело в Пазарджишки окръг“. Автор е и на книгите: „Моят живот- от Алиботуш до Будапеща“ (2005) и „От Алиботуш тръгнах…“ (2009).
(Зн)
