БЪТА. В последния ден на 2023 г. жителите на панагюрското село спазиха обичая „Пръстените“ с традиционните наричания новата 2024-а да е здрава, мирна и плодородна. Местните не помнят началото на пръстените, но продължават да тачат празника и да го предават от баба на дъщеря и на внуци.
- В този последен ден пред дома на Дона и Атанас Калагларски се стичаха бътовци от всички краища на селото – разказа за събитието Мария Кършева, секретар на читалище „Никола Йонков Вапцаров – 1927“. - Там в котле с вода момите пускаха китка здравец, завързана с червен конец и с пръстенче, както и с наричанията:
„Чия е тази китка,
коя ще е честита
на стол да седи,
масло да кърти,
да вземе голобрадо момче,
да отиде при зла свекърва?“
Неизменна част от обичая е дряновата пръчка и свързаните с нея песни. Най-здравото дряново дръвче донасяше Атанас Калагларски, след обиколката му в местността Лозата. Хубостта оценяваше и съпругата му Дона, след което се започваше трескава подготовка за „Пръстените“.
Бабите от махалата, в която е и моят дом – Мария Калагларска, Ана Машонова, Стайка Стойковска, Добра Стойковска, Мария Пенчева, Велика Шикирова и още други жени украсяваха дряновицата. Нанизваха на червен конец пуканки, ленти от вестници, амбалажна хартия или от парцали красяха клонките.
След завършване киченето на дряна, запяваха песни, свързани с ритуала:
“Сбирайте са, дойке, на пръстените.
Да поеме, дойке, пръстените.
Малки моми, дойке, и големи.
Сливи цъфтят, дойке, в горната маала.
Не са сливи, дойке, пръстени са.“
Характерна е и песента:
„Месечинке, виторожке,
като ми грееш на високо,
чие оро най-убаво?
Месечинка отговаря:
- Момково оро най-убаво,
най-убаво, най-гиздаво.“
А хорото под звуците на майстора на гайдата Ангел Иванов Станчев и ритъма на тъпана на Атанас Калагларски стигаше чак до центъра на селото. Така е било, докато Дона и Атанас, пред чийто дом се разиграва обичаят, са били между живите.
Днес „Пръстените“ не е забравен и местното читалище спазва традицията да го отбелязва с наричанията за здраве и благодатна нова година.
- Вярвам, че младите самодейци ще го разказват на децата си, а те на техните деца, защото няма по-скъпо за българите от народните традиции – убедена е читалищната секретарка.
Пенка МИХАЙЛОВА
