ПЕЩЕРА. Неотдавна 45 живописни платна украсиха пространството на галерия „Проф. Веселин Стайков“ в родопския град. 36 картини от експозицията са притежание на колекционера Евелин Кушев, рисувани от художника Васил Величков. Авторът на художественото събитие обогати изложбата с още 9 негови произведения на изкуството. Колекционерът Кушев предостави благотворително 3 от картините си, средствата от продажбата на които ще подпомогнат бедни деца.
За това как се става колекционер на изкуство, наша репортерка разговаря с Евелин Кушев.
- Г-н Кушев, кога се зароди у Вас страстта към събиране на картини?
- Обичам красивото около мен. При откриването на нашия хотел-ресторант в родния ми град, забелязах липсата на красота на някои от местата. Възможността да променя интериора в тях, виждах само и единствено в произведенията на изкуството. Казах си: „Картините са необходими за мен и за гостите“. И така се започна. И то продължава вече доста години.
- Коя е първата Ви покупка като колекционер?
- Купих една картина от Васил Величков, която е сред показаните в изложбата. Окачих я на стената в ресторанта и пространството изглеждаше цветно и различно. После добавих още 4 и така с 5 негови творби поставих началото на моята художествена колекция. Щастлив съм, че открих изкуството за себе си, макар че всеки човек открива нещата, което го радват по свой начин.
Апетитът идва с яденето, казва българската сентенция. По-късно допълних колекцията си с картини на пещерския художник Борис Стайков (“Знаме“ писа за творчеството му – бел. авт.), с когото сме добри приятели. Той ме посвети в тайните на изобразителното изкуство, запозна ме с творчеството на негови колеги. Разказа ми интересни истории за това как се създава изкуство. Благодаря му, че ме посвети в неговия занаят и с времето допринесе да обикна изкуството.
Благодаря и за всичко, което се случва днес с колекцията ми. При избора на картините слушам сърцето си. Разчитам на собствената си преценка и емоцията от въздействието на творбата.
- Гледате ли на картините като на инвестиция?
- Да, те са си инвестиция. Не отричам, че с времето творбите ще стават все по-ценни и по-скъпи, но не продавам картини, за да печеля. Трудно и не на всяка цена се разделям с някоя от творбите си, само и единствено при желанието ми да притежавам следващата по-стойностна и по-интересна.
Иначе, с удоволствие подарявам картини на хора, пожелали да имат собствена колекция, да провокирам у тях вкуса да събират изкуство. Сред тях са лекари и приятели, които житейски са ми помагали. Три картини от колекцията се продават благотворително, а събраната сума ще отиде при деца в неравностойно положение. Спокоен съм, че благородната ми мисия ще се изпълни.
- Имате ли картина, за която може да кажете: „Защо ли я купих тази картина?“
- Има, за съжаление. Бързо я връщам обратно и то не заради картината, а за държанието на автора, което не ми допада. Не одобрявам самонадеяността и капризите на художник, колкото и добър да е той. Моите автори са реалисти, здраво стъпили на земята, ценят труда и моженето на другите хора.
- Кои са любимите Ви сюжети в произведенията на изкуството?
- Преди всичко са пейзажите. Притежавам 12 прекрасни картини – пейзажи от художника Илия Тончев от Радилово. Имам и от други автори. С цветността си те най-добре подхождат в интериора на пространството, в което ги излагам. През определен период заменям малките експозиции с нови картини. Посетителите възприемат обстановката по-различна, по-нова и по-красива.
Съхранявам колекцията си на подходящо място, но нямам намерение да откривам галерия. В града имаме галерия „Проф. Веселин Стайков“ – прекрасно кътче за показване на различни видове изкуства. Благодаря на кмета Йордан Младенов за подкрепата художественото място да изглежда така красиво и достъпно за творците.
- Смятате ли, че колекционерите трябва да показват колекциите си в изложби?
- Категорично да. Те са възможност повече любители на изобразителното изкуство да видят сътвореното от майсторите на четката. Безсмислено е това богатство да стои заключено зад дебели стени. Преди 5 години представих в изложба колекцията си от картини с градски и морски сюжети на софийския художник Георги Йорданов.
Не съм и няма да спирам да купувам картини. Не пропускам да обогатявам колекцията си. Надявам се да имам възможности да продължа хобито си и в бъдеще. Имам впечатлението, че колекционерите в областта стават все повече, особено в Пазарджик.
- Семейството как гледа на хобито Ви?
- Винаги ме подкрепят, макар че професиите им са по-различни. Брат ми Динко има страст към старите автомобили, от която се роди впечатляващият ретро-музей в града. Всеки човек в живота си може да открие местенце за мечтите си и ако много иска, те се сбъдват в трудното време, в което живеем.
- Какво си пожелавате?
- Здраве. В живота си искам да съм полезен за себе си и за хората около мен.
Пенка МИХАЙЛОВА
