МАЛО КОНАРЕ. Преди дни земеделският министър Кирил Вътев посети празната оранжерия на Иван Кабуров. Земеделският производител от Мало Конаре я е изпразнил за няколко месеца заради скъпото отопление. С това и с други предизвикателства, пред които той и колегите му са изправени в момента, запозна високопоставения си гост. Да тях „Знаме“ разказа на сайта www.zname.info.
Министър Вътев пък открои редица важни акценти в земеделската политика на страната. Конкретно за оранжерийното производство той заяви:
- Хубаво е да се знае, че България плаща най-високата ставка от над 8000 евро на хектар за оранжерия
Гърция не плаща, а в Румъния ставката е над 2000 евро.
Има и друго - Испания, Франция, Италия, Гърция имат топли райони, където не се правят толкова високи енергийни разходи. Трябва много сериозно да се замислим дали има смисъл през зимата ние да произвеждаме оранжерийна продукция. Да, темата за подпомагане и компенсиране на енергийните разходи стои на дневен ред, не я отхвърляме, но големият въпрос е къде можем да бъдем конкурентни и колко ще струва това да се направи.
Има и райони, в които заради
климатичните промени
всяка година измръзват овошки и реколтата от тях пропада,
каза още министърът.
Оглавяваното от него Министерство на земеделието и храните (МЗХ) и Селскостопанска академия работят заедно по актуализиране на агроекологичното райониране на страната за отглеждане на земеделските култури, за да бъдат отчетени настъпващите климатични промени и най-благоприятните условия за съответните видове и сортове.
Министър Вътев съобщи също за предприети действия от МЗХ в помощ на сектора за облекчаване на режима при изграждането на сондажи за напояване.
- Едва ли някой се съмнява, че
България има достатъчно вода за напояване
– и реки, и язовири, и подземна вода, която лесно излиза на сондажи. Този режим трябва да бъде не разрешителен, а задължителен. Защото не може да си земеделски производител и държавата да те спъва да получаваш вода за напояване. Нашата цел номер едно е това да се преобърне, защото няма как да се прави земеделие без напояване.
Тази година ще има помощ за напояване, стана ясно още от изказването на госта.
- Бюджетът за подпомагане на земеделските производители е с 500 милиона лева повече от миналогодишния
- подчерта той. - През 2023 г. беше 3.100 милиарда, а сега е 3.600 милиарда.
От помощта заради войната в Украйна обаче има вероятност да отпаднат стопани:
- Тази тема е отворена и не сме спирали да работим по нея. Важното тук е да се прецени кои са реално ощетените. Да, енергоносителите и т. н. касаят всички. Но бюджетът е ограничен и ние трябва да се справим в неговите рамки – увери земеделският министър.
Той е за сериозни
данъчни насърчения
- Да излязат на светло, а не просто да се раздават субсидии, без някой да има ангажимент. Защото важно е и какво получава българският потребител. Субсидията трябва да дава резултат, трябва да има продукт на масата. А не да ги раздаваме, тъй като всички искат да получават.
Земеделските производители трябва да се сдружават, за да намалят разходите и да бъдат конкурентни на пазара, неколкократно подчерта министър Вътев:
- Големият ни проблем е, че не се сдружаваме, за да си намалим разходите и да станем по-конкурентни. В същото време на пазара се конкурираме главно с кооперативи. В другите държави са осъзнали тази необходимост преди 150 години. Крайно време и ние да започнем да го правим. Обединяването изисква лоялност, изисква коректност, изисква много сериозна дисциплина. Но няма как да сме конкурентни всеки сам. Трябва да обединяваме усилията си, за да обединим разходите по веригата на доставки и
по пътя на цялата продукция от полето до трапезата
Това неминуемо ще удари и сивия сектор, борбата с който не е лесна и в нея трябва да участваме отново всички.
По повод стопаните, които дисковат зелето си, тъй като не могат да продадат, министър Вътев напомни, че е далеч по-полезно да предоставят нереализираната си продукция на Хранителната банка.
- Добре е всички да знаят, че могат да дарят до половин процент от годишния си обем на Хранителната банка, без да плащат в ДДС. Хора в нужда получават безвъзмездно дарените храни.
Стана дума и
търговете
- Готови сме с предложението. На обществено обсъждане е. Искаме, когато се правят търгове за земя от общинския и държавен поземлен фон, с приоритет да бъдат производителите на плодове и зеленчуци, животновъдите и едва след това земята да се пуска на общо основание. Т. е. ще имаме три степени на приоритет при провеждането на търгове.
Мина ГЕОРГИЕВА
