Тук всички се познаваме и уважаваме, казва Силвия Грозданова, която получила и бабини заръки за кметуването
На пръв поглед животът на Силвия Грозданова не се различава кой знае колко от този на връстничките й, където и да било в страната. Само че тя е кмет, един от най-младите в областта. При това - на селото, носещо гордо името на Апостола – панагюрското Левски. Печели доверието на 66% от местните още на първия тур като независим кандидат. А при нея има и друга любопитна подробност. Наследява длъжността не от кой да е, а от своята баба Петруна Грозданова, която временно е изпълнява длъжността до изборите миналата година.
Силвия Тодорова Грозданова е на 31 години. Завършва математическата гимназия „Константин Величков“ в Пазарджик, след което следва „Педагогика“ в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Има две малки дъщерички - на 9 и почти на 3 годинки, големите радости на мама и тати.
Нужна ли е смелост, за да поиска една млада жена такава отговорност?
Запазена територия за мъжете ли е кметуването? Комфортно ли се чувства на кметския стол и какво е успяла да свърши през краткото време, откакто заема поста? Поговорихме за всичко това с младата кметица. Ето как отговори на въпросите на „Знаме“ Силвия Грозданова:
- Г-жо Грозданова, как една толкова млада жена реши да се бори за кметския пост?
- Реших се на тази крачка благодарение на семейството ми и хората, които ме подкрепяха, още преди самата предизборна кампания. Младите сме доста подценявани на моменти, надявам се да покажа обратното, тъй като мотивацията я имам.
- Какви уроци научихте по време на предизборната кампания?
- В предизборната кампания, колкото и неприятно ми е да го кажа, усетих известна завист и злоба от хора, от които не съм очаквала. Не смятам, че трябва всичко да е на всяка цена, защото и след изборите, продължаваме да живеем на едно място и да се срещаме и общуваме всеки ден. Ако се нагрубяваме, после как ще се гледаме в очите.
- Какво си спомняте от първия си ден като кмет? С какви мисли и емоции прекрачихте прага на кметството?
- Бях притеснена и развълнувана в същото време. Нова работа, ново начало.
- Какви проблеми заварихте?
- Големи проблеми като цяло не е имало. Работа ми досега е с хората, изслушвам и помагам с каквото мога. Тревожат ме обезлюдяването, децата, които не посещават училището и т. н. Има какво да се желае и по отношение на почистването и поддръжката на средата, в която живеем.
- Наложи Ви се обаче да се борите с трихинелоза – сериозно предизвикателство...
- Така е. Случи се така, че точно преди Нова година се разбра, че група приятели и техните семейства са се заразили с трихинелоза. Месото било закупено от частно лице и минало уж през доктор, който го изследвал. Кой точно е виновен, не знаем, но се надяваме компетентните органи да намерят виновника и да си изтърпи наказанието. Положението вече е овладяно, хората се изследваха, предписано им е нужното лечение. Благодаря, за което на доц. д-р Димитър Вучев - водещ паразитолог специалист в катедрата по “Инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина” в Медицинския университет в Пловдив, който е с ключова роля в паразитологичния надзор на Дирекция „Надзор на заразните болести“ в Регионалната здравна инспекция (РЗИ) - Пазарджик.
- Добре ли работите с общинската власт в Панагюрище?
- Да, всички там са доста отзивчиви. Звъня и питам за всякакви въпроси. Досега винаги са били на разположение.
(Село Левски бе сред първите села, които новоизбраният кмет на община Панагюрище Желязко Гагов посети. Запознае се на място със състоянието на сградата, която преди години е била детска градина. Целта е да се задвижи механизмът, по който детската градина отново да отвори врати. Обсъдени бяха и параметрите на капиталовите разходи в бюджета на Кметството за 2024 г., както и конкретни обекти. Сред най-тревожните задачи за решаване е липсата на канализация в едната част на селото. Хората знаят мястото като Дерето, в което се оттичат отпадните води на домакинствата. Коментирана бе също сградата на читалището, която се нуждае от ремонт, както и отоплението в пенсионерския клуб. „Знаме“ писа за това на сайта през декември – бел. авт.)
- Лесно ли сформирахте екипа си?
- Екипът ми е заварен. Реално аз съм новата. Разбираме се, помагат ми много.
- Млада жена като Вас респектира ли подчинените си и жителите на Левски?
- Не мога да кажа дали респектирам. В Левски всички се познаваме и уважаваме. Отношението ни не се е променило.
- Наследявате кметския пост от Вашата баба Петруна Грозданова, която е била временно изпълняваща длъжността? Какви съвети и напътствия Ви даде тя?
- Като всяка баба, която се грижи за внуците си, ми каза да не се доверявам на хората и да не взимам присърце нещата, защото винаги, каквото й да се направи, ще има недоволни.
- Как искате да изглежда Левски в края на кметския Ви мандат?
- Виждам го като едно по-добро място за живеене. Но истината е, че това не зависи само от мен, а и от общата ни работа с Общината.
- Опишете село Левски на човек, който никога не е идвал тук, така че у него да се породи желание да го посети.
- Левски - китно, малко селце, разположено в най-южните склонове на Средна гора. Зелени полета, хълмове и местности за разходка и пикник.
- Вие имате дъщери. Ако някоя от тях избере кариера в политиката – местна или не, как ще реагирате?
- Разбира се, ще приветствам всеки избор, ако детето ми се чувства добре и иска да работи именно това.
Мария ДЪБОВА
