Пафтите от колекцията в РИМ-Пазарджик – изящен накит, но и амулет

Пафтите като накит и амулет са познати още от дълбока древност. Те са произведения на куюмджийския (златарски) занаят и са израз на стремежа и потребността на човек към красота, но и свидетелство за творческите възможности на безименните майстори. Едни от най-широко разпространените традиционни български накити, познати още като пуфти, чопрази и чапрази.

Ще разгледаме и анализираме колекция пафти, съхранявана в основен и научноспомагателен фонд на Регионален исторически музей – Пазарджик.

Първите постъпили във фонда образци са от 60-те години на ХХ век.

Вероятно голяма част от тях са дело на местни майстори

Известен факт е, че златарският еснаф в Пазарджик в първата половина на ХIХ век е икономически силен. Кондика на златарския еснаф от 1808 г. посочва общо 91 души-майстори златари, синовете им и калфите. Много вероятно е част от пафтите от фонда на музея да са дело и на златари от близките селища Панагюрище и Пловдив. Те нямат своя локална специфика поради масовото им производство, както и поради връзката между майсторите куюмджии от различни региони.

Пафтите като накит са познати и използвани от повечето европейски и азиатски народи още в древността. Съществували са наред с античните фибули, за които е трудно да се каже дали те са произлезли от пафтите, защото имат подобна форма, или обратно.

Интересно е предположението на част от изследователите по въпроса за произхода на пафтите по нашите земи, според което

те идват у нас като част от воинския костюм на прабългарите

В пафтите, характерни през Средновековието и разпространени в целия Балкански полуостров, изработени от бронз, мед, сребро или злато с правоъгълна и кръгла форма, настъпват промени след идването на турците по нашите земи. Под източно влияние се появяват палметовидните пафти. През Възраждането, златарите постепенно изоставят геометричния и схематичен средновековен стил и изпробват и усвояват нови източни техники, както и елементи от западноевропейските декоративни стилове.

Пафтите са разпространени и характерни за цялата ни етническа територия. Служат за закопчаване на различни по вид колани – плетени, мънистени, тъкани и са свързващ елемент на отделните части на облеклото.

По отношение произхода на думата пафта теориите са различни. Част от изследователите обръщат внимание на термина “pacta” като появил се още в трако-римско време, произлизащ от глагола “paciscor” – договор, сделка. Други смятат, че “pafte” е дума с турски произход със значение на луксозно украшение, а някои предполагат латински произход на “pacta” – сключвам, преминала в турския език със значението на накит.

Материалът, от който са изработени, е сребро и неговите сплави на медна основа и бронз. Златото е използвано сравнително малко и най-вече за позлатяване на сребърни и бронзови пафти.

Основни техники на производство са леене, коване, гранулиране, филигран и емайлиране.

Най-изящните накити са тези, изработени с техниката филигран

Това е една доста сложна, изискваща майсторство техника и същевременно доста скъпа.

Пафтите се състоят от две симетрични части – дясна и лява, които се закопчават една към друга посредством кукичка и ухо или чрез шарнирно закопчаване (най-често при правоъгълните по форма пафти) посредством игла, преминаваща през отворите на пасващите си една в друга части на пафтите. При по-голяма част от пафтите закопчалката е скривана под пластина, наричана пафте.

Пафтите са израз на социален статус

Невестата ги получава в дар на сватбата си от момъка. Те са неизменна част от облеклото на омъжената жена, „пазител на живота не само от материална повреда, но и от зли духове и лоши погледи“. Свързват се с очите на човек, асоциирани със светлината и с духовното зрение, както и в качеството си на апотропей. Те са накит, но и амулет, както заради материала, от който са изработени, така и заради изобилието от семантично натоварените знаци и символи, майсторски инкрустирани и естетически въздействащи. Пафтите затварят колана в кръг,

а кръгът е символ на безкрайността и цикличността на времето,

той е защитено пространство. Украсяват кръста и коремната област, отъждествявани като център на човешкото тяло. Използвани са в различни обреди и обичаи.

Вземайки предвид класификацията на пафтите на други изследователи, разглеждаме колекция от пафти на РИМ–Пазарджик, като ги класифицираме според тяхната форма и украса. Колекцията разполага с кръгли, правоъгълни и с форма на индийска палмета образци, вместващи се във всички категории украса. Тя е в следните видове и подвидове, но обръщаме внимание и на формата им:

• Пафти с растителна украса;

• Пафти с изображения на животни и растителна украса;
• С изображения на небесни светила и растителна украса;
• С архитектурни елементи:

– архитектурни елементи и растителна украса;

– архитектурни елементи, растителна украса и изображения на животни;

– архитектурни елементи, растителна украса, изображения на животни и небесни светила;

• Пафти и пластини с религиозни мотиви:

– седефени пластини с религиозни мотиви;

– религиозни мотиви, растителна украса, изображения на животни, слънца и архитектурни елементи;

– религиозни мотиви и украса от филигран;

• С филигранна украса;
• С имитация на филигран;

• С геометрична украса;
• Пафти с реалии.

Разгледани са 154 образеца от фонда на музея, от които 64 единични, както и 5 седефени пластини за вграждане.

Основен орнамент при всички видове е растителният, при някои образци доминира, при други акцентира или допълва, придавайки завършеност като красиво обгръща седефените пластини.

Многообразни по форма – кръгли, палметовидни, правоъгълни, различни по размер и украса, материал и техника на изработка, те са източник и пазител на информация.

Ще насоча вниманието ви към

рядко срещани и изключително интересни пафти,

каквито са тези с образа на змия/змей. В българския народен мироглед срещаме образите както на змия, така и на смок и змей. Смокът е възприеман като безвреден, а змеят и змеицата имат крила и летят. Образът на Змията се възприема като пазител на домашното огнище – стопанка, и като целителка. Върху украшения тя е мощен амулет, предпазващ от болести и злини, символ на мъжкото начало. Но тя е и смъртоносно същество. Митологизирано, но и реално съществуващо. Има важно място в лечебните практики. Вярва се, че е мъдра и познава целебната сила на растенията.

Немалка част от разглежданата колекция от пафти и седефени пластини заемат пафтите с религиозни мотиви, признак за религиозна принадлежност. Те са изработени върху метал или седеф чрез изчукване, гравиране, изрязване, леене на материала.

В резултат от зачестилите в края на ХIХ и началото на ХХ век поклоннически пътувания до Божи гроб и Света гора (Атон), броят на пафтите и седефените пластини за вграждане с християнски религиозни мотиви значително нараства. Донесени като дар или закупени по поръчка, седефените пластини се монтират в специално изработени за целта гнезда. Битува вярата, че седефът пази от зли сили и уроки.

Интересен образец е пафта със

схематично изобразено Благовещение на Пресвета Богородица,

което отбелязваме на 25 март. Върху централното поле на пафтата Дева Мария и архангел Гавраил, изпратен от Бога да й съобщи, че тя ще роди Сина Божий, са в дълги дрехи. Около главата на архангела има ореол, ясно изразени са крилете му. Религиозната сцена изпъква, обрамчена с бордюр от фини цветчета, следващи формата на пафтата. Над бордюра е разположена непрекъсната линия, следвана от шнуровиден кант и фриз от фини растителни орнаменти – листа, клонки, цветя.

Върху седефените пластини на пафти е представен и религиозният сюжет

Въздвижение на Светия кръст

с равноапостолните Свети Константин и Елена (празника Кръстовден). Мотив, появяващ се върху пафтите през втората половина на XIX век. Равноапостолните светци са в цял ръст, с ореоли. Те носят животворния кръст, разположен и върху двете пафти, и регалии – скиптър и корони – символи на върховната власт. Свети Константин е изобразен на лявата пафта, а на дясната – Света Елена, обърнати един към друг.

Не по малко интересна е и кръгла седефена пластина със сцената Рождество Христово. На нея ясно се виждат изображенията на Света Богородица и Свети Йосиф в цял ръст, облечени в дълги дрехи, обърнати с лица към младенеца Исус Христос в ясла между тях. И тримата са с ореоли около главите. Над Исус виждаме лъча на Витлеемската звезда…

Изключително красиви и ценни са пафтите с филигранна украса. Филигранът като техника е използван още от траките, но търпи развитие. С такива пафти по-заможните демонстрирали обществено положение и материално благополучие. При този вид техника, изтеглената филигранна тел (нишка) се сплита или увива, образувайки красива плетеница от нея и се припоява върху плътна или ажурна основа, или образува фигури без никаква основа. Много често ажурният филигран се апликира върху отлети или гладко изчукани плочки.

Многообразни по форма – кръгли, палметовидни, правоъгълни, различни по размер и украса, материал и техника на изработка, те са източник и пазител на информация. „Разказват“ за вярата и светоусещането на възрожденския българин, за стремежа му към красота, за майсторството на безименните златари.

Мария ЙОРДАНОВА, РИМ-Пазарджик

Бел. ред. По проект „Печатни издания, свързани с научно-изследователската работа на РИМ–Пазарджик“ Министерство на културата финансира две научни издания на музея, едно от които е настоящото етнографско изследване.