Заслужилият треньор Гаро Агопян е превърнал в музей единствената зала за тенис на маса н България
СЕПТЕМВРИ. Преди дни в общинския център отпразнуваха 70-годишнината на Клуб по тенис на маса „Локомотив”, а заслужилият треньор Гаро Агопян получи множество поздравления. „Заради пандемията отложихме празника, иначе сме създадени през 1951 година, коментира с усмивка наставникът. През 2012-а, за 60-годишнината тогавашният президент Росен Плевнелиев уважи юбилея на тенисистите, а от БОК наградиха със златна значка Гаро Агопян, за празника дойдоха бившият министър на енергетиката и настоящ член на управата на федерацията Иван Шиляшки, генсекът на федерацията Михаил Фролошки, секретарят Албертина Рангелова, директорът “Експлоатация” към БДЖ инж. Здравко Мерджов, проф. Ангел Бакърджиев от Пловдивския университет, международният съдия по баскетбол Антраник Арабаджиян, председателят на бадминтон федерацията проф. Пюзант Касабян, и разбира се общинското ръководство на Септември. Тогава в спортната зала вървеше основен ремонт и тя бе обновена, за да добие европейски облик. Но тя е и уникална. Продължава да бъде единствената зала за тенис на маса в страната и
единствената зала, в която клубната историята е на стената
А историята е дълга и славна – започва още през 1951 г. С основоположниците Васил Гърличков, Методи Костадинов, Никола Ватев, Илия Попов. За това време оттук излизат много национални състезатели и шампиони – Вергиния Попова, Райна Данчева, Михаил Каранешев, Гаро Агопян, Вергиния Караджова, Юлия Трендафилова, Назар Агопян, Сергей Груев, Сергей Рибанчов, Соня Нанкова, Валентина Толева, Красимира Разпопова…
Гаро Агопян лично е направил този музей
– снимал е при всеки успех състезателите си часове след успеха, а сега ги е закачил на стената с подробна информация. Тук виждаме, че д-р Методи Костадинов, зъболекар, е първият председател на ДСО „Локомотив”-Септември – от 1953-а до 1960 г. Че всичко започва с Васил Гърличков - той е човекът, регистрирал първите три спорта в Септември – футбол, тенис на маса и туризъм. Никола Ватев е първият щатен инструктор, назначен през 1951 г. Илия Попов е първият председател по секцията за тенис на маса на ДСО година по-късно. Кметът Кръстьо Кръстев пък разрешава залата да бъде близко до гарата…
„На Кръстьо Кръстев нямах снимка – даже не знаех за неговия принос. Но той е настоявал да е до гарата, а не в селото – където днес щеше да бъде забутана… Настоявал е за това, когато шефът на БСФС в Пазарджик Славейко Кузев и заместникът му Иван Симеонов задействат проекта за залата. Защото е имало хора, които са искали тя да бъде в селото. Но Кръстев е бил далновиден. Когато отидох при него и го попитах, той си спомни този факт, а щом го помолих за снимка и му казах за какво ми трябва, човекът се зарадва”, разказва Гаро Агопян. И подчертава, че благодарение на заслужилия деятел Иван Симеонов е имал възможност да се докаже в професията.
Той е първият щатен треньор – от 1967 г., с откриването на залата
Създал е 32 национални състезатели, които са спечелили 51 републикански титли и 242 медала – 55 златни, 92 сребърни и 95 бронзови. „Моят треньор пък беше Михаил Каранешев – заслужил треньор и заслужил деятел на спорта. Идваше от три пъти от Пловдив в Септември…”
Заслужилият треньор Агопян е подготвил е шестима майстори на спорта и 8 кандидат-майстори. Освен че през годините е водил национални наши отбори, състезатели на Агопян от СКТМ „Локомотив” имат 6-то и 8-мо места на европейско първенство за девойки и юноши –
един от най-значимите ни успехи в тениса на маса
(през 1975 г. в Югославия). Негови възпитаници са участници на Световните ученически игри в Чехия и Германия през 2002 и 2004 г., където се класират осми и девети и добиват право на участие на игрите в Шанхай (не отиват заради липса на средства). Паметно е второто място на жените от европейското железничарско първенство в Познан, Полша (2002), което си е де факто първо, защото титлата е спечелена от дошлите да участват като гости тенисисти от Южна Корея. Или седмото място от европейското първенство по тенис на маса за железничари в Берлин от 19 отбора (2016). Ценно е и второто и третото място от Средиземноморските игри в Турция през 1976-а, десетото място от европейското през 2004 г. на Разпопова, както и третото място на Балканските игри в Сърбия през 2004-а, и републиканската титла за девойки от Игрите на малките градове през 2001 година…
Днес двайсетина деца идват на тренировки в СКТМ „Локомотив”
Не плащат такса, а треньорът не получава заплата – прави го, защото треньорството е в кръвта му. Паралелно с това мъжкият отбор на септемврийските „железничари” вече 20 години е неизменен участник в „А” група при мъжете и неизменно печели призови места – през 2014/2015 г. завоюваха първо място в групата в състав Борислав Стойнов, Николай Генчев, Назар Агопян, Бойко Ангелов, а в първата тройка са почти всяка година.
Децата обаче са бъдещето и екип на „Знаме” вижда как светят очите им, докато си разменят бялото топче със светкавична бързина на новите маси в кокетната и спретната зала. Историята е край тях – примери за мотивация дал Господ.
Ако започнем разходката по стената,
ще попаднем в 1959 г., където Вергиния Попова става първата републиканска шампионка (за девойки). Три години по-късно виждаме първият майстор на спорта - Райна Данчева (1962), която е и национал за девойки и жени. До нея гордо гледат Радка Казакова като първата шампионка при пионерките (1960) и Веска Секулова - първата при двойки девойки (1962). Стефка Нейчева – шампионка за пионерки (1970 г.), Нина Коцева – майстор на спорта, националка, шампионка през 1972 г. и носител на няколко златни медала като девойка. Участвала на европейското в Загреб заедно със Соня Нанкова - шампионка за пионерки и за девойки, където печелят историческите шесто и осмо места, за които споменахме по-горе.
„Тенисистите ми винаги са се реализирали успешно в живота.
Защото винаги са били отличници
Така съм ги избирал – защото те напредват по-бързо и в спорта. Даже съм правил експерименти в практиката – влизам в един клас и без да ми каже учителят и без да познавам децата, аз посочвам няколко от учениците. И се оказва, че са отличници. Най-много наши тенисисти работят в здравната сфера – Вергиния Караджова, Вергиния Попова, Силвия Крумова завършиха медицина, както и Сергей Груев, който сега е лекар в „Хигия” – и той е национал, участвал на европейско първенство. Виолета Ангелова е във Франция, Ивелина Мишева е в Германия, Ели Стойчева е в Затвора, Валя Толева, която отговаряше за спорта в Община Пзарджик – също е шампионка, в периода 1979-1982 г., майстор на спорта и национален състезател…”
Други клубове не, но нас китайското посолство ни е посещавало
– през септември 2003-а посланикът г-н Сие дойде с делегация. Посрещнахме ги с нашия председател – д-р Васил Ковачев, лека му пръст. Тогава играхме по 4 души нашият отбор девойки победи мъжкия отбор на китайското посолство, а цялата легация ни аплодираше – защото и те, и ние, бяхме много добри”, смее се Гаро Агопян.
Един от най-големите успехи на клуба и в железничарския спорт е този на Ивелина Мишева, Илиана Мишева и Силвия Крумова. Отборът девойки представяше България при жените и през 2002-а в Познан спечелихме второто място след корейците… А ето тук ни посети действащ председател на Народното събрание –през 2006 г. Така
играха демонстративна среща Огнян Герджиков и Стефан Китов
(председателят на Българската федерация по тенис на маса и наш земляк, б.р.)… Тук сме на Петите арменски олимпийски игри в Ереван. Знаменосец бе Нораир Нурикян, аз водех отбора по тенис на маса, а д-р Пюзант Касабян – председателят на БФ по бадминтон, водеше цялата делегация”, сочи друга снимка Гаро Агопян.
Спомените извират отвсякъде. Има и забавни. Домакинът ни разказва за спортния журналист от вестник „Народен спорт” Нейчо Палийски, който се е доказал като специалист в тениса на маса. На едно световно Палийски видял как един български треньор съсредоточено следи спортистите в действие и старателно си записва нещо.
„За пръв път видях наш треньор да си води записки”,
приятно изненадан бил журналистът. Когато доближил зад гърба на треньора – какво да види – той правел списък с покупки за жена си…
„На едно състезание – републиканско за мъже и жени в Хасково, се оказа, че съюзният треньор Михаил Фролошки – бъдещ главен секретар на БФТМ, е забравил втория комплект златни медали за жените. След като ни награди, тайно му дадохме нашия комплект и така спасихме церемонията по награждаването. Федерацията после ни изпрати златните медали- с благодарности и почести”, хитро се усмихва Гаро Агопян.
Който иска да се потопи в магичния свят на тениса на маса и септемврийския принос в него, може да прочете книгата на треньора „Вихреният танц на малката бяла топка – от Септември до Китай”.
Дочо ЧАНЕВ
--230.jpg)
