В Пазарджишка област ще трябват 3969 висшисти и 4054 среднисти
На дългосрочните оценки на търсенето на работна сила се спират анализаторите от Института за пазарна икономика (ИПИ) в последното си изследване. Налице са значителни разлики между краткосрочните и дългосрочните потребности от труд както от гледна точка на профила на работниците, така и в тяхното регионално разпределение, гласи един от направените изводи. Работодателите в София прогнозират значително по-сериозен недостиг на работници в следващите 3-5 години, а на преден план излиза нужда от разширяване на заетостта в търговията, туризма, икономиката и педагогиката.
Ето пълният текст на изследването:
Най-общо, работодателите изглежда очакват висок икономически растеж и възможности за разширяване на бизнесите си в средносрочен план.
Очакванията са да се търсят 243 хиляди специалисти с висше образование и 245 хиляди души със средно образование
С други думи, оцененият недостиг на кадри – който на фона на понастоящем изключително свитото предлагане на труд изглежда особено труден за запълване – в следващите 3-5 години приближава половин милион души.
В търговията, туризма и транспорта се очаква недостиг от 194 хиляди души. Това отразява от една страна сериозния дефицит на работна ръка в хотелите и ресторантите към настоящия момент, който ще се усили от очаквания ръст в туризма в през следващите няколко години, и от друга – експанзията на модерната търговия и все по-важното място на логистиката. Със сериозни очаквания за допълнителна потребност на работници е и индустрията (68 хил.), както и
строителството
(46 хил.), както и групираните заедно сектори на държавното управление, здравеопазване, образование и социална работа (73 хил.) Разбираемо при последните има значително по-сериозен очакван недостиг на висшисти, докато в индустрията превес в съотношение около две към едно имат хората със средно образование, а в строителството има баланс.
При специалистите със средно образование работодателите посочват най-сериозна потребност за професионалните направления „търговия на едро и дребно“ (26 хил. души), „хотелиерство, ресторантьорство и кетъринг“ (15 хил.), „строителство“ (14 хил.). По-интересно е обаче разпределението при висшистите, където на първо място излиза „Икономика“, с 14 хил. очаквани допълнителни работни места, като почти половината търсени икономисти са в търговията, транспорта и туризма. На второ място са педагозите – с потенциал за допълнителни 14 хиляди заети, както и ИТ специалистите (14 хил.) и специалистите по туризма (11 хил.) Прави впечатление и значителния очакван
средносрочен дефицит на завършили специалност „Медицина“, както и на медицински сестри,
които взети заедно са почти 16 хиляди работни места, което би ги поставило на първо място в търсенето на висшисти.
Докато настоящото търсене на работници е относително равномерно разпределено между водещите регионални пазари на труда, то средносрочното е изключително съсредоточено в столицата, където работодателите посочват, че ще се търсят 213 хиляди работници, предимно висшисти. Далеч назад на второ място е Варна, с оценена потребност от допълнителни 34 хиляди работници, Пловдив с 33 хиляди и Бургас с 32 хиляди. В повечето области с големи регионални пазари на труда (извън София) има превес на очакваното търсене на работници със средно образование.
Данните за Пазарджишка област са следните –
през следващите 3-5 ще са ни нужни 3969 висшисти и 4054 специалисти със средно образование
Повече висшисти ще са необходими само в областите София-град, Варна, Бургас, Благоевград, Пловдив, Стара Загора, Русе, София-област и Велико Търново. Повече среднисти отколкото при нас пък ще трябват в София-град, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Благоевград, София-област, Смолян, Русе.
Дългосрочните прогнози, разбира се, трябва да се ползват не толкова за индивидуално бизнес планиране, колкото за обща насока на политиките на пазара на труда и в образованието, напомнят от ИПИ. Те отразяват не толкова конкретните, настоящи потребности на работодателите, а очакванията им за бъдещето при запазване на настоящите макроикономически и секторни тенденции. Дори и да се окаже обаче, че за да постигне българската икономика своя потенциал за развитие липсват не половин милион, а дори само 200 хиляди работници, на този етап недостигът няма видимо решение.
Демографските тенденции сочат към бърз спад на трудоспособното население,
политиките по интеграция на неактивните и групите с ограничен достъп до пазара на труда буксуват, а страната далеч не е сред най-привлекателните за чуждестранни работници. Именно тези три посоки изглеждат и най-очевидните за работа в посока поне частично облекчаване на очакваните дефицити.
„Знаме“