То е един от най-големите медико-религиозни центрове в цяла Тракия
ПАТАЛЕНИЦА. Започнала е процедура за предоставяне на концесия за добив на инертни материали в местността Хайдушко кладенче (наречена в концесионните документи „Ели дере“), разположена в землището на Паталеница и това застрашава древното светилище на Асклепий, известно в целия тогавашен свят, алармира във Фейсбук проф. д.и.н. Валерия Фол. Постът на видния траколог, преподавател в УниБИТ и ръководител на Института за научни изследвания в областта на организацията, управлението и защитата на културно-историческото наследство, бе споделен около 2000 пъти, а в коментари много учени, общественици и обикновени граждани изразиха негодуванието си от започването на евентуална концесия.
Местността Хайдушко кладенче е в подножието на светилището на Асклепий, се казва още в поста й. Вероятно този терен е принадлежал на светилището, каквато е била практиката в древността.
Знаем, че много малка част от светилището на Асклепий е проучена
В момента в Регионалния археологически музей в гр. Пловдив има хубава изложба, посветена на това светилище, която можете да видите до 13 април.
Същевременно местността е част от земите на манастира „Св. Св. Петър и Павел“, построен през 13 век. Манастирът е археологически обект от национално значение и е действащ и до днес.
Моля директорите на Националния институт за недвижимо културно наследство и на Регионалния исторически музей в гр. Пазарджик да дадат отрицателни становища за даването на концесия и да не допуснат унищожаването на прилежащата на светилището на Асклепий територия – призовава проф. д.и.н. Валерия Фол.
Тя се обръща и към колегите и приятелите си с призив да оказват натиск, „за да не допуснем това варварство“.
„Знаме“ пък се свърза с директора на Регионалния исторически музей - КАКВО КАЗА ТОЙ, ЧЕТЕТЕ САМО В КНИЖНИЯ НИ БРОЙ.
Кандидатът е фирма „Терра Вижън“ на д-р Никола Вардев – член на УС на Българската минно-геоложка камара и експерт в направление „Геология“.
Според местни жители, става въпрос за 3 парцела, единият в землището на Ветрен дол, а другите в това на Паталеница. През 2022-а ветрендолци протестираха срещу бъдеща кариера. Сега паталенчани казват, че са готови да си бранят земята и подготвят подписка.
Заслужава си да разкажем малко повече и за
изложбата, посветена на светилището,
в Регионалния археологически музей в Пловдив, за да се види колко специално е това място. Тя е под надслов „Богът лечител-Светилището на Асклепий край пазарджишкото село Паталеница“ и бе открита на 21 декември миналата година. Поводът е 125-ата годишнина от рождението на археолога Димитър Цончев, който преди 100 години открива светилището, в непосредствена близост до Пазарджик. Акцент в нея са откритите мраморни скулптури и оброчни плочи. Находките показват и част от личните истории на хората от онова време, които са посещавали храма.
Проучванията показват, че във времето – от края на I до края на IV век след Христа, светилището е било
важен медико-религиозен център, един от най-големите в цяла Тракия,
като неговата популярност е стигнала до Рим. Според организаторите на изложбата, светилището крие много тайни, които чакат да бъдат разкрити.
Светилището разкрива част от първообраза на медицината и тясната връзка между духа и тялото.
Другото, което прави мястото специално, е
изворът,
който е съществувал непосредствено до храма. И днес Паталеница, освен с чистия въздух, е притегателен център заради изворните си води.
Освен отдаване на почит към археолога Димитър Цончев, изложбата е и начин да се привлече вниманието на изследователите, защото преди 100 години проучванията са продължили твърде кратко, за да бъде показан целият облик на храма.
„Знаме“
--230.jpg)
