Пазарджик

Акад. Милчо Василев: Пазарджишки регион трябва да се обособи в самостоятелна фолклорна област

  27.02.2024 07:59             
Акад. Милчо Василев: Пазарджишки регион трябва да се обособи в самостоятелна фолклорна област

С 6 концерта музикантка защитава докторска степен за диригент

ПАЗАРДЖИК. В шест концерта с участието на ансамбъл „Пазарджик“ и други народни състави кандидат-докторантката Йонка Пейчева показа уменията си да дирижира фолклорни формации. Жури от специалисти на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив оцени подобаващо усилията на музикантката да представи по най-добрия начин произведенията на композиторите Стефан Мутафчиев и акад. Милчо Василев, неин научен ръководител – катедра „Музика“.

Как са преминали музикалните събития, разказа акад. Василев:

- Акад. Василев, кои състави и произведения дирижира Йонка Пейчева?

- „Пазарджишкият фолклор в творчеството на композиторите Стефан Мутафчиев и акад. Милчо Василев“, бе темата, около която преминаха шестте задължителни концерта, съгласно изискванията на законовите разпоредби за научна степен.

Дълги години с колегата Мутафчиев работихме с ансамбъл „Пазарджик“, създавайки прекрасни музикални творби. Този е и мотивът концертите, под диригентството на Йонка Пейчева, да са точно с участието на хора и оркестъра на ансамбъл „Пазарджик“. Изяви се и академичният народен хор и оркестър към Академията.

Изказваме благодарност на главния художествен ръководител на ансамбъл „Пазарджик“ Атанас Чолаков за това, че са съхранили във времето партитурите на музикалните произведения, нотите и тези на Стефан Мутафчиев отпреди 25-30 години. Без тях докторантурата на Йонка не бе възможна. Успяхме да възстановим позабравени музикални творби, което ме прави щастлив.

Коронните изпълнения в последните два концерта наскоро станаха творбите „Робство“, „Хайдутство“ и „Освобождение – Априлско въстание“ на Стефан Мутафчиев и моето „Вълшебната вода“. Първото е създадено преди повече от 25 години, времето на Стефан Мутафчиев като главен художествен ръководител на ансамбъл „Пазарджик“. Другото направихме с хореографа на Националния фолклорен ансамбъл „Българе“ Христо Димитров преди 15 години.

- С какво Вашата музика се отличава от тази на Стефан Мутафчиев?

- Голяма сила на Стефан Мутафчиев е хоровата музика. Той е последовател на Красимир Кюркчийски, произведенията на който са връх в професионалното хорово изкуство, заедно с големия Филип Кутев, създател на едноименния Държавен фолклорен ансамбъл през 1951 г. В творчеството му и като главен художествен ръководител на пловдивския ансамбъл „Тракия“ преобладава хоровата акапелна музика и музиката към музикално-танцовите постановки и ансамблови песни за хор и оркестър.

Моето амплоа е оркестровата музика на фолклорна основа. Цял живот се занимавам с оркестри, изпълняващи музика с български народни инструменти. Като дългогодишен главен художествен ръководител на Академичния народен оркестър се радвам на едни от най-хубавите мои музикални произведения.

Запазвайки автентичния материал в оригиналния му вид, със Стефан Мутафчиев изградихме нашите композиционни похвати, характерни за Пазарджишкия фолклорен регион. Убеден съм, че със спецификата си, той може да бъде обособен като самостоятелна фолклорна област, стъпвайки на разликата с Централна Тракия.

- Как Йонка Пейчева се справи с диригентската палка и какво впечатление остави у журитата?

- С колегите проф. Владимир Владимиров – ръководител на катедра „Музикален фолклор“, д-р Данка Цветкова – музиколог и Златка Славинска оценихме с „Отличен“ дирижирането на Йонка Пейчева. Кандидат-докторантката вече има право на защита на дисертацията си „Пазарджишки фолклор в творчеството на композиторите Стефан Мутафчиев и акад. Милчо Василев“.

Йонка е моя студентка, която завърши специалността „Оркестрово дирижиране“. Задачата й сега е да се справи с партитурите и да направи кратко резюме-анализ на музикалните произведения, включени в шестте концерта – кога са създадени, каква е идеята на композиторите, композиционните похвати и свързаните с тях елементи. Като се започне от оркестрацията, използването на инструментите и разнообразната им функция - акомпанираща, солистична и друга. Защото композиторът работи от А до Я, събирайки автентичния материал, от който създава сюжетните моменти.

В изпълнението на по-големите творби участваха народен хор, солисти със съпровод на оркестър, оркестрови фрагменти и хор и оркестър. Всичко това бе включено в концертите. Те преминаха на високо художествено ниво. Йонка умело водеше съставите. Този момент е твърде уязвим за диригента, ако той не е сигурен и се колебае, а изпълнителите продължават да свирят. В такъв случай гафът е налице.

Кандидат-докторантката нямаше право да променя музиката, да поправя партитурата и композицията. Това ограничение не се отнася за динамиката и темпото на изпълнението. Точно те правят различията при звученето на една и съща творба в ръцете на диригента, как тя да звучи. За темпото, динамиката и щрихите не съм давал на Йонка съвети, но тя се справи по най-добрия начин.

- Има ли интерес у младите музиканти да защитават научни степени по фолклор?

- Кога Йонка Пейчева ще заслужи докторската си титла?

- Какво казват Йонка Пейчева и художественият ръководител на ансамбъл "Пазарджик Атанас Чолаков?

ЧЕТЕТЕ САМО В КНИЖНИЯ БРОЙ НА "ЗНАМЕ"

Пенка МИХАЙЛОВА


Свързани