Пазарджик

Все още глад за инсулин и в Пазарджик

  07.03.2024 07:41             
Все още глад за инсулин и в Пазарджик

Пациенти намаляват дозите или обикалят из страната

И в Пазарджик все още има недостиг на инсулин, а пациенти намаляват дозите, за да им стигне наличният за по-дълго време. Така обаче те вдигат стойностите на захарите си, но, по думите им, за момента това е по-добрият вариант, показа проверка на „Знаме“.

Другият вариант пък е да вземат мостри от лекуващите ги лекари, които да ползват до нормализиране на пазара. Медиците на драго сърце им ги дават, ако и когато обаче все още разполагат с такива.

Не липсва и

обикаляне из София, Пловдив и други градове,

с надеждата нуждаещите да се сдобият с жизненоважния лекарствен продукт. Или го търсят в интернет. Проблемът съществува в 22 области в страната, така че изобщо не е сигурно, че от подобен ход има смисъл.

- Ако живеещи в други населени места роднини успеят да намерят нужния инсулин, те също ни го изпращат – допълват пациенти. - Добре, че рецептите станаха електронни.

Местните лични лекари и специалисти са много добре запознати с проблема и правят, каквото могат, за да помогнат на болните си:

- Възможностите ни обаче не са много, решаваща тук е ролята на държавата и на управляващите.

Мнозина обвиняват за ситуации като тази износа, който обаче бе забранен. Тръгна и мълва, че количества се задържат по складовете, в очакване забраната да падне и отново да може да се изнася. Зам.-здравният министър ги нарече „внушения“, макар от правителството да не изключват нарушения по снабдителната верига.

Пред „Знаме“ повече разяснения по тези въпроси даде Пенка Минева – зам.-председател на фармацевтичната колегия в Пазарджик:

- Четири са основните проблема, според мен. Първият е

производственият недостиг

Комуникирам с колеги в Европа, дъщеря ми работи като магистър-фармацевт в една голяма производствена фирма и впечатленията ми са, че недостигът на суровини е проблем на целия континент. Там също се появява недостиг на инсулини – не на всички и не в такъв мащаб, какъвто е при нас, но го има.

Вторият проблем е реекспорта, който не е от вчера. Още преди години бе въведена електронната система, която следи движението на лекарствените средства, при които има потенциална възможност за реекспорт. Ежедневно изпращаме информация за тях - какво е продадено и какво е получено. И когато се отчете, че наличността на инсулините в страната спадне под 65%, тогава износът на тези лекарства спира. Оказа се обаче, че има начини

това да се заобикаля

Що се отнася до търговците на едро, аз имам 30-годишни отношения с тях, и съм убедена, че когато имат инсулин, те ми изпращат, т. е. доставят на аптеките. Поне търговците на едро, които работят масово с аптеки. За тези, които се занимават само с реекспорт, нямам наблюдения. Тук обаче има и нещо друго - когато цените на лекарствата у нас стигнат тези в Европа, изкушението да се изнася няма да е толкова голямо. Ниските цени и натиска върху тях изигра своята роля и е време да се преразгледа ценообразуването.

Четвъртият проблем пък е лошото разпределение на инсулините. Според практика, която Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) въведе преди години, търговецът на едро ги

отпуска на цели опаковки и не позволява да се нарушава целостта на опаковките

Докато ние, аптеките, ги отпускаме на пациентите на бройка. Какво означава това? Имам например един-единствен пациент на определен инсулин, който получавам на бройка по 10 флакона. Пациентът взима на месец 2 флакона, а протоколът му за отпускане е за 6 месеца, т. е. нужни ща са му 12 флакона за този период. Аз трябва да купя една опаковка от 10 флакона, която ще отпускам 5 месеца, а за двата флакона за шестия месец трябва да взема още една цяла кутия. Останалите 8 флакона ще си стоят в хладилника на аптеката ми, докато някой в страната ги търси, защото инсулинът е рядък.

Децата също не са подминати от недостига

По този повод Елисавета Котова, председателка на Националната асоциация на деца с диабет, напомни на пациентите:

- Болничните заведения би трябвало да разполагат с инсулин. Така че при животозастрашаваща ситуация може да се отиде в здравно заведение с ендокринология, за да сложат там дозата.

Друго, което може да е полезно за болните, бе напомнено от Светослав Крумов, главен секретар на Български фармацевтичен съюз и практикуващ фармацевт, а именно, че Българският фармацевтичен съюз поддържа национален номер за продуктите на „Novo Nordisk” 0 700 300 45, на който всеки инсулинозависим пациент може

да получи информация къде да открие лекарството, от което има нужда

Скандалът с инсулините стигна до парламента. Съпредседателят на ДПС Делян Пеевски е подал сигнал до изпълняващия функциите главен прокурор, до МВР и до ДАНС за незабавно разследване на дефицита на инсулин в страната, след като от пациентски организации са алармирали за невъзможността на инсулинозависими да открият в аптечната мрежа животоподдържащите медикаменти.

Последните новини от управляващите пък са, че забраната за износ на инсулини ще важи и през март. Обявиха го на пресконференция в Министерството на здравеопазването тази седмица ресорният министър проф. Христо Хинков и заместник-министър проф. Илко Гетов, в присъствието на директора на Изпълнителна агенция по лекарствата Богдан Кирилов и Владимир Афенлиев, директор Дирекция „Лекарствени продукти, медицински изделия, диетични храни и помощни средства“ в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).

- Министерството на здравеопазването следи регулярно и много задълбочено

проблемите и процесите в българския фармацевтичен пазар. Всяко решение, което вземаме, е основано на данни, проверки и доказателства - посочи проф. Гетов и допълни, че дори един сигнал за липса на медикамент е основание за удължаване на въведената забрана.

През месец февруари Регионалните здравни инспекции са извършили проверки в 357 аптеки в цялата страна. Отчетливо се забелязва, че при 3 инсулини има нерегулярни доставки/забавяне или отказ по складовете при близо 2/3 от всички области в страната.

А на 14 март 2024 г. предстои нотификация на Европейската комисия за промените в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, след което те могат да бъдат приети. С проекта се предлагат изменения при търговията на едро и дребно с лекарствени продукти, с паралелния внос, както и усъвършенстване на

Специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти (СЕСПА)

Междувременно е сформирана и междуведомствена работна група с представители на Министерството на здравеопазването, Изпълнителна агенция по лекарствата, Националната здравноосигурителна каса, Държавна агенция „Национална сигурност“ и „Информационно обслужване“ АД.

А болните настояват да се търсят трайни решения на проблема със снабдяването с инсулин и други животоподдържащи лекарства:

- Трябва да има ясен път на тези лекарства от доставката, до складовете и разпространяването в аптечната мрежа".

Лидия КАДИЙСКА


Свързани