Други

Ваня Иванова отбеляза 20 години фризьорство – сега ножиците тракат различно

  28.03.2024 07:37             
Ваня Иванова отбеляза 20 години фризьорство – сега ножиците тракат различно

Гинес беше повратната точка, която промени философията за живот на фризьорката

ПАЗАРДЖИК. На 22 март преди точно 20 години едно момиче открива фризьорски салон в родното Ивайло и мечтае да се докаже на света. Вихърът на мечтите в учестения такт от тракането на ножиците понесе Иванка Иванова към Книгата на рекордите „Гинес“. Но именно световният рекорд за най-много вдигнати коси промени начина й на мислене, работа и живот. сега на 22 март Ваня отново бе в Ивайло - да засажда дръвчета с кмета и общественик Цвятко Луджев и още приятели. не бе планирала 20 години по-късно да е на същото мяст. Просто така се получи. Както и много от важните моменти в живота й.

- Сякаш времето мина с едно щракване на пръсти! Помня как отворих първия салон. В читалището. В една много малка стая. Дойде поп да го освети...  Беше 22 март, а татко, светла му памет, на 23 има рожден ден – рее се в спомена Ваня. – С моята приятелка Дани сме от малки заедно, после 3 години работихме в една американска компания за бързо хранене. Като дете й казах, че искам да рисувам и с продадените картини да дарявам...

Сърцатата фризьорка

бе първата, която организира благотворителни концерти

с кауза преди 16 години. Отделно участва като водещ в много други – като тези в помощ на хирургията в „Пирогов“. Започна да издава и благотворителните календари…

- Много екшън имаше. И всичко правех по време на работа. В онези години работех по 12-13 часа „на макс“. Под 15 човека нямах на ден. А в силните месеци – в май с абитуриентите и в декември с банкетите, тогава съм стигала самичка да обслужвам до 23 човека.

Днес не искам да работя така

Тогава ми е трябвало да натрупам тази сръчност, но след „Гинес” вече не ми е нужно. Не е предизвикателство. Сега подстригвам дотолкова, че да си плащам сметките. Битовизъм - смее се Ваня Иванова. После замълчава.

- След случката с татко мечтите ми станаха други. „Гинес” беше повратната точка. Рекорда го направих с цел друга реализация, но точно след него дойде татковото заболяване и ми преосмисли живота. Той тръгна в друга посока.

Сега се любувам на времето с любимите хора и на нещата, които правя

„Гинес” беше ключът, който трябваше да ми отключи нови врати. Само че Господ ми показа, че вратите са различни. Към нещо социално, но по-глобално, възпитателно... Преди живеех с такава динамика, че не обръщах внимание на никого от семейството си – нито на дъщеря ми, нито на майка ми. Сега честичко ходя при мама и съм майчиното рамо за Габи.

С мама имахме много големи несходства в характерите, не се разбирахме,

но се наложи да си прекърша собственото его. Така осъзнах, че майката си е майка. Не мога да разбера хората, които са една кръв, а се карат, примерно за имоти. Ей, хора! Бих дала всичко моят брат да е до мене  - ще му дам всичко!!!

Но го няма!

Загубих го на 18 години. След бала ми беше първия житейски срив… Животът ме е подложил на много трънлив път още от детството.

Когато ми започнаха най-хубавите години, аз бях нонстоп по гробищата

И се заредиха изпитания… Всъщност Дядо Боже ме шлифова като един диамант. Това е пътят, който е трябвало да извървя.

Ваня избърсва една скрита сълза и се хваща като спасителна сламка за предстоящия 22 април. С ентусиазъм заговаря как сега за Деня на Земята, на шестата година от каузата „Сърце в зелено“ и традиционното засаждане на японски вишни на Стадиона с благотворително събраните средства,

ще дойдат гости от японското посолство

начело  втория човек на легацията Такаюши Шинодава. Как чака потвърждения от безброй училища и плакатите им  „Лицето на планетата”. Как приятелите и съмишлениците ще засадят по едно дръвче, а пък тя вече мисли за календара и гласуване ще определи 12 момичета и 12 момчета-модели… После се сеща за нещо.

- Не бях се замисляла за значението на японската вишна. Знаех, че японците ги обожават, правят си пикници и се венчават под тях, но не знаех, че

японската вишна символизира мимолетността на живота

Този красив розов цвят в тези две седмици, издухан после от вятъра. Явно неслучайно съм избрала точно това дърво за каузата.

Ваня не спира да се грижи за горичката. Сега е купила от селскостопанската аптека мазило за дръвчетата заради появила се смола…

- В големия сняг ни бяха счупили върбичката. Сигурно дечурлигата са се виснали на нея. Беше пораснала и правеше хубава сянка. Но я прекършили. Половината беше на земята. Видях я и още преди да се разплача, хукнах към аптеката, купих ластични бинтове и я превързах. Помолих един татко с детенце да ми помогне – правеха снежен човек. Те я изправиха, превързах я, сложих вата и найлон.

Всеки ден ходих и я гуших, и се молих да оцелее!

И днес върбичката е зелена. Докато я превързвах, детето с таткото, което първо ме гледаше много странно, че искам да превързвам дърво, ме слушаше с много голям интерес, докато им разказвах защо превързваме дървото... И вече гледаше на върбичката с други очи. Дали това не е възпитателно, а?

Тодор ГРОЗДЕВ


Свързани
Последни новини
Анкета
Обяви

ЗАМЕНЯМ АПАРТАМЕНТ В ПАЗАРДЖИК ЗА АПАРТАМЕНТ ВЪВ ВЕЛИНГРАД. 0896 357 762

ФОТО И ВИДЕО ЗАСНЕМАНЕ НА ВСЯКАКВИ ТЪРЖЕСТВА, DJ ЗА ВАШИЯ ПРАЗНИК - 0888 974818

СДРУЖЕНИЕ "БЪДЕЩЕ" - ГР. ПАЗАРДЖИК ТЪРСИ ДА НАЗНАЧИ РЕХАБИЛИТАТОР В ЦЕНТЪР ЗА СОЦИАЛНА РЕХАБИЛИТАЦИЯ И ИНТЕГРАЦИЯ С РАБОТНО ВРЕМЕ 4 ЧАСА, С МНОГО ДОБРО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ, МОЖЕ И ПЕНСИОНЕР ИЛИ СТУДЕНТ. 0879 001 031
Всички