Важно е да можеш да импровизираш, целият живот е една импровизация - убеден е Тони Карабашев
ПАЗАРДЖИК. Импро (от импровизация) е театрална форма, при която сюжетът, персонажите и диалогът се измислят на момента, като за това актьорите използват предложения, взети от публиката. Уникално е с това, че гледайки едно представление, може да бъдете сигурни, че никога няма да видите второ такова шоу, изиграно точно по същия начин. Импро просто е различно всеки път. Каквото и да се случи, ще се случи само веднъж, само за вас и само заради вас – буквално.
В този смисъл импро е като традиционния театър, но без предварително написан текст, с играещи помежду си актьори, режисиращи се сами, и едновременно с това, измислящи сюжета, без предварително наговаряне. Спонтанно, енергийно и забавно. А HaHaHa Impro Theatre е първата професионална трупа за импровизационен театър в България. И
гостува на Пазарджик, в рамките на тазгодишния Театрален маратон на Младежкия дом, с
най-успешното си ИмПро шоу, което се играе повече от 14 години,
Шоуто действително бе на ниво, смехът – гръмогласен и от сърце, а публиката, състояща се от малки и големи, бе активна и храбро даваше посока на случващото се – на темите, ситуациите, героите. Показани бяха т. нар. кратки форми – малки забавни игри, в които всички зрители трябваше да казват по една или по няколко думи, измислени от тях, а актьорите ги обединяваха в свързани истории. Или двама от актьорите разиграваха сцена, която другите двама не гледаха, но после трябваше да пресъздадат по разказа на един от зрителите. Хора от публиката също трябваше да се изявят с малки роли.
Ето как пък отговори на въпросите на „Знаме“ преди началото на спектакъла Тони Карабашев:
- Като цяло импровизацията, в която и да е сфера на изкуството и живота, не е лесна и не на всеки се отдава? Каква е тайната?
- Изглежда, но не е чак толкова трудна, защото при нас тя стъпва на правила. Например - съгласяваш се с предложеното или направеното от човека преди теб и добавяш към него нещо от твоята гледна точка. Да кажем, някой казва: „Колко е яко, че дойдохме на този готин кубински плаж!“. Следващият се съгласява: „О, да, супер, супер! Така се радвам, че ме покани на това пътешествие!“. Веднага след това обаче добавя: „Съжалявам само, че жена ти те напусна и трябваше да извикаш мен, за да не изгори билетът“.
- Казахте „да се съгласиш с казаното или направеното от предишния“, но ние, българите, като че ли повече обичаме да сме „опозиция“. Наблюдавате ли го и вие?
- Съвсем умишлено, ние включваме и случки, в които единият от героите е критикар – нищо не му харесва, вечно е недоволен. Дори да има критика, като актьор, ти пак трябва да се съгласиш със ситуацията. Да се върнем на предходния пример - първият казва: „Яко е, че сме в Куба на плаж!“, на което вторият опонира: „Защо ме замъкна на този тъп плаж? Пълен е с пияни американци. Колко хубаво щеше да е да си бяхме останали в България и пак да отидем в Кранево. Но ти - не, ти Куба, та Куба!?“. В този смисъл вторият участник пак се съгласява, че са в Куба, просто не харесва мястото, на което са се озовали. Принципите в импровизацията са същите като тези в живота.
- Какво представляват репетициите в импровизационния театър?
- Репетиции се наричат в конвенционалния театър, ние им казваме „тренировка“, защото не поставяме една и съща ситуация, а трябва да тренираме уменията си. В този смисъл приличаме на футболистите – докато не започне мачът, и те не знаят накъде ще отиде топката, кой как ще играе от другия отбор и т. н. Тренирайки, ние се опознаваме, научаваме как работи въображението на всеки един от нас, какви са реакциите ни. Не използваме заготовки, с тях е скучно. Вече се познаваме толкова добре, че, ако аз, например, реша да играя тъжен герой, колегите знаят какъв материал да ми подадат, за да ми засилят тази емоция. Когато е направена добре, отстрани една импровизация изглежда, сякаш се случва естествено и от само себе си, но е нужна и работа.
- Лесно ли избирате участниците сред публиката? Немалко хора се смущават?
- Да, първоначалното притеснение действително го има. Но, мога да кажа, че за 14 години сме имали не повече от един или два случая, в които някой категорично е отказал. Постепенно зрителите се убеждават, че това, което правим, е много забавно, че не е трудно, а ние през цялото време сме с тях, и се отпускат. Те не са главните действащи лица, просто ни помагат и правят всичко по-интересно.
- ИмПро шоу е най-дългогодишният ви проект. Кое го прави толкова успешно?
- Това, че всеки път е различно. Обикновено на едно шоу играем около 8 игри, при запас от около стотина, като непрекъснато го обогатяваме, променяме игри, добавяме нови моменти и детайли. Когато имаш 100 продукта, реално можеш да направиш хиляди варианта на шоу. Отделно импровизираме и се ръководим от публиката. Получава се така, че дори да играем представлението всеки ден пред една и съща публика, всеки път тя ще гледа различно шоу.
- А промениха ли се темите, героите и ситуациите, които публиката ви подава, през тези 14 години?
- Не толкова темите, колкото поколенията. Зрители, които са ни гледали, когато са били на 15 години, вече са почти на 30. И се е променил начинът, по който гледат и реагират на дадени ситуации. Чувството за хумор също е различно. Както и маниерът, който се държат в обществото.
- В публиката ви има хора на различни възрасти. Младите или старите са по-добри импровизатори?
- Наблюденията ни са, че опитът е по-важен от възрастта. Ние водим и обучения. Аз например работя с деца и тийнейджъри и смея да твърдя, че някои от тях са по-добри от професионални актьори. Но то е защото натрупват опит и са го правили дълго време. От друга страна - провеждаме ателиета с млади актьори и макар да са завършили „Актьорско майсторство“, не всички се чувстват сигурни с импровизацията. Но пак с опита това се променя. Разбира се, талантът също е важен.
Целта е не само да не се страхуваш да импровизираш, но и да можеш да използваш импровизацията. В момента карам магистратура „Артистични подходи в образованието“ в Софийския университет. Правя обучения на учители. Те често недоумяват: „Ама, какво ще ни научите сега? На нас постоянно ни се налага да импровизираме“. Тогава ги питам: „Какво е за вас импровизацията?“, а отговорите, които получавам, са: „Нещо, с помощта на което да се измъкнеш“ или „Да замажеш някой гаф“. И във фирмите, където правим обучения, се натъкваме на сходни ситуации. Да, импровизацията е и това, разбира се. Но е и много повече. Всичко, което ни се случва в живота, е импровизация. Ако искаме тя да ни носи ползи обаче, трябва да е целенасочена и да я държим в посоката, до която искаме да стигне. И това всъщност е трудното.
- На какви по-интересни места сте играли ИмПро шоу?
- Както на всякакви фестивали, така и на всевъзможни поляни, камънаци и чукари. Много интересно беше, когато закривахме Варненско лято и играхме на открито в задната част в Археологическия музей. При витото стълбище преди крайбрежната алея в Морската гради също много ни хареса. Публиката седеше на стълбите, а ние бяхме долу, на площадката. Играли сме и в много барове и заведения. Гостували сме в Люксембург, Берлин, Париж и други, главно пред българска публика.
- Различават се реакциите на българите, които живеят в чужбина?
- Бих казал, че да, особено на тези, които дълго време са извън България. Различни са и темите, които ги вълнуват и които предлагат. Разликата не е огромна, но се усеща.
- Навлизането на импровизационния театър в България закъсня.
- В света присъства като жанр от 60-те години, имало го е и преди това. У нас ние започнахме през 2009 г. и бяхме първата група. Вече има още няколко. Ние, както споменах, обучаваме млади актьори и помагаме на тези, които искат да си направят своя група. Това е може би нашата мисия – популяризирането на импровизационния театър и достигането му до по-голяма аудитория.
Мария ДЪБОВА
