В навечерието на 1 април в редакцията на вестник "Знаме" се получи флашка. Веднага я включихме в съответната апаратура. Звуков файл. Заслушахме се с журналистическо любопитство.
„... Дайте ми списъка на най-послушните“ – чу се дрезгав глас.
„Заповядайте, наредили сме по степен на послушание“ - отвърна някой.
Последва шумолене на хартиени листа.
„Къде е списъкът на кротките и дисциплинираните?“
„Заповядайте. Подредили сме ги по азбучен ред. Повечето от тях думичка не гъкват и никога нищо не са правили.“
„Благодаря. Списъците са длъжки“, избоботи дрезгавият глас. „Трябва ден-два да помисля. Като му дойде времето, ще раздам подаръците. Знаете, че съм строг, но справедлив.“
Чува се кратко покашлюване. И записът свършва.
- Това е разговор на дядо Коледа и Снежанка в някоя детска градина - реагира пръв колегата Чанев от спортния отдел.
- Абе, не ми звучеше много коледно - промърморва редакционният компютърджия, който не беше хич по спорта.
- Няма какво да търсим под вола теле - обажда се най възрастният от редколегията. - Сто пъти съм бил Дядо Коледа и Дядо Мраз, ясно е!
- А Снежанка не си ли бил? - пита между другото зевзекът на редакцията.
- Моля-моля, без сексизми, защото е наказуемо по Истанбулската конвенция - намесва се шефът. - Я вижте записа от кога е?
- Ами от 27 март тази година - отвръща спецът по компютрите.
Всички се плеснахме по челата. Как не се сетихме по рано! Ами това е запис от някоя партийна централа.
- Нали идват избори и партиите вече подготвят списъците с кандидат-депутати. Може и да открият предизборната си кампания в деня на своя професионален празник Първи април - заключава младата колежка Катя и заседанието на редколегията приключва.
Михаил ТОДОРОВ
