Най–голямото събитие за Пещера през 1924 г. е пускането в експлоатация на електрическата централа на електропроизводителна кооперация „Стара река“. На 23 март 1924 г. след няколко сполучливи проби се пуска електрически ток в градската мрежа. В Пещера е истински празник, паметен ден. Светват уличните лампи по чаршията пълна с хора , които се удивляват на тази изключителна съвременна придобивка. В електрическата мрежа са включени Общината /тогава е на ул. „Г. Зафиров“ №1/, Читалището, някои кафенета и дюкяни, както и няколко десетки домове в централната част на града. Така, благодарение на инициативата и усилията на редица будни граждани Пещера е един от първите градове в Южна България, който има електрическо осветление от своя водноелектрическа централа.
Електропроизводителната кооперация „Стара река“,
която е истински носител на техническия прогрес навремето,
се създава по инициатива на Петър Ив. Грънчаров, тогава председател на Пещерската Популярна банка „Напредък“. Строителството на водната централа, започнало през пролетта на 1923 г., се извършва и с пълното съдействие от страна на общинските власти в лицето на кмета Никола Търпоманов. От Австрия са внесени две турбини и генератор. Изгражда се електропровод и един трафопост, издигат се дървени стълбове и се разгръща електрическа мрежа в централната зона на града. За една година електроцентралата е завършена и дълго време ще задоволява битовите и промишлените нужди от електроенергия на хората от град Пещера.
В Пазарджик пък през 1921 г. е поставено първото улично осветление
в централната част на града (пазара). Според архивите на Регионалния исторически музей и Държавен архив – Пазарджик, именно тогава местният общински съвет е взел решение за отпускане на средства и приемане на предложението на пазарджишките граждани Петър Петров, Иван Спасов и Спас Бояджиев за инсталиране на първото
електрическо осветление в центъра. Разискванията по въпроса продължили до декември 1922 г., тъй като доставчиците на електричество в страната ни по това време се брояли на пръсти.
Мощностите били ограничени и една централа не можела да захрани целия град
По това време това са малки водно-електрически централи. Така според протоколите на архива става ясно, че през периода 1924-26 г. градът е бил райониран и за уличните лампи са отговаряли двама собственици на централи – Спас Бояджиев от Пазарджик и Милан Баджов от Белово.
Дотогава улиците се осветявали с фенери
Всяка вечер специален служител на общината минавал за да запали фитила на градските фенери, да долее газия, там където е свършила, а сутрин минавал да ги угаси. Но с появата на електричеството фенерджията останал безработен.
По същото време Общински съвет – Пазарджик взема решение да приеме предложението на електрическа централа “Въча” – с. Кричим за изграждане на електрическа мрежа за осветление на улиците и площадите.
Воден синдикат „Въча“ заработил през 1923 г. с 2 броя турбини „Ганц Данубиус“ куплирани към ел.генератор „Ганц“, който произвежда трифазно напрежение 6300 V, пренасяно подземно като 6000 V и свалено от трансформатори по места на 380 V и 220 V.
Първите водни синдикати в България са изградени по кооперативен модел
Природните условия на България се характеризират с ограничени водни източници, недостатъчни и неравномерно разпределени валежи и периодични засушавания. На 6 октомври 1920 г. Народното събрание гласува Закон за водите, заедно с обща държавна програма за водите. Всички въпроси, свързани с водите, се централизират в Министерство на земеделието и държавните имоти, което има за цел да постави началото на правилното изграждане и използване на водните ресурси. Според тогавашните изчисления в страната е имало възможност да се напояват общо 8 млн. дка обработваема площ, както и да се изградят водноелектрически централи с мощност над 1 млн. конски сили. По това време държавата няма финансови възможности да осигури осъществяването на поставените цели, затова прибягва до кооперативния принцип в областта на водното стопанство. Това се постига чрез създаване на водни синдикати, обединяващи всички ползватели по дадено поречие. Със Закона за водните синдикати се отнемат правата на частни лица и предприятия да ползват водни източници, добити по-рано по Закона за насърчение на местната индустрия.
Електричеството от централата Въча не решило пазарджишкия проблем
с уличното осветление. Затова съветниците трябвало да подпишат и споразумение за построяване на електрическа инсталация за индустриални цели и осветление на града от инженерно бюро “Техникус” – София, като решенията им касаели периода от 1925-1927 г. Запазени са и протоколи от заседания на Общински съвет – Пазарджик и доклад, с данни за включване на Инженерно дружество “Техникус” – София и Събирателно дружество “Орион” – Пазарджик в новообразуваното на 30 декември 1927 г. Акционерно дружество “Светлина” – Пазарджик за производство и пласиране на електроенергия. На 23 март 1928 г. е издадена Заповед на кмета на Пазарджик Георги Божков за определяне цената на електроенергията за частно осветление и за индустриални цели.
Според протокол от заседание на Общински съвет – Пазарджик, разискванията по възлагане осветлението на града на електроцентрала “Въча” – с. Кричим, продължили с избиране на комисия за преговаряне през 1929 г. и писмо от Общината до Централата, с което я уведомява за решението си същата да електрифицира града през 1939 г.
В периода на електрифицирането на града в Пазарджик (1921-1939 г.) се сменят 15 кмета.
„Знаме“
