И на 90 години полковник Спиридонов спортува и работи

От армията ни не остана нищо, казва човекът с 35 лета на служба и 35 лета в запаса

ПАЗАРДЖИК. На 27 март о.р. полк. Илия Спиридонов навърши 90 години, но истинското тържество ще е в почивните дни. Млад е и външно, и по дух. Тъкмо е взел колата си от сервиза, когато се срещаме. Преди това забравил нещо вкъщи и 40 минути ходил пеш да си го вземе.

„Спортувам си вкъщи, а навън ходя почти всеки ден по един час – из града обикалям улиците в центъра. Ако видя приятели, още по-добре – крачим заедно“, усмихва се рожденикът. Родом е от Дебръщица и там сам гледа 650 кв. м двор с плодове и зеленчуци.

- Помня как през 1953 г. завърших смесената гимназия. От село бяхме три момчета, които отидохме заедно във Военното училище в София. Тогава приемаха за една година и момчета да карат вместо казарма. И аз уж за една година отидох, но останах 3.

Службата ми започна като взводен командир в Хасково

в профил „Разузнавачи“. В Хасково изкарах 5 години в разузнавателна рота и последните 2 години бях ротен командир. През 1961 г. дойдох в Пазарджик като командир на разузнавателния взвод – имах болно дете, което трудно можех да гледам без помощта на родителите. Тук изкарах до 1970-та – последните 5 години бях ротен командир в полка и 2 години в Щаба на дивизията като командир на комендантска рота… След това 3 години във Военната академия. После 2 години бях началник-щаб на полка в Девин. По моя молба ме преместиха в Пловдив към Щаба на армията...

В Пловдив подп. Спиридонов служи 14 години – от 75 до 89-а. Вече полковник е началник на Службата за оповестяване на армията.

- На 30 март 1989 г. се пенсионирах, на 55 години

След това дойде демокрацията. Мъчех се да правя бизнес, да работя тук-там. Станах охрана към Панаира – с приятели, а шеф ни беше също офицер. Но след няколко години и там поеха други хора нещата. Опитвах и не се получаваше. И се заех с търговия. Започнах с производство на зеленчуци и плодове от село, купувах, препродавах...

Полк. Спиридонов има две дъщери – едната завършва НМА и е оперна певица, продължава да пее и днес. Другата дъщеря завършва икономика в София и финанси в Швейцария, сега работи като банков чиновник  в страната на шоколада. Има 4 внучки и правнучка, която след 2 месеца става на 2 години. А в началото на април очаква мъжко правнуче от внучка му, която е лекарка в Германия…

35 години бях на служба и 35 години съм пенсионер

Няма да давам оценки на армията. Но знам, че по мое време нашата армия беше добре подготвена и въоръжена. Имаше отлични кадри – като почнеш от министъра и завършиш до войника. А министърът ни беше един от най-добрите. Ген. Добри Джуров се радваше на уважение и от редовите войници и го заслужаваше. Много умен и кадърен, но и много земен и непретенциозен човек.

На маса сме сядали да обядваме, поиска диня да му донесем

Донесохме му. Той каза, дайте на мен, аз ще я разрежа. Гледа ни колко души сме и наряза на всеки по едно парче, по братски. Министерството на отбраната работеше много, но не парадираше с това, както сега. Имахме взаимоотношения и с арабския свят, Азия, Африка… Съжалявам много, че трябва да го кажа – но днес и малко от това, което го имаше, не остана.

Признава, че „Дома на народната армия“ и запасния съюз, в чието ръководство участва активно, са негов дом. Член е на дружество „Полк. Владимир Серафимов“ и казва добри думи за председателите на дружеството (полк. Траян Янъков) и на пазарджишката общинска и областна организация (подп. Трифон Калпаков).

В армията имало и необичайни изпитания. Веднъж на разузнавателно учение в планината в Девински район

гигантски смок изпълзял в краката

на взводния командир от Дебръщица.

- Балкански! Близо 3 метра дълъг. Вадя пистолета обаче виждам, че той се мушва в дупка под краката ми. Настръхна ми косата, но не го застрелях. Такова настръхване съм имал неведнъж. Бях десетинагодишен и яхнах един необязден кон - 7-8 деца пасяхме коне на Ливадите. Подплаши се и хукна право към дерето. Загиваме и двамата! И аз се хвърлям от коня, и децата наскачаха. И млъкнаха. Станах и се изтръсках. И те викнаха „Урррраааааа“… Бяхме 40 деца първокласници в село, родени през 1934 г. -21 момчета и 19 момичета. Останахме само двама мъже и 4 жени…

А да кажеш, не пазя диети

Но сутрин, обед и вечер в точно определени часове се старая да се храня. От 7-годишна възраст съм пропушил. На 31 отказах цигарите. Всяка година си правя изследвания и се чувствам добре, макар да прекарах и КОВИД.

Тодор ГРОЗДЕВ