Стилът прониква във всеки аспект на цивилизацията – от култура, религия и политика, през величието на архитектурата до тънкостите на личното украшение. Той оформя нашите взаимоотношения, определя епохите и оставя незаличима следа в човешката история. Стилът е способността ни за индивидуализъм и креативност, творческо изразяване, преодоляване на препятствия и влияние върху останалите членове на обществото, което го прави основен двигател на човешката еволюция. Способността ни да си представяме, да правим нововъведения и да творим надхвърля границите на обикновеното оцеляване. Тя ни свързва с нещо отвъд материалния свят, насърчавайки любопитството и прогреса. Стилът е основа на индивидуалното изразяване и личното израстване. Модните стилове отразяват индивидуалната и груповата идентичност. Изборът на облекло изразява социален статус, културна принадлежност и личен вкус. В историята стиловете на обличане са се развивали под влиянието на културните промени, технологичния напредък и обществените норми. Личните предпочитания и модните стилове влияят на технологии, музика, литература, кино, на всеки аспект от живота на индивида в едно свободно общество. Само ако се загледаме в пъстротата и разнообразните форми и размери на сгради в модерните градове ще разберем до каква степен е важен стилът и индивидуалността във формирането на света, в който живеем. Архитектурният стил влияе върху естетиката и функционалността на сградите. Добре проектираните пространства подобряват нашето благосъстояние, продуктивност и цялостното качество на живот. Градоустройството и дизайнът оказват влияние върху функционирането на градовете. Ефективното планиране, зелените площи и естетическите структури допринасят за хармоничното градско изживяване.
Разработването на писмените стилове прави революция в цивилизацията. Тя е позволила ефективно водене на документация, комуникация и разпространение на знания. Схемите за писане подобряват икономиката, отчетността на правителството и разбирането ни за историята. В различните култури се появили различни стилове и системи на писане и писменост (латиница, кирилица...), които отразяват тяхната уникална идентичност и история. Но важността на езика е много по-голяма, езикът създава реалности, вярвания, религии, митове, политически манифести, новини, истории, дори и историите за нещо уж толкова обективно - парите. Това са добре разказани истории, променящи реалността около нас, но това не са физически и биологически реалности, това са културни рамки, които различните стилове ни налагат да възприемем.
Посредством културните стилове, езикът формира човешкото светоусещане и свето възприятие. Да вземем литературните и художествените стилове, които изразяват културните ценности, вярвания и творческа методология доминиращи общественото развитие. Древни цивилизации като Гърция и Рим, са съчетавали идеи от различни култури, което е довело до уникален принос към световното изкуство и култура. Художествените прояви, независимо дали чрез картини, скулптури или музика, обогатяват живота ни и ни свързват във времето и пространството. Например поезията - тя заема специално място в живота ни, а значението ѝ се отразява на културите и поколенията. Изразяване на емоции, по-дълбоки връзки, свързване с мислите и чувствата на другите, изразяване на абстрактни и нови идеи, поезията е универсален езиков стил, помагащ ни като общество да създаваме изключителни личности в различни сфери на живота ни, способни да го променят и развиват. В Европейската Античност, Близкият Изток, Далечна Азия лидерите и императорите на обществото са били майстори на поезията. В Османската Империя, едни от най добрите стихове принадлежат на велики императори. В съвременните империи от Изток до Запад, едни от най-прославените лидери са били или са поети. В една Великобритания, елита преминава през изключителна подготовка, включваща познаването и боравенето с поезия. Дори Доналд Тръмп има издадена стихосбирка, колкото и невероятно да звучи, все пак той е изключителна индивидуалност сама по себе си.
Има един стих на Чарлз Буковски, който казва много за стила:
Стилът е отговорът на всичко.
Свеж начин да подходиш към нещо скучно или опасно.
Стилът е за предпочитане пред това да се прави нещо скучно, отколкото опасно без него.
Да правиш опасно нещо със стил е това, което наричам изкуство.
Борбата с бикове може да бъде изкуство.
Боксът може да бъде изкуство.
Любовта може да бъде изкуство.
Отварянето на кутия сардини може да бъде изкуство.
Малко хора имат стил.
Малцина могат да запазят стила си.
Виждал съм кучета с повече стил от мъжете,
въпреки че не много кучета имат стил.
Котките го имат в изобилие.
Когато Хемингуей си е размазал мозъка в стената с пушка,
това беше стил.
Или понякога хората ви дават стил.
Жана д'Арк е имала стил.
Йоан Кръстител.
Христос.
Сократ.
Цезар.
Гарсия Лорка.
Срещал съм мъже в затвора със стил.
Срещал съм повече мъже в затвора със стил, отколкото мъже, излезли от затвора.
Стилът е разликата, начин да се прави, начин да се прави.
Шест чапли стоят спокойно във воден басейн,
или ти, гол, да излезеш от банята, без да ме видиш.
Да, стилът е израз на индивидуалност, за която финансовите възможности, власт и положение не играят никакво значение. Едни от най-безстилните хора, които познавам са богати и влиятелни, но лишени от какъвто и да е стил и пораждане на желание да бъдат подражавани. Може би защото те самите са лишени от идентичност, в желанието си да подражават и следват. Едни от най- жестоките хора които познавам, са хора лишени от каквато и да е индивидуалност. Те простичко ненавиждат всичко различно от общата маса, въпреки че може да ги чуете да се наричат християни за да бъде парадокса на невежеството пълен. Само ако се замислим за Христос, пример който Буковски използва за стил, да това е стил! Да се изправиш срещу всички, сам, бездомен и беден и да отстояваш своите вярвания, и да успееш да ги наложиш над милиарди за повече от две хиляди години, да това е стил. Жана д’Арк, жена пълководец и революционер, която почти събаря най-голямата сила на времето си. Та това звучи невероятно и днес, неподправен стил. Между другото, колко жени пълководци можем да назовем днес? Хемингуей, та той е въплъщение на хедонизма, на бохемството, на приключението наречено „да изживееш живота на пълна пара“ и чак след това писател. Човек каращ много от нас да повярват, че да си писател е най-готиното нещо на света. Нека да бъдем честни със себе си, как може да говориш за живота, да напътстваш другите, ако не си видял нищо от най-ценното, което всеки от нас има - живота? Бихте ли се доверили на автомеханик, който не шофира и мрази автомобилите, въпреки че е завършил университет? Цезар, да това е стил. Да се изправиш срещу корупцията и олигархичния модел, прояждащ републиката в името на републиката, това е стил. Да нарушиш всички правила в името на правилата, има ли нещо по-стилно от това? Цезар е много по-стилен от Робин Худ, а и Клеопатра му придава нещо, което може би единствено Кенеди успява да постигне с Мерилин Монро! И да, в затвора или извън закона има много по-стилни мъже от много политици. Неаполитанската мафия имаше стил по време на Ковид пандемията, раздавайки пакети с храна на бедните, докато уж честни политици правеха милиони за сметка на послушните граждани. Пабло Ескобар е еталон на стил, строящ хиляди къщи и училища за бедните, Стил, несравним и недостижим за цели политически класи, асоциирани единствено и само с престъпления. Така че стилът, няма нищо общо с правилата, а в много случаи това е точно способността да не спазваш правилата, които не смяташ, че е нужно да бъдат спазвани. Все пак, това е залегнало в най-стилната конституция, Американската, правото ни да не спазваме законите, когато законите служат на тирани и престъпници. Може би и това е причината тоталитарните режими на първо място да се борят със стила. Какво прави Хитлер идвайки на власт, кои хора преследва, кои книги изгори и кои организации унищожи? Какво направи Сталин с интелигенцията и културата като цяло, нещо по-различно от това, което върши Ислямска Държава във владенията си? Какво правят днешните диктатори и кое е основният им враг днес? Индивидуалността във всичките и проявления, защо?
По дяволите, та ние имахме нещастието да живеем в едно време, в което индивидуалният стил и личното креативно изразяване са демонизирани, защото всичко бе в името на народа. И всичко, което се случваше в обществото бе резултат на директиви спуснати от партията, а не в резултат на индивидуални проявления. Индивидуализмът и личният стил (модел) бяха основни врагове на колективизма или партията. Аномалия с една истина идваща от горе, един народ, едно сиво съзнание, в което определено нямаше място за поезия. Разбира се освен тази, която обслужва държавата. Повечето произведения на изкуството по онова време възхваляват славата на комунизма и държавата с безброй каменни статуи, разположени по градските площади (за да може на хората постоянно да се напомня кои са техните истински лидери). Изкуството като форма на лично изразяване беше забранено (и унищожавано), или поне така обичаха да вярват комунистическите правителства, които до голяма степен имаха основание да се страхуват от индивидуалности със стил. Ние хората, може ние да имаме свобода да избираме между разнообразни реалности и култури, може да приемем една тотална истина. Можем на първо място да поставяме щастието и любовта, а може да приемем една тотална рамка, в която ни се казва, какво да виждаме, какво да слушаме, как да живеем и да се забавляваме. Само няколко десетилетия назад нас колективно ни обясняваха какво да четем, водеха ни всички заедно на театър, в който нямаше шампанско, групово посещавахме музеи и винаги с екскурзовод, който ни казваше какво трябва да видим и да знаем, имахме едни новини, една телевизия, едни културни държавни образи, една истина, в която никога не присъстваше индивидуално възприятие и собствен стил.
Тоталитарните системи с основание на първо място поставят борбата с идоли и идеологии. С огромно основание религията е принизена до „опиум на народа“, като наравно с всички вредни привички като алкохол и разбира се разновидностите на марихуаната е унищожена. А всички започвахме денят си с гимнастика а не с чаша шампанско и секс, с когото ни се прииска. Тоталитарните социални архитекти прекрасно разбират, че всичко около нас, реалността е следствие на стила и копнежа на човек да бъде щастлив, дори (или най-вече) вършейки дребни незначителни неща, а не изпълнявайки грандоманските повели на партията. Можеш да видиш всичко в сиво, а може в реалността да присъства „светлото бъдеще“, което никога не е днес. Езика създава реалности, вярвания, религии, митове, политически манифести, новини, истории, дори и историите за нещо уж толкова обективно - парите. Това са стилно разказани истории променящи реалността около нас. Не това не са физически и биологически реалности, всичко е въпрос на стилистика и умение на разказвача.
Ние хората никога не сме разбирали реалността, а винаги сме я изпитвали през културни призми и стереотипни разбирания, създавани в огромна част от случаите от бляскави индивидуалности. Политическите ни пристрастия са създавани от опитни журналистически разкази и от шегите, които се разменят за политиците между нашите приятели или социалните мрежи. Нашата сексуалност се определя от приказките, които сме чели, филмите, които сме гледали, историите и примерите, които сме виждали около нас. Дори нашата походка, жестове, прическа, това как си пием кафето, как и какво пушим, какъв алкохол консумираме и къде го правим, е продукт на реалности, които ни са продадени. Въпросът е на кого позволяваме да ни продава мечти и да формира световете, в които ще живеем.
Илиян КУЗМАНОВ
