Навършиха се 120 години от рождението на големия художник
Ето ги вече 120 години от рождението на Стоян Василев. Откриващата се изложба на художника е чудесен повод си спомним какъв голям художник имаме. Къщата, в която се помещаваше изложбена зала с негови творби, беше реституирана. Така тази малка художествена галерия изчезна безвъзвратно от културната карта на града ни. На 23 март 1977 г. той си отиде от този свят, оставяйки в наследство на родния Пазарджик картините си. ХГ “Станислав Доспевски“ съхранява 2754 негови живописни творби, масло, пастел и акварел, и 140 албума с рисунки. В местното читалище “Христо Ботев” има 5 маслени платна и постоянно изложение. Този голям изобразител заслужава повече признание от назованата на негово име само една малка улица. Няма паметник – като този на Никола Манев например. А той заслужава. Стоян Василев в никакъв случай не стои по-ниско като художник.
Роден е на 16 април 1904 г. в Пазарджик, в бедно занаятчийско семейство. Завършва мъжката гимназия “Иван Аксаков” и
Академията в класа на проф. Цено Тодоров
Още като студент урежда първите си самостоятелни изложби в читалище “Виделина” /1924,1926 /. Започва като учител по рисуване в родния си град, за което му помага издаденото му през 1929 г. свидетелство от Министерството на народното просвещение. От 1928 до 1935 г. е учител във Втора прогимназия “Ст. Захариев” и в гимназия “Ив. Аксаков”. Участва в създаването на културно просветно дружество “Родно изкуство”, а с Владо Фучалов слагат началото на скромна археологическа сбирка, известна като музей „Иван Войводов” към читалище “Виделина”. Примамен от историческата романтика и възрожденска архитектура на Велико Търново, заминава за старопрестолния град през 1935 г., където е и учител в СУ “Св.Кирил”. Включва се в дейността на влиятелното за времето си сдружение “Дом за изкуство и просвета”. През 1937 г. заминава за Германия. Посещава художествени галерии и музеи,
за да свери часовника си с развитието и тенденциите
в западноевропейското изобразително изкуство. “Живял съм - пише той в автобиографията си - в Мюнхен, Берлин, Дрезден, Хамбург и други германски градове, където съм бил на специализация ...”
Има 29 самостоятелни изложби, 3 от които в Берлин, Франкфурт на Майн, Хамбург. Участва и в общи изложби у нас и в чужбина – като тези, уредени в Лондон и Токио. А пък у нас… Още с първата си самостоятелна изложба в София привлича вниманието. В публикация от 18 януари 1939 г. на в. “Слово”, озаглавена “Една изложба и една победа” от Миленов, четем: “Също като в приказките, млад човек идва от провинцията в столицата почти непознат без връзки, без покровители. Урежда първата си изложба и още на другия ден става известен, ценен.
Успехът му е голям, дори сензационен
Почти осемдесет на сто от картините му се изкупуват веднага.”
Това е времето, когато младият пазарджиклия живее, преподава и рисува най-усърдно в града, който отколе се оглежда в бистрите води на Янтра. Велико Търново го омайва и покорява. Той посвещава на този исторически град първата си експозиция в първата си творческа среща със столичани. Вероятно му е било много трудно да се раздели със старопрестолнината, но за да разчита на реализация, се мести в София. И там се препитава като учител. “Аз - споделя той в едно интервю - приех живописта като съдба и вложих всичките си сили и копнежи по нея”.
Общуването му със старата архитектура,
дървените стрехи, калдъръмените сокаци, природната идиличност го привличат като магнит. Той не приема живописта за печалбарство. Денем рисува картини, нощем пише спомени за книги, без да е сигурен, че ще видят бял свят.
За изкуствоведите Стоян Василев е живописец, пейзажист, със силно чувство за колорит и импресионистичен вкус. Картините му са наситени с лиризъм и финес. Рисува предимно пейзажи - градски, планински, битови и композиции. Неудържимо го грабват и пазарите, събори и надпявания, обекти от Велико Търново, Габрово, Трявна, Мелник, Карлово, Копривщица, Панагюрище…
Но и към Пазарджик любовта му никога не угасва
Тя е в немалко картини, посветени на родното място. В някои от тях оживяват и несъществуващите вече “Куршум хан”, автентичната Часовникова кула, Старата баня... Изключително пристрастен към пътуванията, той е изобразил в разнообразните по техники и формати платна от Москва, Париж, Венеция, Атина, северните страни, тиролските Алпи, Ленинград, Истанбул, Азия, Африка…
Художникът отразява, както се изповядва в едно интервю, искрените трепети на душата си. Оттам струи обич към народа. “Там - казва той –
където е народът, там съм и аз
Винаги съм се вдъхновявал от българския фолклор, народните песни и танци”.
Разгледах личния му фонд в ТД на ДА в Пазарджик - документи, спомени, публикации, писма, поздравителни картички, покани за изложби... Там са и горещите слова на някогашната пламенна учителка по литература Люба Войводова, която не може да сподави възхищението си от дълбокия психологически език на творбите му. И високата оценка на писателя, драматург и негов приятел Камен Зидаров: “Какво прави изкуството на Стоян Василев ценно и трайно?... Кое му дава право на уважение и живот? Стоян Василев е здраво стъпил с двата крака, на земята, на българската земя. Той е влюбен до лудост в красотата на своята родина и тази привързаност, тази непоклатима любов привлича и вълнува зрителя, буди преклонение и възторг и у непредубедения зрител и честен човек…”.
Общувайки с платната на Стоян Василев, не може да не почувстваме мащабите на неговите професионализъм, ерудиция и интелект. Той е сред най-уважаваните имена на родното изобразително изкуство. Редно е да се открие постоянна изложбена зала на негово име, да се постави паметна плоча на родното му място. Това повелява здравият разум.
Продрум ДИМОВ
