Земята ражда и хубаво сладко грозде, ражда и червени сладки ябълки, жълти круши-благуши, ражда сладки дини и пъпеши. Ражда пшеница, ечемик, ръж и овес....
Какво ли не ражда нашата земя хубава?
Земята на България ражда и герои, ражда и юнаци...
На баташка земя се бяха родили две момчета, две братлета, двама братя, два юнака. Кръстиха ги Гого и Наско. Отраснаха децата, станаха на години. Като малки деца майка им ги обличаше с еднакви дрехи. Отпърво носеха червени саички - роклички, препасани с черни коланчета. Като поотраснаха, ушиха им панталонки с презрамки през раменете. Носеха и бели ризи.
Така ги обличаха, докато израснаха и трябваше да тръгнат на училище.
Кой беше Гого и кой Наско хората от махалата не можеха да познаят, защото си приличаха много. Двата братя, като два близнака. А не бяха близнаци, но разликата в годините им не беше голяма. Гого беше дошъл на света само две години след Наско.
В летните месеци ходеха боси. Така ходеха и другите деца на селото...
Къщичката им беше в края на селото...в Парцал махала, близо до буковата гора (до Бучете), та някои от людете наричаха тая махала и Бук махала...
Момчетата растяха на воля, на слънце, на въздух. Растяха и пораснаха, станаха момци за чудо и приказ: яки и здрави, стройни и силни.
Заглеждаха ги хората. Едни им се радваха, други им завиждаха: на здравето, на силата.
Станаха мъже, ожениха се, заработиха за дома, за семейството. Работиха двама братя, гледаха си добре работата.
Батачани ги почитаха...
Идваха хора в Батак на екскурзия и посещаваха историческата черква, питаха кога е основано селото, разпитваха за Априлското въстание от 1876 година, питаха кога селото е носило името Батево и имало ли е наистина такова име, па разпитваха и и за много други неща...
Обясняваха им батачани кой каквото знае, кой каквото може, но дойдеше ли въпрос за името Батево, всички отговаряха - и мъже, и жени, и деца, видеха ли някой от двамата братя да минава по улицата, по чаршията, сочеха го с пръст па думаха:
„Ето защо... такива били някога мъжете на Батак: едри мъже, силни мъже... Работливи и яки, високи, горди, непобедими – непокорни... Мъже – батьовци, та затова селото го наричали Батьово!”
И доктор Иван Горанов – син на Петър Горанов – водачът на въстанието в Батак през 1876 година, също се гордееше с тях.
Веднъж, това беше преди Девети септември, реши да ги заведе в София. Реши и ги заведе.
Облякоха се двамата братя. Облякоха се в потури. Сложиха си по едно елече. Сложиха и по едно забунче, завиха, препасаха черевени пояси около кръста си, па туриха и по един кожен силях и в силяха по един нож с бял чирен... Килнаха по една гугла на главите си. Така изглеждаха още по-внушителни... Нали са батьовци, та като батьовци трябваше да изглеждат. Закачиха и по един кюстек на гърдите си, обуха папуците и... хайде за София.
Настани ги д-р Горанов да гостуват в хотел „Славянска беседа”.
Имаше в София тържество на тема „Патриотизмът на българина”. Имаше и художествена програма: с песни, с рецитиране на стихове, четене на разкази и откъси от повести и романи - все патриотични литературни произведения от български автори. Поети, писатели, общественици... Много хора имаше...
Докладваха по темата софиянци. Говориха мъже, дошли чак от Добруджа, от Македония, от Беломорска Тракия, и все за патриотизма на българина. Направиха се приветствия и изказвания... Всичко необходимо за едно голямо патриотично тържество...
Взе думата и д-р Иван Петров Горанов.
„Аз няма да говоря за Добруджа, няма да говоря и за Македония, няма да говоря и за Беломорска Тракия, за тези поробени места говориха преди мене достатъчно... Аз ще говоря за силата на българския дух, за силата и патриотизма на батачани - батьовци...
И между другото каза:
... И така, господа, аз ви казвам, че нашия батачанин, този планинец е твърд като гранита на планината, в която живее, издръжлив е в своята любов към Родината като борът, който расте, расте там високо в планината и никакви бури и вихри не са в състояние да го поломят. В мирен труд или в бран батьовци са винаги достойни за уважение и в първите редици!...
Вярата им е вяра непоклатима!...
Силата им е сила несломима!...”
Говори още и все в същия дух...
Не забрави да спомене за масовото участие на батачани в Балканската война. За участието им в Първата световна война. Припомни им и за Априлското въстание, в което селото изгоря... От всяка къща люде загинаха... Цели родове загинаха за свободата на България...
Батачани обичат СВОБОДАТА, не търпят тиранията!...
И като завърши речта си, докато публиката все още ръкопляскаше, и той напусна сцената и след минутка се върна с двамата братя, изтика ги напред, па рече:
„Господа, ето ви двама мъже от Батак. Доведох ги да ги видите. Гледайте и помнете: тези двамата, ако се сравнят по височина, и ръст, и пълнота, със старите батачани, трябва да ви кажа, че са дребосъци!”...
Гледат софиянци, гледат и виждат двамата братя, застанали един до друг. Приличаха им на два планински бора, на два гиганта...
Цъкат с език, цъкат и не могат да се нарадват на тези братя, високи до два метра, високи и едри мъже, и разбраха мисълта на доктора.
Той се гордееше с името Батево и с името Батьовци и искаше селото да се именува, да се преименува така. Той смяташе, че такова име по му подхожда.
И всички с умиление и благоговение си припомняха за онези безумно храбри мъже, жени и деца, които през Априлската епопея на 1876 година умираха на дръвника пред старата черква или на моста при училището с думите:
„Турке не ставаме!... Смърт на тираните!... Да живее Свободата!... Да живее България!...
Димитър ФИКИИН /27 май 1973 г./
БЕЛ. РЕД.: Димитър Фикиин е роден в град Батак на 16 ноември 1921 г.. Основно образование получава в родния си град. Гимназия завършва през учебната 1941/1942 г. в град Пазарджик, полукласически отдел, с много добър успех. Полувисшият институт за учители в гр. Пловдив завършва през учебната 1944/1945 г. - специалност Български език и литература, история и география. От 1945 г. до пенсионирането си през 1982 г. е учител в родния си град. През тези години става директор на училището и председател на читалището. Фикиин допринася много за културния живот на града. За всеотдайната си работа получава различни отличия, сред които орден „Кирил и Методий”.
През април 2021 г. в Исторически музей-Батак бе експонирана изложбата „Исторически разказ в картини“, посветена на 100 години от рождението на Димитър Фикиин и 145 години Априлска епопея - Батак.
