Мандолинната музика ме владее вече 43 години
ПАЗАРДЖИК. Валя Гюрджеклиева е една от най-дългогодишните музикантки в мандолинния оркестър „Маестро Георги Атанасов“. Там са преминали цели 43 години от живота й. Продължава и днес да споделя музиката и емоциите на формацията. Заедно с колегите си, ще празнуват годишнина.
С музикантката разговаря наша репортерка:
- Г-жо Гюрджеклиева, с какво чувство очаквате празничния концерт?
- С трепет и вълнение, така, както при всяка една изява на оркестъра. Този път поводът е по-специален и вълнението е двойно по-голямо. Мандолинната музика ме владее точно 43 години, тогава ме плени и май не мога да се отърва от нея. При разучаването на нови пиеси, мелодията така се вселява в паметта ми, че тананикайки я, вечер сънят бяга от очите ми.
С оркестъра ме свързва и организационна работа като главна счетоводителка в новосъздадения Профсъюзен дом на културата с директор Михаил Тодоров. Това са първите 2 години на утвърждаването на възобновената формация.
- Как стана така, че засвирихте на мандолина?
- От дете мечтаех да свиря на музикален инструмент. Бях 5-6-годишна, когато родителите ми купиха цигулка, но тя се оказа голяма за малкото момиченце. Разминах се с инструмента, но не и с желанието да свиря.
Първо към мандолината ме насочи Елена Генова, тогавашна ръководителка на оркестъра. Покани ме веднъж да присъствам на репетиция и да кажа дали харесвам тази музика. Помня, че колегите свиреха „Българска празнична сюита“, която така ме заплени, че не ме остави на мира, докато стигна до дома си.
По това време разработки на произведенията на оркестъра правеше маестро Асен Димитров, доайен на мандолинното изкуство в България, създател на оркестъра в София. При едно от посещенията при него с Елена Генова, той ме посъветва да се захвана с мандолината. Извади нотна тетрадка, която пазя и до днес, написа нещо в нея и подавайки ми пиколо мандолина, каза: „Написах най-важните ноти, от които да започнеш да свириш“. Маестрото ми даде първия урок, за което съм му безкрайно благодарна. Подарената пиколо мандолина сега е част от инструментите на оркестъра. Благодаря и на Елена Генова за уроците, които впоследствие ми даде.
- Как публиката приема концертите?
- Изпраща ни с бурни овации. Харесва това, което правим. След концерт в читалището в Пещера, възрастна жена ме хвана за ръката с думите: „Свирихте божествено, музиката ви е мехлем за душата!“. Какво по-голямо признание за труда ни – да радваме хората! Със сигурност тържественият концерт ще е черешката на тортата.
Ако ме питате какво е мандолинният оркестър за мен, отговорът е само един – той е второто ми семейство, той е моят живот.
