Пазарджишките общински съветници упорито не искат да си намалят заплатите, разчитайки, че три дни по-късно народът ще забрави темата. А народът е активен само във Фейсбук, но не ходи на обществени обсъждания за заплатите на общинските съветници. Празниците ще размият и заличат въпроса заслужено ли са една шапка пари за една (максимум две) сесия месечно. А България е страната с най много национални официални празници в ЕС.Още по-много са полуофициалните и съвсем неофициалните - имени дни, дни на строителя, на миньора, на полицията, селски, градски, читалищни и училищни дни и прочие.
В началото на май месец сега се струпват толкова много официални поводи за празнуване, мързелуване и чревоугодничество, че няма да ни останат сили, а и кебапчета, да изпразнуваме празника на Пазарджик както подобава.
Посещение на върховното КНСБ-ръководство ни подсети, че денят на труда също е празник. По-рано го пишехме с голяма буква, сега с малка, защото се оказа, че трудът не осигурява благоденствие в сравнение с корупцията, контрабандата, телефонните и евроизмамите. В много частни фирми за права на работниците, за безопасни условия на труд, за договаряне на заплатите и СБКМ и други отживелици, не се споменава и думичка. При скорошната визита на президента на КНСБ Пламен Димитров и вицепрезидентите му в Пазарджик те прекараха комай повече време с кмета и областния управител, отколкото с трудещите се синдикални членове, които са призвани да защитават. Ако синдикалистите бяха пообиколили промишлените зони на Пазарджик, щяха да видят отблизо, освен порутените заводи - рожба на българо-съветската дружба, и огромните тенекиено-пластмасови кутии - съвременни, модерни, складови, производствени и търговски обекти. Хиляди пазарджиклии си вадят хляба в тях. Някои от металните кубове имат по няколко прозорчета като амбразури. Вероятно за мениджмънта. 35 години след ноемврийската случка в резиденция „Бояна“ слънцето и въздухът вече не са тъй жизнено необходими за всяко човешко същество. Затова са без прозорци.
Но мълчи народът, синдикатът, Инспекцията по труда...
„Да има за хората работа, да има заплати. Това е национална цел и всенароден идеал. Другото е бошлаф“ – фъфли съвременният работодател така, че и бай Ганьо би му завидял.
Алековия герой Граматиков с укор и болка описва някогашния български народ: "За него (народа) робуването е блаженство,тиранията - благодеяние, раболепието е геройство, презрителното хърдание* отгоре - музика."
Музика! Време е за празнуване.
Михаил ТОДОРОВ, професионален празнОвател
*Хърдание - архаична дума ,означаваща жужене на рояк изгладнели мухи.
