Докато почитаме 148-годишнината от Априлското въстание е добре да си спомним имената и на някои от жените, които заложиха живота си "за вярата и Отечеството". Никога досега в събитията на историята ни не е имало толкова много жени-героини, колкото по време на онзи далечен Април. Националното пробуждане на българката през Възраждането придобило най-високата си проява именно по време на славната епопея. В нея се включват стотици жени. Безспорно
най-голямо е участието им в Панагюрския революционен комитет,
където местната учителка Райна Попгеоргиева Футекова е натоварена със задачата да ушие знамето на въстанието. Георги Бенковски също поддържа това решение, като един ден я извиква при себе си и казва:
- Ти ще ушиеш знамето за въстанието!
И останалата за поколенията като Райна Княгиня 20-годишна главна учителка в Девическото училище не само го шие, но и го развява на кон! Пет други панагюрски момичета й помагат в ушиването, а за да не бъде разкрита тайната по ушиването на байрака, Райна и останалите девойки са под ключ, докато бодат плата с иглите… По-късно Панагюрище е удавено в огън и кръв и пада в неравния двубой с аскера и башибозука, Райна като по чудо оцелява от кланетата. Баща й е убит, а къщата им е разграбена.
Имали сме и други байрактарки
Известно е, че учителки извезват знамената и в още три града на Четвърти панагюрски революционен окръг. В Пазарджик то е изработено от даскалицата Теофана Величкова-Юрукова, която е сестра на писателя Константин Величков, а в Брацигово - от нейната колежка Ана Гиздова. За разлика от панагюрското, брациговското знаме оцелява и след Освобождението е дадено на местната църква, където не само се съхранява, но и участва в богослужебните ритуали. В Клисура учителките Зюмбюла Попстефанова и Гана Найденова нощем си вадят очите на газената лампа, но успяват да го завършат. Знамето се е осветено на позициите на Зли дол, където се развява чак от превземането на позициите от башибозука. Най-младата жена, участвала в създаването на революционните символи, е ученичката Елена Трантеева. Тъй като градът не се вдига на въстание, знамето така и не се налага да бъде вадено и използвано.
Съвсем забравена е Елена Грънчарова от Горна Оряховица. Участничка в Априлското въстание, тя и ръководеното от нея Женско дружество,
шият три знамена за бунта от зелена коприна,
с бял сърмен кръст от едната страна, разярен лъв и надпис "Смърт или свобода" от другата. Едното знаме е поверено на поп Харитон, другото ще се развее от опълченците ни на връх Шипка. Тя не била кротка като Райна, ами след потушаването на въстанието, като се задали башибозуците към града, повела жените срещу тях и когато един чауш я удря с приклад в гърдите, тя му зашлевила такъв шамар, че оня паднал, и като станал, рекъл: “Машалла, бабо!”. От музея в Горна Оряховица разказват подробности: „След това се приближава до пашата изтегля сабята му и казва: “Ето ти сабя. Изколи ни всички с нея, но не оставяй цигани и черкези да ни палят и грабят!” Впечатлен от пламенните думи на храбрата жена, Реуф паша отвръща: “Да бъде волята ти. На вземи за твоята смелост!” И й подава златен пръстен, който сваля от ръката си. В резултат от смелата й постъпка Горна Оряховица е спасена от унищожение – две роти редовна войска са изпратени, за да запазят града. Елена е родена през 1842 г. в Горна Оряховица (тогава - село Ряховец), в семейството на Костадин и Пауна Писареви. Умира на 24 февруари 1923 г.
Чутовен подвиг, рядко срещан в аналите на световната история,
извършва Ана Козинарова от каменна Клисура. В трагичните мигове на горест и покруса, когато започнал погромът, озверелите башибозуци от двехилядната орда на Тосун бей нахлули в Клисура и наближили къщата на Ана. Тя разбрала, че смъртта е единственият и достоен изход. Тогава събрала на двора около себе си, като пиленца, своите четири невръстни рожби и започнала да им говори, че ще се наложи да извършат нещо страшно. Трите й по-големи момченца - Иванчо, Цанко и Петърчо, я слушали онемели и уплашени. Ужас късал сърцето на майка им. Като чула как башибозукът сипе люти закани и разбива портата, за да се втурне като глутница свирепи псета вътре, тя притиснала силно до себе си и целунала през сълзи момчешките главици. Миг преди да полетят към нея с кръвясали очи, възрадвани от своята плячка, турците се спрели изумени. С ръцете, с които хранила, повивала и люляла своите деца, Ана ги хвърлила в страшното и дълбоко гърло на кладенеца. След тях, прегърнала пеленачето, в бездната полетяла и тя, майката–орлица.
Рада Фингарова – Шопкинята от Стрелча
Горда е земята под връх Буная, че има тази смела жена, която заменя хурката си с пушка, сукмана с потурите, семейството със свободата! Уверено разнася в българската махала билки, церове и вяра против робски страх. Една горда българка, родена във веригите на робството, тя преминава през страданието на своите стрелчани, но имала щастлива съдба да приветства свободното утро на тази бунтовна и героична стрелчанска земя. Издънка от здрав български род, обикновена жена с необикновена съдба, която надвишава смелостта на мъжете, загинали във въстанието. Съдбата й поднася нелеката орисия да прави революция и да я преживее. Родена е в махалата на Сръбенец на Стрелча и принадлежи към Фингаровия род, който се слави със смели и силни мъже. Израства като красавица, едра и стройна, с коса дълга самодивска и толкова примамлива, че в нея се оплитат куп ергенски сърца. Всичко в нея е като че е свръхестествено. Освен красота и смелост, щедрата към нея природа я дарява с чуден глас, за да пее. Това и написаното по-долу ми е разказано по спомени на моята баба Мария Неделева преди доста години.
Една от най-великите български революционерки шие знаме за бунта
от зелена коприна, с бял сърмен кръст от едната страна, а от другата - разяреният лъв с надписа "Смърт или свобода". Две знамена се изнасят при въстаниците на Сръбенец и се развяват над главите им. Едното се носи от главния знаменосец Рад Нешов Грозев, а другото се развява и е поверено на Рада Фингарова - Шопкинята. Поп Бойчо Ханджиев и поп Хаджипопевстатиев, облечени в сърмени одежди, тържествено освещават знамената. След тях крачат младежи с черковните хоругви. Войнствената фигура на Рада Фингарова е препасана с колан, през рамото и е поставена чанта със санитарни принадлежности и здраво държи ушитото от нея знаме. Животът я е научил, че тази борба изисква мъжество, смелост и силен дух, за да докаже, че е дорасла за доверие и саможертва. Преди да излезе от родния си дом,
майка и я благославя и тя тръгва редом с баща си и брат си
Глътките свобода жадно са погълнати от стрелчанската земя. Рада е неуморима и неудържима сред всички въстаници в неравния бой. Тя е там, където е най-страшно. Превързва ранените, дава им да пият вода и им помага да се пренесат на безопасно място. Османските пълчища настъпват на талази. Черкези и башибозуци превзели селото. Изгарят го до основи. Родната й Стрелча е пепелище, а кучетата зловещо вият. Преминавайки покрай срутените и димящи къщи, Рада е сломена от мъка и жал.
По света има много смели и силни жени, които се славят с героизма си и им се правят паметници и се поставят възпоменателни плочи. У нас също. Момичета и жени шият знамената на въстаниците в Горна Оряховица, Червеноводската чета (което се връща в България с Ботевите четници), за четата на Стоил войвода и Иларион Драгостинов, за четата на Цанко Дюстабанов, както и за въстаниците във Враца, които така и не излизат в Балкана…
Вечна памет на героините!
Михаил НЕДЕЛЕВ
