148-годишнината от Априлското въстание е да си спомним не само за Орчо войвода, но и да проследим някои видни представители на този панагюрски род - Парпуловият.
Съгласно бележките на краеведа Панчо Шопов родовото име произлиза от думата „парпул”, което означава гореща пепел увита в намокрен парцал, служещ за компрес при простуда. Основание за такова тълкуване ни дава следния текст: „Димитър хитър парапушник лещник, удари го о камък, да ти пусне пламъик” /Н. Геров. Речник на българския език, ч. 4/. Ето част от именитите представители на този известен панагюрски род.
Най-известният му представител е Иван Маринов Парпулов – Орчо войвода /1929–1911/. Роден в Панагюрище, получава килийно образование и става търговец на добитък. Обикаля пазарите на Османската империя и си спечелва славата на непобедим борец /пехливан/. Става хайдутин в Средна гора. Участва като доброволец от руската армия в Кримската война /1853–1856/. Получава Георгиевски кръст за храброст.
През 1874 г. убива прочутия турски пехливан Салито
и емигрира във Влашко. Участва в подготовката на Старозагорското въстание от 1875 г. и има задачата заедно с Бенковски да подпалят Цариград. Избран е за член на революционния комитет в Панагюрище, лична охрана на Бенковски през 1876 г. Във въстанието е войвода на чета. В боя при с. Петрич убива турския главатар, а по–късно освобождава заловените революционери в Копривщица. След погрома е заловен в Стара планина, но се прави на глухоням и турците не разбират, че са заловили един от най–храбрите въстаници. След Санстефанския мирен договор участва в Кресненското–Разложкото въстание и в Сръбско–българската война като предводител на панагюрската доброволческа дружина. По време на управлението на Стамболов е хвърлен в Черната джамия в София. Умира на 5 октомври в родния си град.
.jpg)
Енигматичният Орчо има първороден син за когото малко се знае
Неясно защо неговата личност е забулена в тайственост. Но тази завеса се повдига от неговия по–малък брат Георги Иванов Орчов. В архива на Панчо Шопов, член на Комитета за проучване миналото на Панагюрище, има ръкописна бележка със следното съдържание: „Синът на Орчо – Марин Ив. Парпулов, мед. фелдшер в ІІІ–ти Конен полк е отишъл доброволец в Руско–японската война и убит в Портартур – роден бил през 1884 г. /Сведенията са дадени от от сина Орчо – водопроводчик/.”
Георги Иванов Орчев – Парпулов /1885–1968/ - син на Орчо войвода, четник на Яне Сандански, изключен от Военното училище за конспирация по изнасяне на оръжие за нуждите на борците от Македония и Одринска Тракия, артилерийски фелдфебел от Втора армия, участвала в щурма по превземането на Одринската крепост, воювал в Първата световна война, полицейски пристав в София при управлението на Стамболийски, главен механик в Александровската болница, завърнал се в Панагюрище през 1926 г. и допринесъл за
изграждането на водоснабдителната мрежа в града
Доброволен сътрудник на музея, като в продължение на 10 години посреща гости в историческата Тутева къща.
Съгласно списъците на затваряните при потушаването на Априлското въстание излиза, че такива са били и Иван П. Парпулов, без уточнена възраст и Иван Ил. Парпулов на 42 години. По списъка на Панчо Шопов, съставен от него през 1954 г., сред спомоществувателите на книги е посочен Илия Парпул, дарил свои средства през 1844 г.
По време на Сръбско–българската война от 1885 г. в Панагюрище се сформира отряд от 250 доброволци. В него участие взима Пенчо Парпулов/Чорбаджиилиев/.
Според Васил Рашков, проучвател на местната история, десетина години след Освобождението в Панагюрище като кантонен съдия е работил Иван Илиев Парпулов. Като такъв той е назначен със заповед № 19 от 13 юни 1879 г.
В музейния архив на града под № 243 съществува снимка на Илия Парпулов и Йосиф Белопитов фабриканти на сапун от Панагюрище.
Димитър Парпулов се е изявявал и в местната преса
Димитър Стефанов или Стоев Парпулов е роден в Панагюрище на 1 октомври 1886 г. След Панагюрското четирикласно училище учи в Софийското търговско училище, което завършва с отличен успех. Постъпва работа в Българска земеделска банка, клонове в Панагюрище, Бяла, Радомир и Борисовград /Първомай/. Още в началото на своята служба Димитър започва да се интересува от кооперативното дело у нас и чужбина. Започва усилено да го проучва и решава да се посвети на неговото разпространение у нас. От кооперативните организации най–много му допадал популярният кредит в градовете, или така наречените популярни банки. Насочва усилията си към изучаване на този вид кооперативна дейност, подробно се запознава с опита в Германия, Франция и Италия. През есента на 1909 г., като служител в панагюрския клон на Българска земеделска банка, инициира основаването на популярна банка в Панагюрище. С разяснителна кампания успява да привлече към своя проект 15 души, предимно дребни занаятчии и на 8 декември 1909 г.
в Панагюрище се полагат „основите на първата популярна банка у нас”
Институцията постепенно увеличава своя членски състав. Нейният председател до началото на 1911 г. работи без възнаграждение. Под неговото ръководство Популярната банка в Панагюрище изиграва голяма роля за освобождаването на трудещите се от лихварския капитал. Тя става предпочитаната банка на панагюрци и конкурент на Българска земеделска банка в града. През 1914 г. той дава предложение за създадения през следващата 1915 г. Съюз на популярните банки в България. Участва в основаването на Ючбунарската популярна банка /1922/ в София, която за кратко време утвърждава като един от „най–голямите институти на популярния кредит” в България, а Парпулов се утвърждава като „един от най–големите организатори на популярния кредит и въобще на кооперативния кредит у нас”. Последователно оглавява Драсмахленската популярна банка и Собственическата банка, сляла се в последствие с банка „Сердика”, която ръководи до 1942 г., когато е отстранен по политически причини и отново възстановен през 1944 г. Той е и участник в театралния и хоровия състави на читалището, част от екипа на в. „Оборище”. Привърженик на социалистическата идеология, той е сред основателите на БРСДП /общоделци/ в Панагюрище /1909/. Умира на 13 септември 1959 г. в София.
Илия Деянов Парпулов е от Панагюрище. С неговия брат Деян Парпулов завършват висшето си образование в Русия. Като офицер Деян е назначен за военно аташе в новооткритото българско посолство в Москва. А финансистът Илия става директор на Земеделската банка в Сливен.
Илина Деянова Парпулова е родена в Сливен. Следва в Художествената академия-София и продължава образованието си в Прага, където е изпратена от Министерството на културата. След дипломирането си е художник–дизайнер в Центъра за нови стоки и мода–София. Аспирант в Прага, а по–късно е в Дюселдорф, където работи в бюро за вътрешна архитектура. Тя е
сред най–талантливите ученици на проф. Марин Върбанов в областта на художествения текстил
Със свои текстилни и живописни творби участва в многобройни изложби в Германия, Франция, Швейцария, Холандия, България, САЩ, Мексико, Япония, Китай, Великобритания и др. Постоянен член е на Есенния салон в Париж. Член е на Съюза на художниците в Германия и на Съюза на чешките художници. Живее е твори в Париж и Дюселдорф.
Мана Парпулова /1925 – 1987/ е родена в Панагюрище. Завършва специалност графика и илюстрация в НХА при проф. Илия Бешков. Като една от най–талантливите български графички има високи постижения в областта на портрета, пейзажа и фигуралната композиция. Успешно се представя в живописта и приложните изкуства. Любимата й тематика е трудовия селски живот.
Тя е сред най-известните български майсторки на цветната литография
Участва в изложби в Токио, Делхи, Москва, Виена, Ню Йорк, Лондон, Прага, Мексико, Дамаск, Флоренция и др. В България прави редица самостоятелни изложби, няколко пъти излага свои картини в Панагюрище. Удостоена е със званието „Заслужил художник”. Умира в София.
От страниците на в.”Оборище”, бр. 1 / 6. 01. 1990 г. научаваме за диригента Парпулов: „Нено Стоянов Парпулов е роден в Панагюрище през 1882 г. в семейството на кръчмар. Той притежавал значително музикално дарование и въпреки забраните на баща си свирел на цигулка, кларинет и акордеон. След завършване на Панагюрската гимназия напуска семейството си. Работи в Загреб като музикант. За да си осигури допълнителен доход отваря кантора на просбописец.
През 1912 г. се явява на конкурс за цигулари в операта на Будапеща
Сред шестимата музиканти от различни националности той се класира пръв. Вечер свири в операта, а през деня учи в консерваторията. По–късно се озовава в Берлин, където свири в една капела. Знаел е отлично немски, унгарски и сърбо-хърватски. Носталгията по родината го връща отново в България. Парпулов става член на комунистическата партия. По време на събитията през 1923 г. в дома му се извършва обиск, по време на който той не губи самообладание и казва на немски на съпругата си да скрие партийните документи. Отново заминава за Будапеща и там получава писмено предложение да отиде на работа като диригент на операта в Рига. Но той се връща в България и работи като хоноруван преподавател в Консерваторията. След това постъпва на работа като военен капелмайстор в Ботевград, а през 1927 г. е капелмайстор на гарнизонния конен полк в Пловдив. Под негово диригентство се изнасят концерти в градската градина всеки неделен ден. През 1938 г. Парпулов е диригент на ученическия духов оркестър в с. Чепино и създава първите музикални кадри, както и естрадния оркестър в Чепинско.
На 9 септември 1944 г. композира марша „Млади партизани”,
с който е посрещнат партизанския отряд от Балкана. Нено Парпулов пише маршове – „Огоста” в памет на загиналите септемврийци от 1923 г., мазурки, валсове, създава смесен хор към читалището. Под негово ръководство оркестърът печели първи награди на фестивалите от 1945 до 1947 г. в Пазарджик. Парпулов е записал и мелодии от местни певци, подготвил е сборник от песни и сборник от фолклорна музика, които за съжаление не са издадени. Умира на 7 август 1956 г.
От досега проучените източници научаваме, че през Първата световна война
е загинал редник Стойо Стоянов Парпулов, на 30 години, войник от 27 Чепински пехотен полк, 10–та рота, убит на 18. 08. 1916 г. на В. Жеков. Това се съобщава от Илия Дейков във „Военната слава на Панагюрище”, С. 2007, с.41. Пак там в допълнителен списък срещаме сред загиналите името на редник Нешо Парпулов, без да се съобщават други сведения. На страниците 86 – 87 на този източник намираме че с министерска заповед № 85/ 01. 04. 1939 г. се повишават в съответния чин по запаса завършилите ШЗО през учебната 1937/1939 г. в офицерски кандидати: ... Димитър Стоянов Парпулов – образование средно педагогическо, роден в гр. Панагюрище на 22. 06.1912 г., живеещ в София. Тук на с. 64 в поименен списък на офицерите е отбелязан капитан Стоян Георгиев Парпулов – роден на 17. 02. 1876 г. в Панагюрище, завършил полковата учебна команда, служил в 39 пехотен полк, уволнен 15.08.1919 г., починал на 26.11.1924 г.
Любомир Илиев Парпулов /1920 – 1944/ е роден в Сливен. Завършва право в СУ „Св. Климент Охридски”. Убит е в Отечествената война.
По сведение на Пана Ненова Ангелова /Парпулова/ на 85 години от Панагюрище, в миналото къщите на Чорбаджиилиеви са се намирали в центъра на града. Това днес е квартал „Дринча”, който се пресича от главната улица „Г. Бенковски”, в чието начало са били. Това се подвърждава от местната преса през 20-те години на 20-и век, където срещаме обява за продажба на жилищен имот, разположен в съседство с къща на Чорбаджиилиеви.
Според Пана Ангелова, представители на Парпуловия род има
в Свиленград, Ямбол и Бургас, а към тях ние бихме добавили Пазарджик и Велинград.
Родствената връзка на Парпулови с Хаджидеянови трябва да бъде потърсена в прарода на Хаджидеянови, а именно Юрукови, който идва в Панагюрище от днешна Македония преди 300 години. Част от преселниците минават през Брацигово и остават там, а други продължават към Панагюрище и се разселват в с. Петрич. В този род е имало заможен търговец, ходил на хаджилък до Божигроб, и дал фамилното име Хаджидеянови…
Според Ана Чонкова /Парпулова от Панагюрище, родът им е от Македония, а фамилното име идва от думата
„азган” - в превод от турски „полудял от слободия - азган кон,
който не е работил доста време, та полудял” /Н. Геров. Речник на българския език, ч.1/. Нейно предположение е, че Парпулови имат общ произход с рода Парапунови, което ако бъде потвърдено и от други информатори, очертава пътя на тяхното преселение от Западна Македония, преминаващ през Разлог, Юндола, Брацигово, Панагюрище. Пловдивският клон са представители на Чорбаджиилиеви. Конкретика за сливенското разклонение на Парпуловия род внася
Любомира Деянова Парпулова – Грибъл, професор в Държавния университет на Охайо, САЩ
Тя твърди, че прадядо й Иван Парпулов е имал дъщеря Петранка /1860/, женена в Хаджидеянови, син Илия /1873 – 1929/, който около 1902 г. напуска Панагюрище. Към края на живота си работи като ревизор в Българска земеделска банка, клон Сливен.
От писмо от 30 ноември 1960 г. на С. Илчев до Р. Патърчанова - бивш уредник на къща–музей „Райна Княгиня”, излиза, че: „името Парпулов е отбелязано в три разновидности: Парпулов /Панагюрище и София/, Парпулов /Сливен/ и Парпуров /Коларовград/. За основно можем да приемем панагюрското, а сливенското е с вторично изместено ударение. За произхода предполагам, че както срещу името Първо, Първов съществува из Видинско и другаде Пърпо, Пърпов,
така срещу видинското Първул, Първулов е възникнало име Пърпул, Пърпулов
А понеже първата сричка няма ударение, Ъ се изговаря неясно и се пише А. Може би някой Първул е имал дефект в говора и е казвал „Пърпул“, от което е възникнало фамилното име. Подобни случаи не са редки в антропонимията. Така в Брацигово има род Тодовичини, което е от неправилен изговор на Тодорица, Тодоричин.
Георги КЕРКЕНЯКОВ
