В празничният ден на градът ни искам да напиша малка част от публикациите си за моят град, защото независимо,че Пазарджик има своите изследователи много от страниците на новата му история все още се дописват.
Неоспорим факт е ,че най-големият изследовател на Татар-Пазарджишката кааза е проф.И.Батаклиев. В монографският си труд автора изтъква,че от основаването си до днес Пазарджик заема едно и също географско положение,а именно в средата на Татар - Пазарджишкото поле (най-западната част-на Горно -Тракийската низина на 42 011 северна географска ширина и 240 20 източна дължина и по своята същност има важно кръстопътно стратегическо положение за България.
В географските карти от 17 век Пазарджик се поставя ту на изток на Тополница,ту на запад. Действително на тях не може да се разчита,защото те са изработвани въз основа на описанията на разни пътешественици, но тази неустановеност у тях иде да покаже още,че наистина силно пресечения с вода терен на града не е могъл да бъде лесно схванат от случайните наблюдения на пътешественици. Днешният канал Паша арк няма нищо общо с положението на р.Тополница,защото датира от по-късно време след освобождението на града – във връзка с въвеждането на оризовата култура.
През старите геологически ери на мястото на Татар – Пазарджишкото поле се е издигал грамаден планински масив, който свързвал Средна гора и Родопите. По-късно според предание на Ст.Захариев с геологическо и етимологическо съдържание Чепинската котловина била езеро,водата на което изтекло в плиоценско време, поради „подземен огън“ и образуване на Ели - дерския пролом, а Марица и нейните притоци продължили образуване на Пазарджишкото поле чрез алувиални наслаги.
Днешният Пазарджик е описан от големият географ проф. И.Батаклиев. като наследник на старо тракийско селище Бесапара,средновековен Баткун и център на Татар-Пазарджишката кааза, основана през 1485 г.
Стефан Захариев пък пише,че по данни на стари повести и някои турски ръкописи султан Баязид II бил населил Татар -Пазарджик в 1485 година от ак-кермански татари на мястото дето се събирали околните села да си пазаруват, а управлението наложил татарският предводител Саръ хан,с титлата Бей. Авторът добавя още,че ”от старо време край градът към изток поляната разцънена с реки и насадена с върби, нарича се „Марашъ-кър”,дето стая панайръ (търгъ) от 30-й юния до 16-й августа та се продаватъ абитъ отъ цепинските и юрушките села , както и кепета от родопските села ,шаяци от Панагюрище и околните села и калоферските и карловски гайтане. Тука съка година дохождат търговци освен от околните градища ,от Мала Азия,от Молдо-Влахия,от Сърбия и от Босна”.з
Благоустрояването на Пазарджик след Освобождението върви с бързи темпове. В “центъра на града се изгражда телеграфо -пощенска станция с кула за градския часовник,а преди Балканската война -болница в източната част на града.Освен това «главните улици на града от калдъръмени се заменят с чакъло - пясъчна гладка настилка и се оформят четири главни квартала: Вароша - южен,Чиксалън - Костадиновски квартал (северен),по средата Успение- западен и Ени махала (Петковски квартал)- източен”.
До освобождението (1878) според Енциклопедията на Пазарджик благоустрояването се осъществява посредством лична инициатива на заможни лица или занаятчийски сдружения (еснафи) и се изразява главно в построяване на чешми и кладенци и поставяне на калдъръмена настилка на по-централните места
След Освобождението според Енциклопедията на Пазарджик благоустройството става държавно дело и приоритетна задача на общината.Пазарджишкият общински съвет приема първия Правилник за поддържане чистотата на улиците (1884) ,задължава градския инжинер да нивилира града, за да има оттичане на водата,собствениците на дюкяни да си поставят калдъръм, пресушено е градското блато (1885). Изготвен е първият регулационен план от инж.В.Красни,строят се основни училища в кварталите,окръжен съд, затвор ,читалище „Виделина”. Към 1938 са павирани 14 300 кв.м.улици,с ломени камъни са покрити 10 000 кв.м.и шосирани 25 000 кв.м.а през 1922 г.е пуснато първото електрическо осветление в централната част на града.
В периода 1920-1944г според И.Батаклиев Пазарджик замогва и в икономическо и културно отношение, защото”зачестява строежът на някои фабрични заведения на юг от Марица,общинска кланица, ограден говежди пазар в източните окрайнини, а заедно с тях изникват нови квартали като Македонски,булевар „Девети септември „ и други. По над 17 малки и по-големи маслобойни и консервни предприятия работят в района на днешната община Пазарджик ,а занаятите сарачество, кавафлък и други управлявани от турци и памукчийство и кондурджийство от българи водят класацията в страната.
След 1944г Пазарджик е предимно индустриален град и като никога бързо удвои населението си. С Указ 29/22.01.1959г. на Президиума на НС Пазарджик се обособява като окръжен административен и стопански център, който обхваща бившите околии-Пазарджишка ,Панагюрска, Пещерска и Велинградска.
Демократичните промени и преходът към пазарна икономика не подминаха Пазарджик.Най-големият проблем за града на фона на цялата страна стана демографската криза,породена главно от приватизационни и външни миграционни процеси. Така градът непрекъснато намалява като брой ,поради нарушена възрастова структура.
Икономическото развитие на града е съпъствано от нов градоустройствен план за изграждане на най-представителната част на града-неговото ядро,включващо три звена-търговско,културно и обществено политическо.По данни на Енциклопедия Пазарджик е приета Програма за изграждане на града през 1970-1975г.,която конкретно извежда решаването на основни градски проблеми-проектиране и изграждане на нова индустриална зона, изграждането на входно- изходни артерии към Панагюрище Велинград и Пловдив и обходен път за изнасяне на движението от централните градски улици,утвърждаването на застроителните планове на централната градска зона и жилищните комплекси Изток и Север.
Демократичните промени и преходът към пазарна икономика не подминаха Пазарджик.Най-големият проблем за града на фона на цялата страна стана демографската криза,породена главно от приватизационни и външни миграционни процеси. Така градът непрекъснато намалява като брой ,поради нарушена възрастова структура
Особенно ценно звучат мислите на проф. Батаклиев за Пазарджик, а именно:”за един културен и благоустроен град са необходими обществени градинки за разходка и почивка,на много места малки цветни градинки,по много главни улици насъждения от рози и други цветя,така че човек навсякъде да съжителства с природата”. Най-голям дар за града добавя автора е „незаменимият обширен (300 дка) остров “Свобода” на р.Марица, изпълнен с гъсти ,високи и дебели тополи, който се разшири и украси със стар колодрум ,хубави цветни градини”,лятна читалня и така паркът се превърна в зона за отдих,спорт и култура не само за гражданите на Пазарджик,а и съседните Пловдивска и Софийска области.Само преди година източната част на парка се превърна в “Градината на света”.
На съвременният етап градът работи по проект ”Устойчиво интегрирано развитие - интегриран план за градско възстановяване и развитие”, чиято основна цел е с цел повишаване качеството на живот и съответните екологични условия, включително предотвратяване на рискове, както и да подобри физическата среда на град Пазарджик и прилежащият агломерационен ареал, като част от по - широкообхватна стратегия за икономическо, социално и екологично развитие”.
Специфичните цели на проекта се свързват със следните дейности :
- Да се определят зони на въздействие,които са насочени към подобряване на икономическото,социалното и екологично положение на градската зона и града като цяло ;
- Да се разработи интегриран план за градско възстановяване и развитие за съответните зони,които да подпомогнат формирането на дългосрочна визия за развитието на града посредством реализация на проекти и привличане на координирано управление на разнородни инвестиции подпомогнати от структурните фондове на ЕС ;
- Да се постигне синергия между действащи или в процес на актуализация стратегически планови документи за интегрирано устойчиво регионално и местно развитие,секторни политики,програмни документи и устройствени схеми в рамките на определените зони на въздействие .
Проект ”Устойчиво интегрирано развитие - интегриран план за градско възстановяване и развитие” откроява три основнизони за реализация :
Зона с потенциал за икономическо развитие – обхваща основна производствена зона с площ 326,22 ха в близост до защитена територия – р.Марица (Натура 2000) .
Зона с потенциал на икономическо развитие
Зона за благоустрояване на градската жизнена среда обновяване на обекти на образование, култура, социални и административни обекти,обновяване на търговски обекти и включва кв.Център, кв.Вароша, кв. Казарма, кв. Моста Марица с площ 122,83 ха и население 6547д.
Предмет на програмата е обновяване на социални обекти, намаляване сегрегацията на ромски и други етнически малцинства с преобладаващ социален характер и обхваща кв.Младост, Широк център, кв. Ябълките, кв.Изток, Петковски квартал, кв.Махалата и кв.Марица-Болница с площ 305,14 ха и население 36 947д.
Така градът ни все повече ще се доближи до Лайпцигската харта за устойчиви градове,която изисква две основни направления за постигане на устойчиво развитие на градовете,а именно :
- Използване на повече подходи от политиката за интегрирано развитие на градските райони в т.ч.висококачествени обществени места,модернизация на инфраструктурни мрежи,подобряване на енергийна ефективност идемографска и проактивна политика за образование и новаторство;
- Специално внимание на изостаналите квартали в контекста на града като цяло чрез подобряване на физическата среда, проактивна политика за образование и обучение на деца и младежи и др.
В заключение ще споделя,че хората на Пазарджик заслужават това и само доброто управление на града ,заедно с тях може да допринесе за това Пазарджик да се гордее със своето минало и настояще!!
Поч.доц.,д-р Мария Колева Гюлеметова
