Образованието в Стрелча чества совята 180-годишнина. Сведения за просветното дело в Стрелча откриваме още през XVIII в. в приписка, намираща се в ръкописно Четвероевангелие от фонда на Църковния музей. Смята се, че Продан Граматик е поддържал килийно училище.
През първото десетилетие на XIX век в Стрелча учител е монахът Никодим, родом от Стрелча. Поддържал е килийно училище, в което се учат както момчета, така и момичета. По същото време в селото учителства и Стойко Поппроданов, вероятно син на Продан Граматик.
През 1843 г. в двора на църквата „Св. Архангел” изграждат ново взаимно училище на два етажа. На следващата година училището получава и свой печат, върху който е отбелязана годината 1844. По това време учителства Поликарп Чуклев. В продължение на 17 години той преподава на учениците си граматика, аритметика, катехизис, география. През 1848 г. стрелчанското взаимно училище се посещава от 50-60 момчета, а селяните му се отличават „с ревност за просвета”.
Желанието на стрелчани да се учат довежда и до откриването на
девическо училище в селото
Това се случва през 1849 г. с помощта на Александър Екзарх. Девическото училище съществува до 1851 година включително. Тогава Александър Екзарх спира да изпраща средства, а стрелчани не могат да си позволят да поддържат двама учители. Поради тази причина, момичетата преминават на обучение в мъжкото училище.
В началото на 1850 година Поликарп Чуклев заминава на хаджилък и за негов заместник е определен Христо Груев Данов. По спомените на Данов, освен с учениците, с които се занимава през деня, вечерта той върши същото и с техните бащи. По негова инициатива е създадено Първото неделно училище. След завръщането си, Поликарп Чуклев за кратко прекъсва установената традиция в селото да има неделно и вечерно училище. Вероятно това е и причината, поради която неделното училище в Стрелча не се води за първото такова.
През учебната 1860/1861 година Поликарп Чуклев напуска и на негово място е назначен Бойчо Петров. Родом от Стрелча, ученик на Поликарп Чуклев, завършил втори клас на панагюрското училище, изучавал църковен ред и пение, преподавал в в панагюрското взаимно училище, Бойчо Петров учителства в Стрелча до 1867 година. След това
приема свещенически сан и започва да служи в местната църква
Неговото место заема Ганчо Чиширанов, възпитаник на Йоаким Груев в Епархийското класно училище в Пловдив. В Стрелча той учителства четири години. По това време училището става трикласно и се превръща в централно за околните селища. Преподавал е и подготвителни науки за четвърти клас. По негова инициатива е създадено Земеделческото дружество през 1871 г. Ганчо Чиширанов умира млад и на негово място е назначен Лулчо Хаджисимеонов от Панагюрище. Той учителства една, или две години, до 1873 година, когато учител е привлечен Саво Попевстатиев. Първоначално учи в Стрелча, а след това завършва пети клас Епархийското класно училище на Йоаким Груев. Той заменя “песочницата” с плоча и калем и въвежда междучасовата почивка по време на училищните занятия. През учебната 1874/1875 година Саво Попевстатиев напуска Стрелча и отива да учителства в Ново село, Пловдивско.
Неговото място заема Генчо Рашков Гуджов, който е учител само пет месеца, а след него за “даскал” e назначен Димитър Попстайков. Завършил своето образование в Класното Епархийско училище „Св.св. Кирил и Методий” при Йоаким Груев в Пловдив, той е
една от най-ерудираните личности за времето си, носеща стрелчанска кръв
Малката заплата принуждава Димитър Попстайков да напусне работата си в Стрелча.
Следващата учебна година (1875/1876) e преломна и за българи, и за стрелчани. Избухва Априлското въстание, а неговите последствия се оказват пагубни не само за опожареното до основи село, но и за образователното дело в него. Последният учител в Стрелча преди Освобождението е роденият в село Баня, Панагюрско Никола Барбалов.
След Освобождението българското образование продължава своето бурно развитие, продиктувано от политическите промени в държавата. След разделянето на България на две, Стрелча попада в пределите на Източна Румелия. Във васалната провинция има две основни степени на обучение – първа степен с четиригодишен курс на обучение и втора степен с две години обучение. Първоначалните училища са били безплатни и задължителни. Имало е мъжки и девически училища. Със Закона за материалното поддържане и учебното преустройство на училищата от 1880 г., задължителното начално образование става четиригодишно, а
училището вече не е под влияние на църквата
В Стрелча учебните занятия се възстановяват още през учебната 1878/1879 г. През 1880 г. “първоначалното” образование става четиригодишно. Две- и четирикласните училища се заменят с трикласни с тригодишен курс и обща програма. Основните предмети, които са се изучавали тогава са: "български език, Закон Божий, аритметика, практическа геометрия, география с обширно изучаване Балканский полуостров откъм географическата и историческа страна, естествознание, рисувание, пеяние и гимнастика". Със Закона за народното просвещение от 1909 г. на Никола Мушанов, прогимназиите получават своето заслужено внимание и се превръщат във връзка между началното и гимназиалното образование. Като самостоятелно училище, прогимназията в с. Стрелча се открива през учебната 1909/1910 г. Директорът на Стрелчанската смесена прогимназия ръководи също и двете първоначални училища.
През 1910 година се започва строеж на нова училищна сграда. Заради Балканската война строежът е спрян и сградата е открита през 1913 г. През 1914 година се довършва още една такава сграда и началното училище се разделя на две - в северния край НУ "Кирил и Методий" , а в южния - НУ "Отец Паисий", което по-късно се преименува в "Паисий Хилендарски".
Допълнителното земеделско училище към прогимназията
отваря врати на 16.11.1931 г. В него се записват 30 момчета и 30 момичета. Тези училища имат двугодишен курс на обучение и са безплатни. Обучението се провежда от ноември до април, като това е съобразено със сезонната заетост на учениците. Момчетата изучават земеделие, животновъдство, овощарство, пчеларство, а момичетата – шивачество, плетачество, готварство.
С Указ № 40 от 4.11.1944 г. на Президиума на Народното събрание е решено в Стрелча да бъде открита не пълна гимназия, а година по-късно е обявена за пълна. Със Заповед №2736/18.04.1945 г. на Министерство на народната просвета Народна смесена прогимназия “Цар Борис ІІІ” – с. Стрелча се преименува в Народна прогимназия “Христо Смирненски”. През 1955 г. Народна прогимназия “Христо Смирненски” се обединява с Гимназия "Девети септември" и Начално училище "Кирил и Методий" и се образува Средно политехническо училище "Девети септември”.
През 1965 година е завършена надстройката на сградата на НУ "Кирил и Методий". Две години по-късно започва и ремонта на другото начално училище. На 20.11.1970 година тържествено е открита пристройката на НУ "Паисий Хилендарски" През 1971 НУ "Паисий Хилендарски" се премества в сградата на НУ "Кирил и Методий" и двете училища се сливат в едно училище и с единно ръководство. В свободната постройка се премества СПУ "Девети септември", а в неговата сграда се настанява първото в страната Средно милиционерско училище.
През 1957 г. в Стрелча е направена и първата копка за детска градина,
която е открита през 1962 г. За патрон на детската градина е взето решение да бъде д-р Стайко Стайков. През 1974 г. в двора се оформят две площадки, оборудвани с уреди. Открива се още една група, която се помещава в частна къща. През 1976 г.се подобрява материалната база и се открива още една група в сградата на началното училище.През 1983 г. детската градина се обединява с детската ясла и става Обединено детско заведение. След 6 години се открива нова група към ОДЗ „Д-р. Ст. Стайков“. Групата е от 28 деца и се помещава в сградата на физкултурен салон към НУ „П. Хилендарски“.
На 25.10.1995 г. се открива новата сграда на Детската градина. Модерна и просторна сграда с 6 занимални, 6 спални, физкултурен салон, кухненски блок и перално помещение. Разкрити са 5 групи и една яслена с общо 120 деца.
Исторически музей - Стрелча
1.jpg)
