Изминаха две години от смъртта на писателя Иван Игнатов. На днешния 25 май ще сведем глави пред паметта му, ще си припомним неговите тъй актуални сатирични мисли, отправени към недъзите на обществото, ще се усмихнем на действията на героите му – хора, животни и предмети, ще повтаряме умозаключенията и поуките в епиграмите и афоризмите, ще ни стане тъжно от размислите в поезията му…Но няма да го забравим! Защото той остави едно богато творчество, което, както самият той отбелязва е „вероизповедание“, „душевно богатство“.
С тези думи започва една юбилейна книга - „Иван Игнатов - Избрано“ (изд. „Беллопринт“-Пазарджик), от богатото и разнообразно творчество на писателя Иван Игнатов. Първата му книга (от общо 20) - „Литературна мозайка“, излезе през 2003 г. Съставител на юбилейното издание e Гена Илиева Игнатова, художник на корицата – Константин Анастасов. Макар че е невъзможно в тези 280 страници да бъде обхванато творчеството му, книгата дава прекрасна представа за духовното богатство на един своеобразен, разнолик, жанрово богат, будещ представи и емоции човек. На 4 септември той щеше да навърши 90 години.
Корицата е впечатляваща. Художникът Константин Анастасов е успял да пресъздаде чувствителният портрет на писателя под клоните на есенния листопад, чието цветоусещане буди тъжни мисли. И сякаш отговаря на цялостното съдържание. ИЗБРАНО! Но колко ли още има, което ще се търси и ще вълнува читателите!
Но чия е заслугата тази книга да намери своя път към читателите и литературната общественост? Разбира се, това е верният спътник на писателя, неговият постоянен редактор на книгите му, съмишленик, идейна и творческа подкрепа – съпругата му Георгена Илиева – Игнатова. В продължение на почти цяла година като съставител Гена Игнатова събираше, правеше подбор на творбите на Иван, подреждаше ги на цикли, добавяше мисли на известни автори, избираше подходящите снимки, търсеше консултации с художници и творци, от издателството… Без да жали сили и време, с творчески усет успя да подготви за печат настоящата книга – юбилейно издание. И това тя направи (както и при всички нейни редакции по книгите на Иван), без да „демонстрира“ и да търси отплата.
И така, книгата съдържа няколко раздела: Поезия; Литературна мозайка; Проза – новели, легенди,есета, разкази;Литературна рецензия; Интервю; Отзиви на творци;Автобиография; Снимки. На задна корица е отпечатано мнението на председателя на СБП Боян Ангелов и Димитър Милов за качеството на книгата и предложението да бъде финансирана от община Пазарджик.
Съдържанието е разнообразно, подредено с вкус и естетика, чете се с удоволствие. Приканва читателите да търсят и други творби от Иван Игнатов.
Екатерина ДАНЧЕВА
УМОРЕНА ПТИЦА
Душата ми е птица,
плътта – хладилник,
умът, мъгла
от размисъл пиян,
сърцето мами,
повреден стар будилник…
Живея ли
във времето – не знам?!
Безкрило, Времето
След вятъра върви,
носи постулати –
увехнали листа:
„Човекът е роден
С любов, за да лети,
Крилете са мечти,
измамите – съдба!“
Иван ИГНАТОВ
КАРИКАТУРАТА
За хумориста Кратунков цените на пазара приличаха на гладни крокодили, които лапаха хората и все повече растяха…
Когато в петък прочете във вестника за поредното увеличение на цените на тока, той отвори уста, за да ахне, но нещо го щракна и му причерня. До вечерта бузата му се наду и лъсна като обелен картоф. Беше се обадил единственият му мъдрец, с дупка в корена.
„Ами сега?“ – рече си Кратунков – като няма дежурен зъболекар?!“ Спасението бе едно – трябваше да се търпи. Но как? С гнил мъдрец, активизиран предпразнично? Кошмарни се оказаха за него тези две денонощия. Какво ли не прави: гълта аналгин, жабурка с лайка… Изпи два литра ракия, но нямаше утеха. Понеделник, рано сутринта, застана пред зъболекарския кабинет. Денят бе слънчев, а в главата му се въртяха мрачни мисли. И изведнъж някой в кабинета изрева. Кратунков изтръпна. Сега зъболекарят се очерта за него като символ на страданието, кръстът на разпятието! Той неспокойно зашари с очи и погледът му попадна върху ел. табло от дясната страна на вратата, на която пишеше „Не пипай! Опасно за живота!“ Като човек на изкуството, надписът го впечатли. Свърза го веднага с цените. В главата му се роди идея – да нарисува карикатура. Извади лист и молив. Съсредоточи се. И вследствие на интензивен мозъчен напън, върху листа се появи рисунка – на преден план: хляб, салам, яйца… над тях стрелка от ел. табло и надпис „Не пипай! Опасно за бюджета!“ Сетне всичко мина нормално. Мъдрецът, макар и болезнено, беше изваден. Карикатурата – поместена във вестника. Но изненадата му бе голяма. Хората се просълзяваха от нея. Разочарован, простена: „Боже, Господи, да атакуваш недъзите на обществото с карикатури е все едно да се бориш срещу СПИН, като превантивно се мажеш с вазелин.“
… Истината беше друга. Карикатурата носеше отпечатъка на неговия гнил мъдрец. Така е в реалистичното изкуство. А Кратунков беше типичен носител на местния реализъм.
Иван ИГНАТОВ
