ПАЗАРДЖИК. Маргарита Караджова, хореограф и главен художествен ръководител на представителния детско-юношески ансамбъл „Елица“, вече 45 години разнася красотата на българските песни и танци у нас и в чужбина, печели престижни награди, радва почитателите на българския фолклор. Празникът ще се състои на 7 юни от 18:30 часа в залата на ДКТ “Константин Величков”. В програмата ще видим песни и танци от почти всички етнографски области на България. „Финалът на концерта ще ни върне в Пазарджишкия регион, който е изключително богат на музика, ритми, обичаи, защото в него се преплитат, Равнината, Средногорието и Родопите“, открехва вратата Маргарита Караджова.
- Г-жо Караджова, кой Ви запали по танците?
- Моята майка пееше много хубаво народни песни. Дори има записи в радио “Варна”. Ние сме голяма фамилия, майка ми и баща ми са шестите деца в семействата. Когато се събирахме на празници, майка пееше, брат ми свиреше на акордеон, а аз играех, и на 6 години ме заведоха в местния танцов състав на град Попово, където съм родена. Там ме посрещна г-жа Стела Димова, ръководител на състава. Изключителна жена, тя ме плени със своята усмивка и ме запали по фолклора. Научи ме на труд, постоянство, дисциплина, направи ме, което съм. Днес тя е на 90 години и все още получавам напътствия и съвети. Много я обичам и благодаря за всичко, което е направила за мен. Желая и аз да бъда такава за моите възпитаници.
- Вече 45 години сте хореограф и главен художествен ръководител на „Елица“…
- През 1979 г. председателят на Градския съвет за култура в Пазарджик, г-н Пекалиев, ме покани да стана хореограф на новосформиращия се детско-юношески ансамбъл за народни песни и танци. Отпуснаха 6 щатни бройки: двама хореографи, диригент на хор, диригент на оркестър, корепетитор и организатор-домакин. Като начало започнах сама, след това назначиха за втори хореограф Георги Георгиев, мой колега от АМТИИ Пловдив. През 1981 г. назначиха Станьо Търкаланов за диригент на оркестъра и през 1982 г. поканихме Карамфила Григорова за диригент на народния хор. Обучавахме 300 деца от града и региона. Имаше стабилна школа по народни инструменти към читалище “Христо Ботев”, която захранваше детския оркестър. Имахме много хубава база, бившето читалище “Георги Стефанов”, солиден гардероб от костюми, сценография и реквизит. За няколко години за консултант на ансамбъла поканихме Иван Тодоров - виден хореограф, народен артист, един от доайените на българския танцов фолклор. Работихме здраво, изнасяхме концерти в региона и страната - по 30-40 на сезон. Носители сме на златни медали от всички национални фестивали на любителското народни творчество. Пътуванията зад граница се определяха от София, от Центъра за художествена самодейност. В чужбина можеха да излизат само представителните колективи и златни медалисти. Така за първи път ансамбълът посети ГДР, Франция, ЧССР (Чехия и Словакия) и Македония. През 1995 г. останахме без база и без костюми. По това време преподавах на хореографски паралелки в НУ “Отец Паисий”. Директорката Феня Проданова ни приюти. Там сме и до днес, а главния художествен ръководител на ансамбъл „Пазарджик“ Атанас Чолаков присъедини нашите щатове към тях и ние се превърнахме в школа за подготовка на кадри за професионалния ансамбъл. От 1997 г. ансамбълът носи красивото българско име “Елица” по предложение на Карамфила Григорова. Дълга е историята на ансамбъла. Изпълнена с радости, неволи, много труд, успехи, но най-вече с любов към традициите! За да успее човек да ръководи 45 години една формация, означава, че е подбрал правилния екип. Това са хората, които са до мен и ме подкрепят, истински професионалисти, знаещи, можещи, отдадени на изкуството, предаващи своя талант и умения. Карамфила Григорова - диригент на народния хор, хореографите и възпитаници на ансамбъл „Елица“ Костадин Низамов и Надежда Бикова, Михаил Чолаков - корепетитор и ръководител на оркестъра, Спаска Делкова - гардеробиер и домакин...
- Ансамбалът е носител на много награди и отличия от конкурси и фестивали…
- Много са. Изнасяли сме стотици концерти у нас и в Европа. Някои от тях са Голямата награда от VI детски етнофестивал “Децата на Балканите - заедно за Европа”, “XV Конкурс за Голямата танцова награда”, наградата “Сладкопойна чучулига” на общество музика и танц на гр. Пазарджик, Специалната награда - костюми на фестивала “Оро се вие, цървули се кинат” с. Първомай, община Петрич, Първа награда от фестивала “Ла Капелине” в Ница, Франция, специалната награда на евро фолк “Жива вода” в Хисаря и много други. Професионализъм, труд, постоянство, дисциплина, екипност - това е формулата на успеха.
- Какво Ви дава работата в ансамбъла?
- Удоволетворение - това е точната дума. Вляза ли в залата, всичко останало се изключва. Мислите ми, енергията ми, са насочени към децата. Подготвителните упражнения, танците, всичко това трябва да се изработи в детайли. Децата трябва да изразят емоциите си, да внесат артистичност в изпълнението си, да почувстват характерните особености на движенията. Обичам да създавам танци за малките деца, да търся теми, свързани с игрите им, с приказките, с българските традиции, да се докосвам до децата чрез танца. И когато се получи крайния продукт, за мен няма по-голямо удовлетворение.
- Освен на изкуство, на какво друго учите момичетата и момчетата?
- Танцовите състави са колективни формации. Когато детето се запише в такава от 6-годишна възраст и продължава да участва в нея докато стане на 19, то вече е изградило своя колективен начин на живот. Живее заедно с много деца, учи се на труд, постоянство, дисциплина, да уважава другарите си, да им помага и да се старае повече. Танците му помагат да изглежда добре физически, да има усет към красивото. Ние популяризираме българските традиции чрез нашите възпитаници. Фолклорът ни се е предавал от поколение на поколение и тази връзка не трябва да бъде прекъсвана - това е нашата идентичност.
- Музиката, танците, правят ли ни едно цяло като народ?
- Българският народ е създал обичаите, песните и танците с една единствена цел - да запази българският дух, да покаже пред целия свят, че въпреки робството България ще я има. В песните и танците е отразен бита на хората, които са се събирали тайно, за да общуват, да споделят живота си, да се чувстват макар и за малко свободни. Ето защо това наследство ни е толкова ценно и то трябва да ни е пример за подражание.
- След 45 години творческа дейност, имате ли самочувствието на успял творец, на когото децата да подражават?
- Не е важно колко години са минали, важно е какво си оставил след себе си. Гордея се със своите възпитаници, които днес са лекари, учители, юристи, икономисти, компютърни специалисти, професионални танцьори, певци и хореографи. Надявам се че моята намеса в техния живот е допринесла те за бъдат, това което са - добри хора, професионалисти и личности. Това, което съм си поставяла за цел, винаги съм го постигала благодарение на уважението, с което се отнасят хората към мен. Благодаря на всички тях и на Община Пазарджик в лицето на всички кметове, че повярваха в мен и с моята кауза - фолклорът.
- Имате и Ваши последователи, прегърнали професията на певци и хореографи…
- Много от нашите възпитаници поеха пътя на професионалното изкуство. Както вече казах ансамбъл “Елица” се превърна в школа за подготовка на кадри за професионалния ансамбъл “Пазарджик”. Костадин Низамов - хореограф на ансамбъл “Пазарджик”; Гергана Ламбрева - балетмайстор; артист-балетисти: Надежда Бикова, Любомира Димотикалиева, Надя Кочева, Стоян Лукайчев, Георги Георгиев, Стефан Ладжов. Певици: Янка Атмаджова, Петя и Гинка Вергиеви, Гергана Дачинова, Иванка Илиева. Инструменталист - гъдулка: Димитър Димитров. Имаме възпитаници в ансамбъл “Филип Кутев”, в “Мистерията на българските гласове”, ансамбъл “Тракия”, преподаватели в АМТИИ “Пловдив”, в Националното музикално училище в Широка лъка, в оркестъра за народна музика към БНР.
- Имат ли бъдеще фолклорните състави в България?
- У нас има много самодейни фолклорни състави - почти във всяко населено място. В миналото държавата се грижеше за тях, сега те трябва да оцеляват според професионализма и мениджърските умения на своя ръководител. Ако си трудолюбив, напорист и иновативен ще успееш. Ако не, ще вегетираш. Всяко едно начинание има бъдеше, ако го превърнеш в своя кауза. Всяка година попълваме редиците на ансамбъл “Елица” с нови деца - певици, певци, танцьори и танцьорки. Репетициите се провеждат в НУ “Отец Паисий” в Пазарджик. Записването за новия сезон (месец октомври) вече започна. Който желае може да се обади на телефон 0892095486. Всички преподаватели са професионалисти със солиден педагогически стаж. Заповядайте при нас!
Пенка МИХАЙЛОВА
--230.JPG)
