Плувната легенда Георги Дангалаков: Задължително мечтаем за олимпийски медал в плуването от Париж

Да си на олимпиада е нещо грандиозно – пожелавам на всеки да го усети!

ПАЗАРДЖИК. Преди два дни на сайта поместихме първата част на интервюто със съгражданина ни и легенда в родното плуване Георги Дангалаков. На 5 май многократният държавен, балкански шампион и рекордьор, и два пъти треньор на представителния ни тим празнува своя 64-и рожден ден, а ден по-късно бе именик. Съпругата му е единствената ни олимпийска шампионка в плуването Таня Богомилова, а сестра му е друга легенда в плуването - Соня Дангалакова. В разговора ни стана дума и за времето, когато Дангалаков става треньор на Таня Богомилова заедно с Панчо Гюрков и в първото състезание тя печели сребро и бронз от световното в Мадрид… Кулминацията е на олимпиадата в Сеул и „златните“ 100 метра бруст, но преди олимпиадата младата майка Таня претърпява ненадейна операция. Получава я по време на лагера в Харков и трябва да се извърши спешна операция в Съветския съюз. После се оказва, че е била животоспасяваща...

- Г-н Дангалаков, когато получихте предложението за треньор в националния отбор, нямахте ли колебания?

- Не. Да, бях още активен плувец, но винаги съм бил почтен човек. Още през 1980-та, на 20-годишна възраст, на една балканиада във Волос, където станах балкански шампион един или два пъти – вече съм забравил, още тогава предупредих ръководството, че ще продължа да се състезавам за „Академик“ (бях студент по това време), но да не разчитат на мен за националния отбор. Защото бях наясно, че няма да се готвя пълноценно. Считах, че ми предстоят други неща. До 83-та плувах, но само за „Академик“. Това си беше лично мое решение. Да, през 82-а пак отидох на балканиада, но исках да освободя федерация и треньори от полагането на някакви грижи за мен, защото знаех, че не е редно.

- Защо решихте да променихте успешно тактиката за олимпийското злато?

- Наложи се да я променим. Заради нарушената пълноценна подготовка, за 200-метровата дистанция поехме риск и двамата. Идеята беше Таня да плува за световен рекорд, но вероятността да не издържи до края на 200 м не беше никак малка. Знаехме го, но нищо не пречеше да опитаме. От междинното време на първите 100 на двестаметровата й дистанция беше ясно, че възможностите й за 100 метра са доста-доста добри. Вижте, ако сме честни, ние с нея не сме си говорили за олимпийска титла – само за начин на плуване и за медал, който след 200-те метра считахме, че е реално постижим. И променихме тактиката, защото в повечето плувания досега с пряката си конкурентка  Зилке Хьорнер от ГДР Таня беше водач, на която и да е дисциплина. Сега решихме по друг начин да е плуването. Дали то изигра основна роля или просто амбицията на Таня след това, че не успя да се справи последните 50 метра на 200 - няма значение. Спечелихме олимпийската титла. Макар че, убеден съм, и това е имало значение.

- По какво се различава от световното усещането да си на олимпиада? Вие сте бил и като състезател на олимпиада – в Москва’1980…

- Реално погледнато, между двете състезания никаква разлика няма вътре в басейна. Но от друга страна олимпиадата е един грандиозен форум – елитът на света от всички спортове е дошъл на едно място. Атмосферата е много различна. И в олимпийското село е нещо различно, и не само това - участието на толкова много спортисти, журналисти, и като зрителски интерес – и това, че те гледат милиони по малките екрани... Усещането е грандиозно. Пожелавам на всеки да го усети и да го види!

- Какви са очакванията Ви за Париж на фона на подема в българското плуване? Мечтаете ли за нов български олимпийски медал?

- В последните 6-7 години има сериозен подем. Наше момче плува още на предишната олимпиада и стана осми (Йосиф Миладинов, б.р.). Имаме доста талантливи състезатели. Задължително е всеки да мечтае за медал, но най-важно е да са доволни от резултатите си. Другото е Божа работа. Защото шансът, късметът, са важни. Но да не забравяме и нашето правило в плуването – „метър-хронометър“.

- И в плуването има необясними и нелогични неща. Едва след големите успехи на Таня Богомилова стана известно, че тя имала алергия от водата?!

- Ами да речем, че „алергия“ е силно казано. То и аз примерно също имам алергия от водата, ама не толкова от водата, а от басейна. Просто толкова часове и километри съм навъртял вътре, че не алергия, ами не знам какво имам. Наистина не мога. Вече не изпитвам никакво удоволствие да вляза и да плувам половин час в басейна.

- А от какви неща изпитвате удоволствие днес? Може би от колекцията от часовници?

- Карам колело, опитвам се да се разхождам. В последните няколко години съм преценил и благодаря на Бога, че близките ми край мен са добре, справят се с живота. Имам нужда от почивка. Много дълго време и се чувствам добре в Пазарджик. В работата си също. Тук ми е спокойно, разхождам се, движа се, имам страшно много приятели – съученици и други, имам хобита свързани с работата с дърво, нямам условията да работя, но се надявам, ако Господ ми даде здраве, след като се пенсионирам, да го осъществя.

- Изкушавате се от дърворезба?

- Не точно, по-скоро да правя дърводелски неща по дома. Или осветление – изявявам се като домашен майстор. Но обичам и да гледам футбол – повече английски. Баскетбол обичам страшно много – гледам NBA. Харесвам волейбол и тенис. Часовници обаче вече не колекционирам. Събрах много, но вече ги предадох ги на сина ми. Наиграх се, така да се каже – достатъчно ми беше.

Дочо ЧАНЕВ