На днешния 1 юни се навършват 34 години от смъртта на Милош Зяпков и това е повод да припомним на читателите част от неговите епиграми.
Роден е на 18 януари 1940 г. в Ракитово. Баща му, анархист, е лежал в лагера Богданов дол, а това оказва влияние на поетичната натура на Милош. Учи в Педагогическото училище във Велинград, после записва задочно педагогика и литература в СУ "Св. Климент Охридски". От 1957 г. до края на живота си работи в ТВУ "Максим Горки" в Ракитово. Умира при недоизяснен нещастен случай на 1 юни 1990 г. – в асансьорна шахта във Велинград. По това време е ръководител на клуб „Демокрация“ и председател на СДС в Ракитово.
Милош Зяпков от малък проявява артистични заложби - играе и рецитира в местното читалище, пише стихове и сценарии, режисира и ръководи кръжоци. Участва активно и в демократичните промени след 1989 г. Сътрудничи в печата със сатирични и публицистични творби. Негови книги със стихове, проза и сатира излизат едва след смъртта му - "Не исках да съм просто жив" (1992), "Събрани творби" (2000; 2003). През 1994 г. популярният певец Деян Неделчев печели първа награда на фестивала „Златния Орфей“ с песента по текст на Зяпков „Къде си ти“ и музика на Хайгашод Агасян. През 2008 г. Община Ракитово учреди Национална награда „Милош Зяпков“ за поезия, проза, хумор и сатира, носители на която са едни от най-известните български пишещи творци.
Поклон пред паметта му!
Преди богоизбрани,
сега – преизбрани.
Под слънцето има място за всички,
но под сянката – само за някои.
Няма мисловен размах при пълен стомах.
Съвестта му заговори,
но той не разбираше чужди езици.
Да бъдещ нищо, ако си нещо, е страшно за теб.
Но да бъдеш нещо, ако си нищо, е страшно за нас.
И кучето не лае, когато бозае.
Има стълби, при които начин на слизане е само падането.
Трудният път невинаги е прав,
но правият път винаги е труден.
Говори каквото мислиш,
но мисли какво говориш.
Крайният резултат на всяко насилие
е собственото му безсилие.
(Зн)
