Нашите пионери спечилили първото място заедно с Враца в съревнованието за събиране на средства
В навечерието на 2 юни – Денят на Ботев и падналите за нашата свобода, ще се върнем назад във времето на възстановяването на бившия австро-унгарски пътнически параход „Радецки“, защото Пазарджик играе важна роля в него. На 16 май и 17 май 1876 г. на палубата му от румънски пристанища се качват предрешените четници и техният войвода Христо Ботев… Построеният през 1851 г. в корабостроителницата „Обуда“ (част от днешна Будапеща) параход е използван до 1918 г., а през 1924 г. е бракуван и унищожен, но в началото на 60-те години в Народна република България се заражда инициатива за възстановяването му – чрез доброволни дарения сред учениците и работещите. В периода 1964–1966 г. в Русенската корабостроителница е построена реплика на парахода на базата на парния влекач „Пловдив“ (също построен в „Обуда“ през 1951 г.) с водни колела, като са ползвани стари чертежи, снимки и спомените на 84-годишния Йожеф Кирали – бояджия на оригиналния параход. В навечерието на 90-годишнината от гибелта на Христо Ботев корабът тържествено акостира на козлодуйски бряг и е обявен за музей на 30 май 1966 г. А Пазарджик е особено горд. Георгена Игнатова – или Гена, е описала това в книгата си „Из дебрите на паметта“, но с удоволствие го споделя и на глас за читателите. Тя близо 11 години е завеждащ отдел и секретар „Учащи“ на Околийския (после Окръжния) комитет на ДКМС.
„Участвахме в много национални инициативи, в които чрез голяма предварителна организация се постигаха и възпитателни резултати. На първо място поставям националната инициатива „С пионерски средства да възстановим кораба „Радецки“ и в чест на 90-годишнината от слизането на Ботевата чета на българския бряг, той отново да заплува по Дунав и да стане кораб на българските пионери“, спомня си г-жа Игнатова.
Организирана от ЦК на ДКМС, акцията започнала през 1965-а - една година по-рано. „Радецки“ да стане кораб на българските деца – беше част от националната задача да възпитаме у децата любов към българската история и Родината. Тогава първи секретар на ЦК на ДКМС беше Георги Атанасов, който по-късно заемаше различни висши постове, а промените през 1989 г. го завариха като министър-председател на НРБ (работила съм с него още когато бе завеждащ отдел „Средношколци“ и секретар на ЦК на ДКМС). Секретар „Учащи“ бе Александър Лилов, с когото бяхме една година заедно в Москва – той завършваше аспирантура в АОНСУ, а аз във ВПШ при ЦК на КПСС. Той ми се обади преди националния сбор в Козлодуй да препоръчам пионер от окръга за председател – предложих Петя Димова, която се справи отлично със задачата (по-късно и Петя Шопова влезе в политиката, б.р.)“, спомня си Гена Игнатова. По звена, отряди и дружини започнало едно голямо съревнование за усвояване на нови знания за Априлското въстание и Христо Ботев. В кампанията ученици от страната откриват много неизвестни документи, снимки и вещи на четници, поставят паметни знаци, издирват 27 дъщери и синове на Ботеви четници…
Гена Игнатова (в средата)
„Закипя трескава дейност коя дружина ще събере повече пари от трудодни в помощ на кооперативните и горските стопанства, вторични суровини, билки и диворастящи плодове, концерти и т.н.
Парите се изпращаха директно в Националния щаб в Козлодуй
Оттам идваха съобщения за внесените суми в окръжния пионерски щаб, базиран в Окръжния пионерски дом на ул. „Методи Шаторов“, където се водеше изрядна документация с дневник и табло. Особено стриктен за това бе Стоян Георгиев – директор на дома. Периодично отчети се правеха в градските пионерски домове и щабове. Начело на окръжния щаб беше Петя Димова – тогава ученичка в 6 клас на училище 3-то ОУ „Георги Димитров“ (сега ОУ “Проф. Иван Батаклиев“), а на градския щаб – Бисер Костов. Помня и председателката в Пещера Мими Маринова – дъщеря на бившия директор на дома Никола Маринов. Те страшно много се бяха вживели в делото.
Общо в окръга бяха събрани над 90 000 лева
И при окончателното отчитане двете окръжни пионерски организации – в Пазарджик и Враца, си поделиха първото място. И с право, защото освен с най-много предадени пари и най-разнообразни възпитателни прояви, те и морално заслужаваха това. Пазарджик като център на Априлското въстание, а Враца – с Козлодуй и Ботевата чета“, казва съгражданката ни.
И Тодор Живков дошъл на откриването на кораба-музей
И така – 90-годишнината на Априлското въстание и слизането на Ботевата чета е отбелязана с много прояви -и всенародни, и на пионерите и младежта в окръга и цялата страна.
„Окръжната пионерска организация проведе
3-дневен пионерски сбор в Панагюрище и Оборище
Участваха хиляди пионери и чавдарчета. За пръв път, по моя идея, панагюрските деца възпроизведоха основните събития от 1876-а в Панагюрище и местността Оборище. Сценарият бе разработен от музея и читалището в Панагюрище. Многохилядната публика особено бе впечатлена от пионерката Иванка Сурлекова в ролята на Райна Княгиня. Тя почина наскоро, но често се виждахме с нея и се връщахме към онзи ден… До пенсионирането си работи като икономист в ДП „Вела Пеева“…. Беше открита изложба с най-сполучливо изработените от пионерските дружини в окръга знамена от Априлското въстание и въстанически костюми. Сборът бе почетен от цялото бюро на ОК на БКП начело с първия му секретар Спас Господов. Те също бяха с калпачета.
На националния сбор в Козлодуй бяха отчетени резултатите от съревнованието и
стана тържественото откриване на възстановения кораб,
който днес е наричан Национален музей-параход „Радецки“ и е в списъка на Стоте национални туристически обекта. Беше началото на юни 1966 г. а Козлодуй щеше да стане град след 3 години. Имаше хора от цялата страна. От нашия окръг участваха около 150 пионери. Всички бяхме с пионерски униформи и с калпачета с лъвчета на главите. Беше огромна радост. Петя Димова стана председател на националния пионерски щаб – гордост и за окръга, и за мен.
Наградата за най-добре работилите беше
двуседмична екскурзия с „Радецки“ по Дунав
– от Русе до Виена и обратно! Това бе първият му задграничен рейс.
КАКВО ПРЕМЕЖДИЕ СЕ СЛУЧВА НА ЕКСКУРЗИЯТА, КАКВИ ОЩЕ НАГРАДИ ИМАТ ПАЗАРДЖИШКИТЕ ПИОНЕРИ И КОМСОМОЛЦИ, И ЗА НЯКОИ ОТ ДРУГИТЕ ИНИЦИАТИВИ НА ГЕНА ИГНАТОВА - ЧЕТЕТЕ САМО В КНИЖНИЯ НИ БРОЙ.
„Знаме“
