Регионът

За пръв път в Белово: Фестивал “Чудесата на Белия град“ – вижте участниците!

  12.06.2024 08:58             
За пръв път в Белово: Фестивал “Чудесата на Белия град“ – вижте участниците!

За пръв път в Белово се организира фестивалът "Чудесата на белия град". Очаква ни един изключително цветен уикенд - на сцената ще се качат над 250 участника в 2 последователни дни с по-над 3 часови концерта. " Чудесата на белия град " е двудневен фестивал. Първият ден е посветен на народното творчество с цел - опазване и популяризиране на прекрасния български фолклор, а втория ден е запълнен със съвременна музика и танци. Творчески работилници от утвърдени лектори и майстори ще има и през двата дни. Специални гост-изпълнители са Ангелина Милева и БГ Дуетът.

Фестивалът се провежда под егидата на Община Белово.

Защо „Чудесата на Белия град“?

„Ние, родените в прегръдките на три планини сме свикнали да живеем с „чудото“ – чудото на красавиците Рила, Родопа и Средна гора, къпещи снаги в Яденица и Марица; чудото на тихия напев от стъпките на Орфей и нежният му глас и чудото на омайните легенди…Легендите за приказния „БЯЛ ГРАД“. В далечни времена зелената планинска пазва пазела величествена църква и прекрасен град. Около тях се стелела чудна, гъста гора от липи. Духнел ли сутрешният вятър, обръщал листата и цялата гора заблестявала в сребърно бяло. Гората заприличвала на красавица загърната в разкошна бяла мантия. Запленените гости нарекли гората Лефка гора - Бяла гора и от там – Белово. Така вече повече от шестнадесет столетия, поколение след поколение живее в Белия град.

По късно, през ХVII век се родила още една легенда. Султан Мехмед IV се разхождал из градините на двореца с любимия си кон. Ожаднялото животно се навело да пие вода от малко езерце и се стреснало. Погледнал султанът в езерото и видял златно отражение. Изпратил вестоносци да търсят от къде идва. След дълго лутане те открили прекрасната Беловска базилика, а на върха на купола ѝ – голяма златна ябълка. Разказали на султана и той заповядал да я разрушат…И днес внушителните ѝ останки са там горе – в Лефка гора.

Елате на нашия фестивал „ЧУДЕСАТА НА БЕЛИЯ ГРАД“ и ще ви разкажем и покажем още чудеса!“, канят организаторите и се позовават на архивите на Исторически музей – гр. Белово.

Ето и част от гостите:

Анета Яначкова участва във фестивала с родова беседа на тема: „Силата на рода и родовата памет“.

„Казвам се Анета Яначкова от град Белово. Тук съм учила, живея и работя. Родом съм от с. Голямо Белово и целият ми живот е свързан с родното ми място. По професия съм библиотекар и юрист. Преломната 2020 г. ми предостави възможността да започна да се обучавам в различни холистични направления, но именно обучението ми в Школата за родовата терапия „Задругата на родонавтите“, основана от Аида Марковска, ми даде отговори на въпросите, които ме вълнуваха. На фестивала ще ви разкажа за това:

какво представлява рода;

коя е връзката ни с рода;

важността на законите на рода;

как родовата енергия влияе на нашия живот;

как съдбата на нашите предци се отразява на нас;

какво представлява родовата терапия.

Майстор Ваня Терзиева е кръстила страницата си във фейсбук «Плъстене на вълна и още нещо». Под «още нещо», тя мисли за плетивата и всички художествени изделия, които изработва, а ние си мислим за сръчните ѝ ръце и лъчезарната усмивка, която озарява всички нейни снимки. Вече десет години тя се занимава професионално с ръчно изработване на различни изделия, а от 2013 г. я завладява красотата на плъстената вълна. Ваня е от Пазарджик, но е член на Занаятчийска камара – гр. Смолян.

Юлия Пенева казва: От времето, когато бях малко момиче и до днес,моята страст са модата и рисуването  и по специално модната илюстрация.

Своите илюстрации превръщам в щампи,картички, дизайни по желание на клиенти и моята любима хартиена кукла за изрязване.

На фестивала Чудесата на белия град ще рисуваме народни носии.Децата ще имат възможност да разкрият уникалноста и красотата на тези традиционни облекла чрез изобразителното изкуство и дори да създават собствени дизайни.

Огнян Пендичев е от гр. Плевен. Занаятът му е наследствен, баща му и дядо му са били коюмджии.

„Чак до Америка съм пращал накити – това са пресъздадени оригинални български орнаменти – пафти, нагръдници, обеци. Когато видя накитите, които изработвам върху някого, съм щастлив. Това не ми беше професия. Започнах занаята като странично занимание. Сега вече ме е превзел. Душата ми е пълна когато се занимавам с това!“, споделя Огнян Пендичев.

Магдалена Гушкова е родена в гр. Велинград, омъжена е и живее  в гр. Септември. Работи в системата на БДЖ. На фестивала тя участва със сина си Ангел. Сръчните ръце на майка и син създават красиви украси за дома. Госпожа Магдалена Гушкова е най – дългогодишният доброволец на музея! От 2010 год., когато Магдалена посети ателие на доц. д-р. Светла Ракшиева за боядисване на яйца до сега , вече 14 години, тя е осъществила около 100 ателиета и е научила десетки деца и възрастни да използват велинградската восъчна техниката за боядисване на яйца.  Дала им е безброй усмивки и много топлина!

На фестивала Магдалена и Ангел Гушкови ще участват с ръчно изработени предмети.

Маргарита Момчилова е ръководител на Школа пластика от царевична шума „Духовно огледало“ при НЧ „Л. Каравелов 1897“, с. Куртово Конаре, за изработка на царевични кукли, икони и сувенири. В школата участват 20 деца. Изработката на царевични кукли е традиционен местен занаят,  съществуващ от 30-те години на ХХ век. Г-жа Момчилова се опитва да възроди и съхрани  местните традиции за изработка на предмети от растителни материали, придавайки им съвременен облик.


Свързани