Да се почетеш… сам и достойно за юбилей. Такъв избор е направил нашият колега - писателят и журналистът Денчо Владимиров по повод навършения му 80 -годишен юбилей. Идеята му хрумнала след като е получил мило поздравление по повод годишнината си от председателя на Съюза на българските писатели Боян Ангелов. Трогнат от вниманието, юбилярът решава да ознаменува своя празник като дарява голям набор от свои авторски книги на Регионалната библиотека „Никола Фурнаджиев“ в Пазарджик, включително и новото издание на книгата му за деца и юноши „Море в планината“.
- Пазарджик е градът , където живях и работих самоотвержено като журналист и общественик цели две десетилетия и където бе публикувано - първо като разказ в окръжния вестник “Септемврийско знаме“, повествованието на новото издание на „Море в планината“ – пояснява Денчо Владимиров, който и днес е активен сътрудник на вестник „Знаме“ и сайта „Знаме.инфо“. - Директорът на библиотеката Лъчезар Риков бе първият човек от Пазарджик, който ме поздрави с юбилея и ми благодари за дарението от книги - вълнува се Денчо.
В своята голяма част дарените книги са сътворявани в годините от творческата младост на Владимиров в Пазарджик, където той, освен деен журналист, е в продължение на 10 години и президент на основания от него и съмишленици първи в страната Клуб на хумористите, превърнал се в обществен и творчески феномен със световна известност.
По повод на новото издание на допълнената с нови разкази книга „Море в планината“ авторът си спомня, че в миналото е получил най-голям импулс да пише за деца от… петгодишния си съгражданин Борко Гроздев, който носел редовно със себе си книгата в планината по време на семейните излети край язовир „Батак“ (мястото на действие в книгата се развива точно тук). Тя е била и една от първите, прочетени от Борко книги. Художник на творбата е родената и израснала в Пазарджик Паша Владова, която е и талантлива литераторка.
В миналото книгата вече е имала читатели и зад граница – във Франция, Русия и Украйна. Щедро дарение от първото издание на „Море в планината“ било дадено от авторите навремето и на пловдивската фондация „Помогни на нуждаещите се“ - така книгата намери своите малки читатели и в домовете за деца-сираци.
Денчо Владимиров е роден на 8 април 1944 г. в Гюмюрджина. Освен писател, драматург и журналист, е и бард-музикант. Завършва литература във Великотърновския университет, след това работи във вестниците „Борба”, „Народен другар”, „Септемврийско знаме”, „Отечествен глас”. До края на 80-те е превеждан и печатан в много централни руски издания -„Литературная газета”, „Крокодил”, „Огоньок”, „Вечерняя Москва”, „Правда”, както и в редица издания в Чехия, Словакия, Германия, включително в „Дикобраз”. Като автор сатирик е представян и в САЩ. Автор е на сатиричните спектакли: „Ум за чудо”, „Халата”, „Хайде, хопа!”, „Свободно, усмихни се!”, „Силно средство” и др.
През 1994 г. основава и става първи главен редактор на вестник „Приятелство”. Работил е като зам.-главен редактор на вестника на пловдивската интелигенция „Арт Клуб”, бил е обществен кореспондент на световноизвестното радио „Голос России” (за сътрудничеството си е награден с международния медал „Диалог между културите”). Автор е на книгите: „Малка театрална енциклопедия: шаржове” (2004), „Балканска рулетка” (автобиографична повест, 2005), „Обърни се със смях назад”, „Кой бута кошерите: невероятно приключение с хора и животни” (2006), „Комедии” (2007), „Свободно, усмихни се!” (2009), „Говори Москва!-записки на кореспондента, документална повест” (2009), „Усмивки в мъглата” (сатира, 2009), „Не разпрягай Росинант”, кратка забавна енциклопедия за журналисти (2010), „Пиеси” (2011) и др.
В последните години, въоръжен с видеокамера, създава десетки късометражни филм , един от които-„Двата венеца на патриарха Кирил Московски и Всерусийский”, му носи първото високо признание-специалната награда на международния филмов фестивал „БАЛФЕСТ”. Носител е и на награди за литература и журналистика. Като бард е автор и изпълнител на много песни.
Денчо, бъди здрав, все така чувствителен към неправдата, пишещ с остро перо и с присъщото ти чувство за хумор!
Честит юбилей, колега!
„Знаме“
