На географската карта на книжовността се появи книга с особена духовна температура и пулсация: „Въпреки всичко. Българските писатели в годините на цензурата”.
Авторката Кристина Патрашкова ми помогна да попадна в човешкия свят на знакови български творци, поданици на изящната писмена словесност, които заедно с нея принадлежат на една духовна общност.
Размишлявайки върху природата на интервюто, стигнах до категоричния извод, че то е способ да се мисли гласно.
Авторката е била наясно, че интервю, в което няма живот на идеи и човешки съдби, е мъртво. За нея интервюто е съдба. За целта е направила строг подбор на творци, които ни казват съдбовни неща.
Пред Патрашкова те са честни, непосредствени и откровени. И тъй като тя има изострен усет за езика, предпазила се е от баналността на въпросите, защото ниското им ниво прави диалога невъзможен.
Авторката ми помогна да попадна в човешкия свят на убедителни анализи, плод на талантливото и журналистическо перо.
В интервютата тя демонстрира вкус и широк поглед. Изискан стил и деликатност. Дълбочина и размах. Демонстрира високо общуване с умни и ерудирани творци, стремейки се да проникне в съзнанието на всеки поотделно.
Разлиствайки страница след страница стигнах до извода за несъмненото пристрастие на Патрашкова към всеки поотделно от интервюираните.
Тя разговаря с творци с изострена чувствителност и строга творческа индивидуалност. Всяка дума, написана от авторката, звучи неподправено, защото за нея творецът е мярка за всички неща, ако се позовем на Протагор.
Пък и значимостта на отделния творец може би се състои преди всичко в това, че обединява хората.
С точни думи и разсъждения върху творчеството на интервюираните, Патрашкова ни потапя в техния творчески свят и мировъзрение.
В интервютата съзрях пренебрежението на авторката към абстрактния начин на мислене. Абстракцията не съдържа истината за твореца.
Смея да кажа, че Патрашкова е законодател на изискания литературен вкус. Тя приобщи интервюто към голямата литература.
Перефразирайки Гийом Аполинер, ще кажа: Сърцето ми гласува за надеждата, че „Въпреки всичко” ще бъде четена и препрочитана. Успехът и е обусловен от талантливите личности с богати биографии: Богомил Райнов, Любомир Левчев, Йордан Радичков, Николай Хайтов, Тончо Жечев, Георги Джагаров, Радой Ралин, Марко Ганчев, Виктор Пасков, Христо Калчев, Христо Фотев, Станислав Стратиев, Стефан Цанев, Миряна Башева, Петър Увалиев и Георги Мишев.
Хари ХАРАЛАМПИЕВ
--230.jpg)
