СТРЕЛЧА. В Стрелчанско розоберът приключва. Ако се върнем назад във времето, ще се пренесем в 1953 г., когато по инициатива на Централния кооперативен съюз започва строителството на Старата розоварна на мястото, на което се намира в момента – на изхода на града, по пътя за Копривщица - но първоначално е била в другия край на Стрелча. Открита е на знаковата дата 24 май 1955 г. Тя е втората най-стара действаща розоварна в България. Разбира се тогава е била доста по-малка от сегашния си вид. Тя поемала и преработвала всичкия розов цвят, добит от ТКЗС „Васил Коларов“ и частния сектор. По-късно розоварната преминава в активите на „Българска роза – Пловдив“ АД. През 1998 г. фабриката е приватизирана.
Преди години в Стрелча има около 6000 дка розови градини,
отглеждани на семеен принцип. Градът всяка година произвеждал между 3000 и 4000 тона розов цвят, в зависимост от метеорологичните условия. В последните години се наблюдава намаляване на розовите градини поради няколко причини - миграция на местното население към големите градове, липса на държавна политика за розопроизоводството, ниската изкупна цена, особено след КОВИД кризата. Произведеното в Старата розоварна розово масло е с много високо качество и се изнася за престижни парфюмерийни компании във Франция, Япония и САЩ.
И днес българското розово масло е сред най-качествените
и търсени етерични масла по цял свят. Присъства в рецептите на едни от най-качествените и най-продавани парфюми от висшата парфюмерия. В последните години се наблюдават тенденция за използването му за облекчаване и лечение на различни здравословни проблеми и се очаква да бъде вписано в Европейската фармакопея.
Замислена първоначално само като розоварна, заради пазарни търсения фабриката по-късно започва да преработва и други етерично-маслени растения - лавандула, мента, здравец, босилек, бял равнец, мащерка, хвойна до получаване на крайни продукти етерични масла и ароматни флорални води.
Рекорд по производство на розово масло в Стрелча е постигнат през 1996 г.,
когато Старата розоварна преработва около 600 тона розов цвят и произвежда 193,7 кг розово масло под ръководството на проф. Георги Ганчев. През 2018 г. дестилерията се доближава до рекорда като произвежда 165 кг розово масло.
През последните години съоръженията са модернизирани и инвеститорът е постигнал затворен цикъл – от производството на етерични масла, до влагането им в серия козметични продукти, които се разпространяват на пазара у нас и в чужбина.
Сградата на Старата розоварна е така построена, че най-отгоре на рампа,
откъм улицата, се предават чувалите с розовия цвят,
които се спускат по специални улеи надолу към казаните. Розовото масло се получава чрез водно-парна дестилация, като първо свежия розов цвят се поставя в дестилационните казани и започва процеса на варене. Полученият след сваряването дестилат се подлага на вторична дестилация в т.нар. „кохубационни колони“. След това на базата на разлика в относителното тегло на маслото и водата, маслото се отделя от дестилата. Работата е много трудоемка, като в много случаи се работи по 24 часа, а печалбата не всяка година е добра. В последните години на пазара на розово масло се намесиха страни като Азърбайджан и Иран. Основен конкурент на българското розово масло е това произведено в Турция. Поради различни фактори през годините турските розопреработватели предлагат турско розово масло на цени доста по-ниски от нашето и поради този факт фирмите купуват по-малко българско розово масло и повече турско. В години в които цената на предлаганото турско розово масло е близка до тази на българското фирмите, ползващи розово масло, предпочитат да купуват българското. Въпреки това, по всяко време на годината
идват все повече туристи, за да видят отвътре една съвременна розоварна,
и да научат повече за производството на розово масло и други етерични масла. Да научат за тяхното приложение в аромотерапията, домашната козметика и не на последно място за употребата им за облекчаване на определени здравословни проблеми. Посещавайки Старата розоварна могат да опитат Гюлова ракия (ракията на дядо Либен и Хаджи Генчо, героите на Любен Каравелов от повестта „Българи от старо време“), Гюлов ликьор и Гюлово сладко („гюл“ - на турски роза).
През годините домакини на „Старата розоварна“ са били: Дело Грозев (от 1955 до 1981г.), Генчо Генчев (от 1981 до 1988 г.), Иван Генчев (от 1988 до 2002 г.), Спас Чачов (от 2002 до 2016 г.), Тодор Роглеков (от 2016 г.). Няма как да не споменем и проф. Георги Ганчев (1935-2006) - завършил ВИХВП 1958г. като от 1958 до 1965 е бил технолог в дестилерия в с.Черноземен. От 1965 до 1984 г. старши технолог в Старата розоварна. От 1984 до 1992 г. е ръководител група „Натурално-ароматични продукти“. От 1992 до 2004 г. е изпълнителен директор на „Българска роза-Пловдив“ АД.
Част от семейната традиция в Стрелча е отглеждането на маслодайна роза
Тук буквално всяко семейство отглежда от 1 до 3 декара маслодайни рози, затова и маслото, добито от тях, се предава в семейството като ценна реликва. Маслодайната роза /Rosa Damascena Mill/ е пренесена в България преди повече от 400 години, като тук растението намира най-благоприятните условия за своето развитие. Отглежда се от двете страни на Средна гора на надморска височина от 300 до 500 м. През годините от 1945 до 1989 като емблема на розопроизводството масово се рекламира „Розовата долина“ – долината между Карлово и Казанлък. Това в никакъв случай не омаловажава производството на маслодайна роза и в другите райони на България, като Стрелча, Зелениково, Розовец, Свежен, Брацигово, Пещера и т.н. За доброто отглеждане на розовите храсти и високите добиви от тях много важни са агро-метеорологичните фактори като земна и въздушна влага, нощни и дневни температури и т.н.
Най-доброто време за розобер
има следните характеристики – нощни температури в границите на 11-14 градуса, дневни температури максимум до 25-26 градуса, преди обед да е слънчево, а след обед да вали. За съжаление това перфектно за розобер време се случва много рядко. Розобера започва около 5 часа сутринта и продължава до 11-12 часа.
Отглеждането на рози в Стрелча започва веднага след Освобождението, когато уханното растение се пренася от близките Клисура и Копривщица, които са близо до Стрелча. Местните хора засаждат розови градини, но тъй като бунтовните градчета са разположени високо в планината, се оказва, че розите не могат да виреят при хладния високопланински климат. Затова клисурци и копривщенци изкореняват градините и, заедно с казаните за розоварните, ги продават в Стрелча.
В началото стрелчани се опитват да дестилират розовото масло в домовете си, но понеже е нужна много вода за изваряване на розовия цвят, а и място за изхвърляне на отпадъците след изваряването на розите се превръща в проблем, решават заедно да си направят розоварна. Монтират няколко казана близо до реката и там започва изваряването на розовия цвят.
Всяка година през месец май, когато розоберът е в силата си, еуфорията и празничното настроение обхваща целия град. От най-малките до най-възрастните. По време на розобера, последната събота на май се празнува „Празник на розата“ и се избира най-красивото момиче, което се коронясва и носи титлата „Царица Роза“. Традицията повелява, че по същото време се организира и провежда спектакъл възстановка „Розобер“ в розовите масиви край града и продължават през целия ден.
Михаил НЕДЕЛЕВ
