Тук обаче няма смърт - само избождане на око…
Кой не е чел книгата „Греховната любов на зографа Захарий“ на Павел Спасов или сте гледали едноименния моноспектакъл на Пламен Спасов с Калин Врачански. Художествената история за любовта между Захарий Зограф и жената на брат му Димитър Зограф - Християния, която умира от тиф, а Захарий се готви да го приеме ада... Любопитното е, че един друг зограф, също Захарий, също автор на Колелото на живота, също ни е оставил своя автопортрет. Нарисувал се е в карабунарската църква „Свети Йоан Предтеча“, а в септемврийското село има мълва за стара любовна история, свързана с иконописеца. За това ни разказва Емил Хаджийски, който неотдавна преиздаде книгата си „Немой варкай! – кратък речник на карабунарския говор“. Църквата в Карабунар се изпълни с народ на 24 юни, когато в народния календар е Еньовден, но е и храмовият празник на селото – почита се рождението на Йоан Кръстител.
Карабунарската църква „Свети Йоан Предтеча“ е построена през 1818 година
Зогграфисана е от Захарий поп Христов Радойков от Самоковската школа в периода 1861 г. до 1863 г., разказва Хаджийски. Над входа има и надпис: „Този храм се направи на 1818 лето. Изобрази се на 1863 лето“.
На южната стена до входа автопортрета на Захарий поп Христов Радойков - с европейски дрехи и държащ книга в ръцете си.
Негово дело е изобразяването в притвора на храма популярната иконография „Колелото на живота“. Колелото се състои от три концентрични кръга, всеки с отделен цвят. В централния кръг, разделен на четири равни части, са имената на континентите Европа, Азия, Африка и Америка. Във втория и третия кръг има надписи, които могат да бъдат прочетени само след реставрация.
По външния кръг на колелото се изкачва млад мъж,
а съпровождащият надпис гласи: „И ще бързам да отида догоре“. В най-високата част на колелото стои мъж с царско облекло и с корона. Държи в дясната ръка кесия, а в лявата – голяма лъжица, и надписът гласи: „Кой е като мен и кой ще стане по-голям от мен“. Третият мъж е възрастен. Той пада от колелото , а смъртта посяга към своя атрибут- косата, и почти е отрязала главата на падащия. Надписът напомня: Уви, уви, смърт, кой може да избяга от тебе“.
Иконографията „Колелото на живота“ е една от най-оригиналните в храма и може да се сравни с Колелото на живота в Рилския манастир.
По време на зографисването Захарий е имал любовна връзка с някаква мома от Карабунар,
която е забременяла от него и дори родила дете. Той обаче я изоставил и напуснал селото. За отмъщение момата изчегъртала едното му око от автопортрета. Този факт е по спомени на стари хора от селото, живели по време на изографисването на църквата, подчертава Емил Хаджийски. Към църквата е имало и килийно училище, основано през 1853 година. Неслучайно Карабунар е едно от най-будните села в района.
В карабунарската църква Захарий е оставил и друг уникален стенопис
- oбpaзът нa Cвeтa Бoгopoдицa Зaĸpилницa c ĸpилa. Te ca paзпepeни нaд плaщa, пoд ĸoйтo Бoжиятa мaйĸa пpиютявa вяpвaщитe. В православната иконография кpилaтитe cвeтци ca cpeд нaй-впeчaтлявaщитe oбpaзи. Mapиянa Шaбapĸoвa-Πeтpoвa пише, че cтpeмeжът Бoгopoдицa дa бъдe иĸoнoгpaфcĸи oтличeнa oт ocтaнaлитe cвeщeни oбpaзи пpoвoĸиpa cъздaвaнeтo нa yниĸaлния пpaвocлaвeн ĸaнoн – Kpилaтa Бoгopoдицa, а изoбpaзявaнeтo нa чoвeшĸo cъщecтвo c нeбecнa cилa няма в зaпaднaтa тpaдиция. B пpaвocлaвиeтo c ĸpилa ce изoбpaзявa и Йoaн Kpъcтитeл, но това e пo-oбичaйнa иĸoнoгpaфcĸa xapaĸтepиcтиĸa в няĸoи чacти нa пpaвocлaвния cвят, пpeдимнo в Бългapия и Pyмъния. Докато Kpилaтaтa Бoгopoдицa и ĸpилaтaтa Бoгopoдичнa дyшa ce cpeщaт дaлeч пo-pядĸo. А кpилeтe ca aĸцeнт въpxy изĸлючитeлнaтa cвятocт нa пepcoнaжитe.
За 200-годишнината на храма през 2018 г. Община Септември направи основен ремонт по европрограма, но после търси отговорност от фирмата-изпълнител за некачествено изпълнение и опасност от увреждането на стенописите заради появилата се влага… А храмът е архитектурен паметник на културата с национално значение.
Ако направим пак паралел със Захарий Зограф,
известни са ни четири негови автопортрета - освен прочутия му кавалетен автопортрет, той оставя своя образ в стенописите на Бачковския, Троянския и Преображенския манастири и навсякъде демонстрира самочувствието си на творец, рисувайки се с четка в ръка, ще отбележи Бисера Йосифова. Дали все пак Християния не е била неговата "греховна любов", а не само романизирана измислица? Когато Християния е покосена от коварна болест, единствен Захарий отива при нея, макар хекиминът да е забранил.
Болната от тиф Християния се прощава с него и издъхва на 7 май 1853 година. Месец по-късно Захарий, който се е заразил от страшната болест, умира. Датата е 7 юни 1853 година. Близките му плащат 70 гроша за "опростителна книга", сиреч индулгенция, за да спасят душата му, преди да го погребат. Но до нас е достигнал и портретът на Християния, рисуван от Захарий Зограф около 1840 година.
Пазарджишката връзка
И Захари, и брат му, оставят потомство, но сред тях няма художници с ярка дарба. Изключение е Зафир Зограф - най-големият син на Християния (семейството има 7 деца). Той е роден през 1823 г. - само година след брака й с Димитър, учи в Имперската художествена академия в Петербург, майстор е на светския реалистичен портрет и приема по-късно името Станислав Доспевски – една от емблемите на Пазарджик.
На 24 юни карабунарци почетоха Йоан Предтеча в селската църква. Ако влезете в храма, освен пред иконата на патрона на храма, може да запалите свещ и за упокой на душата на зографа, увековечил се на южната стена до входа.
Ангел АНАТОЛИЕВ
