Нека в живота да не гледаме от обратната страна на телескопа, е посланието на пиесата, неиграна досега у нас
СТРЕЛЧА. Сцената на читалище „Просвещение-1871“ отново оживя с поредното представление на трупата на самодейния театър в средногорския град. Влюбените в изкуството на Мелпомена представиха за първи път в България пиесата на американския писател Джон Патрик „Красавецът“. Преводът е на актьора и режисьор Андрей Аврамов. Постановката на спектакъла е на пазарджишкия артист Иво Русев, озвучаването и осветлението е поверено на две дами – Стоянка Гунчева и Пенка Казарекова.
Вярната на театралната традиция в града публика прие радушно изпълнението на самодейците – ентусиасти и бурно ги аплодира.
„Кое Ви провокира да поставите неиграна досега у нас пиеса?“
- попитахме Иво Русев:
- „Красавецът“ е пиеса, включена в т. нар. театрален учебник на автора Джон Патрик. Драматургичните му писания са адресирани към любителите на театралното изкуство. А какво ме провокира ли? Силата на вярата и мечтите на малките хора, наречени от Чехов „малкия човек“. Те движат сюжета и въпреки непреодолимите проблеми, намират възможност да ги преборват. Какъвто е героят Мууни в „Красавецът“, в чийто образ се въплъщава Енчо Божков.
„Красавецът“ е на 95, когато бяга от омразния старчески дом, натикан от дъщеря му и зет му Велма и Отис Лемън,
с умисъла им да вземат спестяванията му
Ролите на героите изпълняват Райка Фингарова и Иван Маджаров. Макар на преклонна възраст, мечтата на Мууни да живее на по-добро място се сбъдва. Той е дружелюбен с околните и не се свени да отговаря на въпроси като: „Ти не си красив?“ – с „Бях красив.“; „Не си млад?“ - с „Бях млад.“; „Не си висок 180 сантиметра?“ - с „Бях висок 180 сантиметра.“
Мууни пише благодарственото писмо до хората, помогнали да го спасят от родствениците му и от старческия дом. Изпраща им и собствения си телескоп, служил му вярно като капитан на влекач. През него той вижда усмивките на лицата и добротата в сърцата на хората. Така до стотната си година, когато достойно си отива от този свят.
Телескопът вълнува и клошарката, събираща боклуци по улиците - Оупъл Кронти, в ролята на която се въплъщава Цветанка Няголова. Оупъл осъзнава смисъла на това от коя страна да погледнем в обектива и казва:
„Правиш грешката, която много от нас по света правят – гледат от обратния край на телескопа“
Тези хора живеят с недоверие и омраза към всичко в живота. Те са скептично настроени, не виждат светъл лъч в дните, каквато е и приятелката на Оупъл – Рози Мантефелко, изпаднала също в мизерия и нищета. Нейната роля се изпълнява от Маргарита Пайтакова.
В сюжетната линия оптимизмът и песимизмът вървят ръка за ръка. Въпросът е коя от тях ще изберем и от коя страна на телескопа ще погледнем. Текстът носи мъдри философски послания към човеците за това как да осмислят живота си. Вярвам, че публиката ги усеща и поглежда към обектива и надеждата, казва Иво Русев.
Джон Патрик Гогин е роден в Луисвил, Кентъки, през 1905 г.
Родителите му скоро го изоставят и той израства в приемни домове и интернати. На 19 години си осигурява работа като говорител в KPO Radio в Сан Франциско. Пише над 1000 сценария за радиопрограмата Сесил и Сали (първоначално озаглавена The Funniest Things), излъчвана между 1928-1933 г. Единствените актьори в сериала са Патрик и Хелън Трой. През 1937 г. Патрик пише адаптации за сериала Streamlined Shakespeare на NBC, с участието на Хелън Хейс. Произведена с ограничен бюджет, първата му пиеса, Hell Freezes Over, режисирана от Джошуа Лоугън, има кратък престой на Бродуей през 1935 г. Но заслугата му отваря вратата като холивудски сценарист. През 1942 г. е продуцирана пиесата му The Willow and I с Марта Скот и Грегъри Пек в главните роли. Преди премиерата Патрик е доброволец, предоставяйки медицински услуги в подкрепа на британската армия във Втората световна война. Той е служил в Осма армия на ген. Монтгомъри в Египет и впоследствие е участвал в бойни действия в Индия и Бирма, където му хрумва идеята за следващата му пиеса The Hasty Heart. Патрик завършва пиесата на кораба, който го връща в САЩ след войната, и тя се оказва голям комерсиален успех,
като е адаптирана за киното през 1949 г. с бъдещия президент Роналд Рейгън
като звезда, и за телевизия през 1983 г.
Неговата сценична адаптация от 1953 г. на романа на Върн Дж. Снайдер The Teahouse of the August Moon бележи върха на славата му - печели както наградата „Пулицър“, така и наградата „Тони“ за драма. Той адаптира пиесата за екран през 1956 г. с Марлон Брандо в главната роля, и за музикална сцена под заглавието Lovely Ladies, Kind Gentlemen през 1970 г.
На 7 ноември 1995 г. 90-годишният драматург е намерен мъртъв в стаята си с найлонов плик на главата. Смъртта му е обявена за самоубийство. Колекцията на Джон Патрик, включваща книгите, писмата и ръкописите му, се съхранява в отдела за редки книги на Бостънския университет.
