По Задушница: „Той, Тя и Мария“ - книга за прочитане и почитане

„Тази книга е послание-урок към внучките ни Ивана и Емма, за да помнят дядо си Георги, който безкрайно ги обичаше. Камелия“.

Това е посвещението на новата книга на Камелия Галчева. Като отдаден на науката педагогика човек  доц. д-р Галчева е написала 73 книги. Тази обаче е по-различна. „Той, Тя и Мария“ е книга-помен, в която смъртта няма шанс да ни уплаши. Книга, написана от застаналия отстрани автор, който говори за себе си в трето лице и разказва за веселия, луд и чудесен живот на Тя (Камелия) с Той (Георги), с дъщеря им Мария и с верните приятели. Това е и книга,

представена на 14 юни – денят,в  който се навършва една година от загубата на Георги Галчев

Докато я четеш, си спомняш крилатата фраза на Борис Христов, че „няма смърт – не може и да има“. Или думите на проф. Иван Станков „Животът може без нас – смъртта не може“. И някак страшното на смъртта се замъглява. Фокусът е обърнат и размит. От сълзите през смях на приятелите. Смъртта няма шанс пред Любовта. Такова обръщане прави книгата, в която краят е в началото, пък началото е в края. И неслучайно времето в нея е сегашно историческо. Всички са живи тук и сега.

Извън това прочитане/почитане на Георги Галчев съпругата му не възнамеряваше да прави помен за едната година на половинката си в традиционния смисъл. В зала „Никола Манев“ тя и  най-близките им хора едновременно съпреживяха отново с него хубавите стари моменти.

В книгата има 11 графики на Константин Анастасов-Коко

– подарък за Камелия Галчева. Редактор е Георги К. Спасов. И двамата са стари изпитани приятели – от Института и от компанията в Чилийския блок. На премиерата на изданието Анастасов се върна назад в годините, към най-младите преподаватели в Педагогическия институт - Георги и Камелия, насочи вниманието на присъстващите към израслото днес пред сградата дърво, което пак така е средоточие на живота…  Спомни си вечерите и нощите с Чилийската компания... „Галчеви живееха най-високо, не им пукаше, че няма асансьор, защото тях ги окриляше Любовта“, каза Коко.

„Текстът на Камелия Галчева е

странна смесица от спомени, пътеписи, епистоларна комуникация, автобиография, родова памет, стихотворения, афоризми…

Те се допълват по един вълнуващ начин, подават си сякаш реплики и така изграждат монолита на завършена творба… Според мен личното постижение на Камелия, съзнателно или инстинктивно постигнато, е оттласкването й от делничната, битовата, ежедневната конкретика към общочовешки послания…  Свикнали сме да казваме, че подобни творби ни ДОКОСВАТ. Не, слабо е, това е емоционален взлом в нас, читателите, в сърцата ни“, подчерта Георги Спасов.

Камелия Галчева, също като Георги Галчев,  е специалист в педагогиката,

а животът – както тя казва – е като детска игра

Игра, на която посвещава целия си творчески път и Той, който създава собствена теория и пише книги по въпроса. И ако в игрите децата си разпределят ролите, в тази книга Тя признава, че избира за себе си ролята на съучастник и писател, но описаното е преживяно от начало до край.

И читателите стават свидетели на Ухажването, което е преди Влюбването. На Той и Тя седмица по-късно. На само три дена по-късно.На продължение след пет дена. Приключения на първото море заедно, предложението за женитба. Тя, Той и приятелите, пътешествията, купоните, разговорите, писмата им (Тя продължава да му пише и досега, и не спира да чете купчините негови писма), изпитанията…

„Тази книга е спомен за Георги, но е послание за всички, които ще я прочетат“, с леко разтреперан глас призна Камелия. Преподавателят в нея й помогна да сподави емоцията и тя допълни, че това е четиво-урок за млади хора, в което има много модели за съхраняване на едно семейство за 54 години.

В тези модели явно няма замеряне с чинии,

защото двете чинии, с които младото семейство положило основите на домакинството си, и днес са непокътнати.

„Едната ще я дам в наследство на Емма, а другата на Ивана. Бяхме толкова влюбени, че за нас беше без значение дали ще ядем направо от консервената кутия или от чинии…“, небрежно вметна Камелия Галчева.

Книгата се продава. Авторката вече подготвя мероприятие за студентите от специалност „Педагогика“ в ПУ „Паисий Хилендарски“ на името на Георги Галчев, което тя ще финансира. Има идея и да учреди съвместно с Община Пазарджик награда на името на съпруга й за 24 май. В негова памет тя възнамерява да издаде ръкописите на Георги Галчев.

Тодор ГРОЗДЕВ